Йоана Буковска напусна Театъра на армията след над 15 години на сцената му! От 1 октомври актрисата вече не е на щат на „Раковски” 98 и минава на свободна практика. „Решението ми не е спонтанно, обмислям го от известно време. Работата на актьорите е свързана с твърде голямо психическо и емоционално натоварване, което се отрази на здравето ми. Лекарите ми препоръчаха да помисля за не толкова интензивно натоварване”, бе първият коментар на актрисата. Буковска ще продължава да играе на хонорар и в трите представления, в които участва от афиша на трупата – „В полите на Витоша”, „Много шум за нищо” и „Железният светилник”. Припомняме, че Йоана е поредната звезда, която напуска армейците, преди нея това сториха Александра Сърчаджиева, Иван Ласкин и Явор Бахаров. - Йоана, решението да напуснете Военния театър само от здравословни проблеми ли е продиктувано? - Здравословните ми проблеми са факт, да, но основният ми аргумент да намаля работата си е прекалено голямото ми отсъствие от вкъщи. И най-вече липсата, която изпитват децата ми от това, че мен ме няма у дома. Да не говорим, че емоционалното ми изразходване в работата е също толкова голямо, колкото и с децата, и ми се налага наистина да го редуцирам, защото нито психиката, нито тялото ми издържаха на това натоварване - С това ли се изчерпват мотивите ви да се оттеглите след 15-годишна игра в Театъра на армията? - Съотношението заплащане и количество работа там е възможно най-нереципрочно. Това да си на свободна практика и на хонорар се оказва по-добрият вариант в момента за мен, отколкото да съм на заплата в театъра. И това не е проблем на театъра към мен, а е проблем на цялата система. Затова и подчертавам, че аз не напускам Армията, за да отида в друг театър, а за да мога да имам свободата да избирам с кого, колко и какво точно да правя, а не просто да съм човек на разположение с някакво фиксирано работно време, за когото изкуството е просто работа, а не призвание. - Какво е театърът за вас? - За мен театърът е мисия! Смятам, че хигиената на един актьор от гледна точка на това какво точно играе, как се развива и как градира образите си, е негова лична отговорност. Затова реших аз да поема за себе си изцяло тази отговорност! Другото ново при мен е, че вече не съм просто Йоана Буковска. Вече съм Йоана Буковска-Давидова, защото това лято, освен всичко останало, си смених официално и всичките документи, така че вече има надстройка моето име. И марката Йоана Буковска-Давидова ще започне да работи за себе си и за това да се развива напред с цялата отговорност за това! Винаги съм разчитала на собствените си сили. А и крачката, която правя сега, съвсем не е малка. Напускам Армията след почти 25 години на сцената, на която съм стъпила на почти 14 години! Сега искам да съм повече време със семейството и с децата си, но и да продължа да се развивам като актриса, която взима сама решенията кога, къде и с кого да играе. - Мислили ли сте някога да се занимавате и с друго, освен с театър? - О, не, аз в никакъв случай не се отказвам от театъра. Просто го редуцирам. Не искам вече количеството да е за сметка на качеството. От дете аз винаги съм много сериозна към всеки избор, който правя. Знам прекрасно с каква професия съм се захванала. Никога не съм имала илюзията, че това е един безкраен празник, в който ти просто си научаваш текста и излизаш да го кажеш на сцената, а след това получаваш овации и цветя. Няма такова нещо! Тази професия е много самопожертвователна! Професия, от която страдат обикновено най-близките ти, защото усещат твоята липса, а ти обикновено си направил така, че всичките ти приятели и лични ангажименти да са на заден план, защото на първо място е професията. Но когато се появят деца, някак си приоритетите се нареждат – и те стават най-важното, не толкова работата ти. Сега опитвам да намеря баланса между двете така, че едното да не е за сметка на другото. Търся го… - Има ли някакво разочарование в душата ви от всичките тези години в театъра, а и спрямо отношението на държавата към изкуството като цяло? Споменахте за обидно ниското заплащане… - То това обидно отношение даже не е само към театъра - то е към всичко, свързано с културата на тази страна. И това, което сега правя, освен причините, които изброих, е и един своеобразен протест! Защото аз не мога да променя нито политиците ни, нито начина им на мислене, нито отношението им, което диктува нашето битие и житие. Аз просто напускам системата! И се опитвам да търся своите други варианти. Напускам една трупа, която бе вид гаранция за мен за една месечна заплата, но с цената на това да намеря съмишленици, с които да правим също добър театър, от който също могат да се изкарват пари – без да разчиташ толкова на държавна издръжка. - Преди вас напуснаха Алекс Сърчаджиева, Иван Ласкин, както и Явор Бахаров. Бройката стремглаво нараства, което е показателно за онова, което НЕ се случва на държавно ниво... - Да, така е. Но и ако се замислите – повечето ни водещи и актьори, които са разпознаваеми като лица и имена, не са в ничия трупа. Защо е така? Нека си го зададат хората, които мислят, че подкрепят културата и искат тя да се развива. Когато човек иска да се реализира в тази професия, рано или късно стига до извода, че по-добре да не е в ничия трупа! За да се грижи за себе си като професионалист! - А от какво естество са здравословните ви проблеми? - Получи се чисто физическо свръхнатоварване, но и психическо, и емоционално. Отглеждането на две малки деца, неспането нощем, плюс свръхголемия труд на актьора реално не дава много положителни резултати… Имах едни три поредни месеца например, в които аз имах само по един почивен ден. Факт! За това става дума… Трябваше да направя нещо. - Има ли кой да ви помага в отглеждането на близнаците? - Имам детегледачка, защото просто не бих могла иначе да се справя и с връщането на работа, и с грижите за децата. А и аз тръгнах на работа едва когато те навършиха две години. Те, разбира се, вече тръгнаха на детска градина, но сега пък са болни от три седмици, така че си е динамично във всяко едно отношение. Те се нуждаят от постоянни грижи. Наех детегледачка, защото иначе не бих могла да си позволя лукса изобщо да работя. - Алекс Сърчаджиева неведнъж е споделяла, че иска, когато дъщеря й София порасне, да учи и да живее извън България, и тя, като майка, ще направи всичко възможно детето й да не расте тук. На вас минавали ли са ви подобни намерения през ума? - (въздъхва) Ами… да. За съжаление, цялата политическа клика, която действа в момента в България и няма шанс скоро да бъде сменена, не ни дава особено основание да вярваме, че бъдещето е розово за нашите деца. Но аз не мисля, че като откъснеш детето си от корените му и го пратиш където и да е, то ще се чувства добре. Но, както се казва, пътят е пред нас, ще покаже какво ще се случи… Аз мисля, че моите деца имат достатъчно силни ангели-хранители там горе, защото двамата ни най-близки хора – на мен и на Иван – са там! И имам това вътрешно усещане, че някой ги пази. И знам, че когато трябва нещо да им се случи, то ще е най-доброто за тях! ДОСИЕ Йоана Буковска е родена на 8 април 1977 г. в Габрово. Баща й е писател и журналист, а майка й – журналист и кинопедагог. Завършва 9-а Френска езикова гимназия в София, а след нея и НАТФИЗ – в класа на Снежина Танковска и Андрей Баташов. Йоана става по-популярна с ролята на Стела в сериала „Дунав мост”, за която през 2000 г. печели и приза „Златна ракла” за най-добра актриса. Участвала е в над 12 игрални филма и има над 100 роли в театъра. В момента Йоана изпълнява съвестно и „ролята” на майка на прекрасните близнаци Любомир и Вяра. Едно интервю на Анелия ПОПОВА