Дани Димов: Дисциплината в защитата на Левски е ключът, но е прекалено рано

Бившият дефанзивен футболист на Черно море и Левски Даниел Димов участва в "Гостът на Sportal.bg", където говори относно своята кариера и коментира актуални теми от българския футбол. Той изрази надежда, че "сините" ще успеят да детронират Лудогорец в efbet Лига и призна, че в момента изучава спортен мениджмънт.

"След като футболът завърши, пътищата пред мен се отварят в доста посоки. След като завърших образованието си в УНСС, поех и към същността, която смятам, че е подходяща за мен - спортен мениджмънт. С това смятам да се занимавам и да изуча, интересна ми е тази сфера, има нужда от млади кадри, които искат да се развиват. Иначе от четири години се занимавам със строителство, менажирам фирма за вътрешно-ремонтни дейности.

Проблемите в българския футбол ли? Доста обширен отговор се изисква. Няма да изненадам никой: спортните бази и съоръженията, методистите, липсата на българи. Това трябва да се промени. Трябва да е политика не само на БФС, но и на самите клубове, на президентите. Трябва да има баланс между млади, опитни и чужденци, нека чужденците са по-умерена бройка. Не трябва да се правят половинчати мерки. Вярно е, че насила хубост не става, но сме длъжни да дадем шанс на младите момчета. Черно море е добър пример, хората в школата работят доста съвестно. В момента се изграждат съоръжения, извършва се модернизиране на съблекални, трябват методисти, ментори, които да преподават за правилното изграждането на един футболист.

Юноша съм на Черно море, моето изграждане започна още от детството ми в Шабла, преминаването ми в Черно море, преминал съм през всички възрастовите гарнитури. Стигнах до първия отбор, дебютирах при Ясен Петров срещу Черноморец (Бургас). Дълъг път, не беше лесно. Бях лишен от семейството си в този период, разчитах на приятелствата и познанствата в града. Знам колко жертви съм положил, знам колко жертви трябва да положи моят племенник. Времената бяха такива, по-истински донякъде, не чакахме някой да ни закара на тренировка, чакахме автобуса, между тренировките пак говорихме само за футбол. Аз нямах друга алтернатива, освен да съм футболист. Път назад нямаше за мен, бях длъжен да стана футболист - имах отговорности, които бяха на гърба ми от доста крехка възраст.

Имам уникални спомени от Черно море. Казах ви, даваш много жертви в юношеските години и в един момент излизаш срещу Сампдория на пълен стадион в Генуа. Толкова беше силна акустиката, на един метър не можех да се чуя със съотборниците, играх срещу Винченцо Монтела. Велико нещо са такива спомени. Разказвах го това на по-младите в съблекалнята, нека и те мечтаят. В следващите години играх срещу ПСВ, Щутгарт, първи гол в евротурнирите срещу Македония Гьорче Петров. Уникален състав имахме, такива фигури в момента почти няма.

Трансферът в Левски? Такъв гранд няма нищо общо с останалите отбори. На "Герена" целите, напрежението, отговорностите са в пъти по-големи, всеки неуспех се приема като голям провал. Попаднах в отбор с големи футболисти. Голямата звезда беше Гара Дембеле. На мачове си представях едно, но на тренировките се получаваха още по-добре нещата за него. Първият ни сблъсък беше, че си премерихме главите - оцеляхме, той е здраво момче, не се плаши. Христо Йовов беше капитан на отбора, Дарко Тасевски, Сержиньо Грийн, Дъстли Мюлдер, качествени футболисти, играехме в евротурнирите при Ясен Петров. Тениската от 100-годишнината на Левски си я пазя.

Горчивата нотка от периода ми в Левски е, че не успях да стана шампион. Болна тема. Титлата беше много близо, но така е било писано. Отстрани изглежда реалистично да има край на хегемонията, предимството е налице - точково и игрово, бих казал. Но от опит знам, че една загуба или реми, или едно злополучно дерби може да преобърнат нещата. Прекалено рано е да се правят изводи. Стъпка по стъпка трябва, по-скромно, шампионатът е далеч, пък дано се случи! Футболът има нужда от промяна на шампиона, но трябва да е заслужена, защото през тези години Лудогорец е показвал, че заслужава - и в директните двубои, и в постоянството, и в мениджмънта. Целта пред Левски е напълно възможна, пожелавам им го. Дисциплината, която Левски показва в защита е ключът към успеха. За да станеш шампион, трябва да имаш добра защита. И вратар, естествено, той е половин отбор. През 2013 г. хората бяха дошли да ни видят като шампиони, но съдбата избра друго. Беше тежко за всички.

Най-хубавият спомен от кариерата ми безспорно са последните години от кариерата ми - с моя роден клуб, уникален колектив, уникални момчета. Толкова хубави приятелства! Усетих подобна тръпка, както при победата над Лудогорец с Левски. Бяхме и зимен първенец, тогава беше преломният момент да повярваме, че можем да постигнем нещо. Това бяха само положителни емоции.

Когато си в националния отбор, трябва да покажеш дух, колектив, взаимопомощ - да видят хората раздаване. Ясно е, че Испания е най-добрият отбор в света в момента, но не видях себераздаване, агресия. Групата действително беше тежка, ще дойдат други квалификации. Не трябва да повтаряме грешките си. Когато те спънат, не е нужно да се търкаляш. Когато ти ударят шест шамара, трябва и ти да удариш. Така виждам нещата аз. Не трябва да сме само негативни, но не трябва да спестяваме това, което виждаме", каза Даниел Димов.