Русофилите в България, общото между които е невежеството, едва ли са чували, че в уж безоблачното минало на „вечната дружба” с Русия е имало периоди на яростна антибългарска ( не просто политика, но и ) пропаганда в Русия. В зависимост от моментните интереси на Русия българите са били или приласкавани пропагандно като славяни и православни , или пък са ругани невъздържано като неблагодарници, предатели и изобщо племе, недостойно за високата чест да бъде обгрижвано от руската империя. Сред най-известните обобщения на руската антибългарска пропаганда е онова на председателя на Московското славянско дружество Иван Аксаков , рупор на руския придворен шовинизъм (нещо като днешните руски телевизионни гьобелсовци Леонтиев и Кисельов), възкликнал от сърце след съединението на българите в своя вестник „Рус”: „Всяко тържество на България е смърт за Русия”. Едно малко отклонение от праведното русофилство на премиера Борисов, макар и придружено с каноничното за него придържане към клетвите в любов към Русия от името на целия български народ ( а след това и с персонално подмазване на външния министър Сергей Лавров като „най-големия дипломат в света”), беше достатъчно да върне руската пропаганда към антибългарските й традиции, временно нарушени от лъжите за безоблачното минало и изпепеляващата привързаност между народите ни.   В Русия вече окончателно е взела връх пропагандната мода да се плюе все по-истерично и исторично по България. Там не само започнаха да си „спомнят” двете световни войни през който България е била в противниковия лагер ( макар в едната да е нападната от Русия, а през втората да не воюва срещу нея), но и вече посягат на свещените русофилски митове за „братята славяни” от времето на Руско-турската война. Емблематична в това отношение е статия на Павел Шипилин от 22 октомври, поместена в сайта Публицист.ру, озаглавена презрително: „България е недоволна от заплащането за нейното предателство”. В нея се заклеймява изказването на премиера Борисов пред Американската търговска камара в София, в което той се похвали със спирането на руските енергийни проекти ( и даде поводи за презрителни забележки от страна на Лавров като се примоли американците да ни подарят една ескадрила бойни самолети). Необичайното в публицистичното заклеймяване на Шпилин е не толкова антибългарският тон. Вестници като „Правда” и „Комсомолская правда”, които многократно съм цитирал, отдавна клепат всичко българско в същия дух. Официозът „Российская газета” също не пропусна да последва указанията на Лавров със забележки без посочване на меродавни данни за това, как българските власти не отразяват мнението на „по-голямата част от българите, ако не и повече” в политиката на София към Москва. И как няма да клепат безнаказано, когато от българска страна цари раболепно мълчание спрямо тази кампания, която по своята острота може да бъде сравнена само с камшика на югославското вестникарско охулване на България десетилетия наред, за което режимът на Живков се правеше на глух. Почти не е за вярване, че сега вече руската пропаганда е на път да ревизира дори най-големия си пропаганден коз в България, превърнат в заместител на съветската лъжа за „освобождението на България от фашизма”, а именно: безрезервната обич на българите към руснаците като техни освободители от турците. Именно това прави Шипилин в статията си, позовавайки се на твърдения, че българите искали на руските войници пари за водата, която пиели в освободените от тях села по време войната им Турция. От този брадат слух Шипилин прави извода век и половина по-късно, че българите са предатели по рождение и „христопродавци” и предлага руснаците никога повече да не разчитат на българското дружелюбие. Шипилин, който е бивш заместник-главен редактор на официоза „Российская газета”, се представя като борец срещу „митовете на русофобията” и „и даже начальником управления информационной политики в одном из министерств.” . Колкото и да търсите в интернет, няма да попаднете на разшифроване на въпросното министерство, където е бил началник на информационно управление. Явно ще да е секретна службата му, съветската мания за секретност е голяма, колкото самата Русия. Та в това свое качество пропагандаторът прави „разкритието” за гадните българи, които искали пари на своите освободители за питейната вода, разбивайки на пух и прах досегашните твърдения за безграничната обич на българите към дядо им Иван. Източникът на неговото „откритие”? Ами „разказват”, „говори се”… И още един „факт” изтъква Шипилин- че не е факт, т.е. не е истина, че всички българи поголовно се отнасят с носталгия по времето на СССР ( това да видиш, че кога го разбраха в Москва?!). Но все пак някои , като българският журналист Валерий Найденов, дежурен авторитет в руската българофобска пропаганда, според руския експерт стигали все пак до правилно прозрение. За русофилите, които не вярват на мен и ще си помислят, че „такова животно” няма, предлагам на божествения език на техния култ да си прочетат няколко абзаца в оригинал, в който вече дори православието е поставено под въпрос като фактор, обединяващ руснаците и българите: Болгария недовольна платой за ее предательство …Нам бы, конечно, самим изменить отношение к Болгарии и больше никогда не рассчитывать на ее дружелюбие. То особое тепло к болгарским братушкам, которое мы впитали с молоком матери, в действительности мало на чем основано. Наоборот, участие этой страны в обеих мировых войнах во враждебных России коалициях говорит о том, что нас объединяет только православие, да и то условно. В современном мире общая вера не является достаточной основой для союзнических отношений. Как впрочем это было и раньше. Рассказывают, что когда в XIX веке наши войска проходили по освобожденным болгарским деревням, солдатам, чтобы напиться, приходилось покупать воду у местных жителей. Болгары никогда не чувствовали благодарности за их освобождение – и не стоит их за это укорять. Нужно просто принять к сведению: они – такие. И не хотят быть нам ничем обязанными. Сегодня они пытаются вспомнить, в какой империи им жилось лучше – в Османской, советской или нынешней европейско-американской. Сходятся в одном: в Евросоюзе хуже всего. А вот определенности в отношении к турецкому или советскому управлению так и не найдено. Не факт, что все болгары поголовно с ностальгией вспоминают именно времена СССР. Но вот некоторое прозрение к ним все-таки приходит. «С начала 2000-х Болгария жила как весёлая вдова после смерти богатого мужа, – говорит журналист Валерий Найденов. – Она распродаёт дома, земли, все имущество супруга и лет пять живет куда лучше прежнего. А потом бестолковая баба остается на бобах и просит милостыню на паперти. До2005 г. Болгария демонстрировала рост ВВП (учитывались любые сделки купли-продажи). То есть мы распродавали национальные активы, а в ВВП это отражалось как наш доход. Все были счастливы: ах, какие иностранные инвестиции!.. Власти уничтожили национальную экономическую науку, а все исследования по заказу правительства на деньги налогоплательщиков проводили прозападные НПО…» Геополитическая роль Болгарии  сегодня – ставить палки в колеса России. И больше ничего. Почему ей выдали такую роль? Да, очевидно, из-за ее фирменной черной неблагодарности. Других активов у нее уже, похоже, не осталось. Но все же изумляет ее феноменальная наивность: предав Россию в угоду США, она искренне недоумевает, почему Штаты в свою очередь ее предали? «Нас-то за что?!» Но это позиция скорей не христиан, а христопродавцев.   Павел Шипилин   Share on Facebook