Легенда на Манчестър Юнайтед пред Sportal.bg: Помня трудния мач срещу Спартак (Варна)

На днешния ден, 19 октомври 1983 година, ЖСК–Спартак се изправя срещу Манчестър Юнайтед в осминафинален двубой от турнира за КНК. На митичния стадион „Юрий Гагарин“ присъстват рекорден брой зрители, дошли да наблюдават на живо звездите на британския гранд. Сред тях е и най-младият играч по това време – Норман Уайтсайд.

Норман Уайтсайд е една от най-ярките фигури на миналия век и клубна легенда на Манчестър Юнайтед. На 7 май той отпразнува своя 60-годишен юбилей. През кариерата си като играч на „червените дяволи“ изпълнява различни функции, но любимата му позиция е ролята на ляв или десен халф, близо до нападателя на Юнайтед – Франк Стейпълтън. Той е представител на отдавна отминала епоха, когато клубната принадлежност означаваше много. Доказателство за това е отхвърлената оферта от Милан – колосалната за времето сума от 1 500 000 паунда плюс 100 000 паунда кеш за самия играч.

Неприятна контузия в ахилесовото сухожилие и хронични травми го принуждават да прекрати кариерата си едва на 26 години с екипа на Евертън през 1991 г. За осем сезона в Юнайтед Уайтсайд изиграва 274 мача и вкарва 67 гола. Вестник „Дейли Телеграф“ го описва като „хладнокръвния футболен мозък със скрития голов удар“. Днес той разказва пред Sportal.bg за срещата във Варна и за големите мигове от една шеметна кариера.

Привет, мистър Уайтсайд. През далечната 1983 година, като малко момче, имах възможност да гледам паметната визита на Юнайтед във Варна – осминафинал от турнира за КНК срещу Спартак (Варна). Това е най-посещаваният мач в историята на варненския стадион „Юрий Гагарин“. Спомняте ли си самата среща като участник?

– Много години изминаха оттогава, но си спомням този мач във Варна. Бяхме посрещнати изключително топло още на летището. Честно казано, не очаквахме такава съпротива. Не познавахме добре отбора на Спартак (Варна) – беше труден мач за спечелване. Благодарение на головете на Брайън Робсън и Артър Греъм си осигурихме аванс. На реванша атмосферата на „Олд Трафорд“ беше великолепна, а няколко отлични спасявания на вашия вратар Зафиров ни попречиха да вкараме повече от два гола. След това преживяхме голяма драма – в следващия кръг отстранихме Барселона с Марадона и Шустер, заличавайки два гола пасив, а на финала загубихме драматично от Ювентус...

Имаше години, в които Северна Ирландия разполагаше с играчи от световна класа – Пат Дженингс, Джими Никъл, Сами Макилрой, Гери Армстронг... Дори навремето Ви сравняваха с Джордж Бест.

– Така е. Изключителни играчи, с които през годините имах честта да играя. Всеки от тях е оставил следа по световните терени. Трудно е да се правят сравнения – всеки един играч на Манчестър Юнайтед и на Северна Ирландия е заслужил своето място в историята на футбола.

Кои са най-ярките Ви спомени от богатата Ви спортна кариера? Два пъти спечелихте Купата на Англия с Манчестър Юнайтед – през 1983 и 1985 г., Купата на Charity Shield, а със Северна Ирландия – и последното издание на първенството на Великобритания (British Home Championship) с победен гол...

– Освен тези отличия и мачовете срещу най-великите клубни отбори, останах в историята с няколко постижения. На 24 април 1982 г., на 16 години, направих професионалния си дебют за Юнайтед в мача срещу Брайтън, при победата ни като гости с 1:0, и се превърнах в най-младия дебютант в историята на клуба. Замених Майк Дъкбъри 15 минути преди края, тъй като той имаше контузия.

Преди срещата бях извикан в първия състав. Треньорът Рон Аткинсън ме попита дали имам костюм. Когато потвърдих, той ми каза да се облека официално, защото ще пътувам с отбора за Брайтън. Още не бях навършил 17 години – беше стъписващо преживяване. Всички играчи, особено моят сънародник Сами Макилрой, ми помагаха да се адаптирам по-бързо към атмосферата на отбора.

Само осем дни след като навърших 17, отбелязах гол срещу Стоук Сити, което ме направи най-младия голмайстор в историята на Юнайтед. Все още държа рекорда за най-млад играч, отбелязал гол за Купата на Англия. Бях и най-младият капитан в историята на клуба – на 20 години. А със своите 17 години станах най-младият участник на Световното първенство в Испания през 1982 г., като счупих рекорда на Пеле. Самият той ме поздрави с видео обръщение – незабравим момент за мен.

Какво означаваше публиката на Манчестър за играч като Вас през годините?

– Да играеш за най-великия клуб на света и да побеждаваш на „Олд Трафорд“ беше фантастично. Винаги съм се чувствал комфортно, знаейки, че зад мен стои най-величествената публика на света. Дори когато не си във форма, трябва да даваш 100% от себе си за клуба.

Играли сте с някои от най-великите играчи по това време, включително и с Брайън Робсън. Какво означаваше да бъдеш редом с капитана на отбора?

– Имах честта и привилегията да бъда част от величествения тим на Юнайтед през 80-те години. Брайън Робсън е един от най-великите играчи на клуба и на Англия. Той беше завършен футболист – можеше да подава, да стреля, да отнема топката, да играе с глава, да се раздава докрай, въпреки контузиите. Истински лидер. На терена имахме отлично взаимодействие – често ме покриваше и си разменяхме местата, когато битката се ожесточаваше. Такива играчи вече не се раждат.

Какво прави днес Норман Уайтсайд след края на състезателната си кариера?

– Продължавам да живея в света на футбола, макар и от другата страна. След края на кариерата си завърших медицина и специализирах подиатрия. В момента организирам събития на „Олд Трафорд“ и в други градове, където в приятна обстановка сред фенове разказвам интересни случки от миналото и обсъждам настоящето на клуба.

Играх в един от най-силните отбори на Юнайтед и спечелих клубни отличия. С националния отбор на Северна Ирландия записах 38 мача и 9 гола, но контузиите ми попречиха да играя повече. Кариерата ми тръгна надолу след травмите, преди да приключа в разцвета на силите си. Все пак участвах на две световни първенства и преживях незабравими мигове на футболния терен.

Пламен Трендафилов