На днешния ден, 28 август 1918 година, се ражда футболният клуб Спартак (Варна). В години на падения и възход, клубът празнува 107 години от създаването си. През изминалите десетилетия много възпитаници на ДЮШ са определяли облика не само на варненския, но и на българския футбол. Имена като Жечо Тунчев, Илия Булашев, Александър Коев, Илия Кирчев, Живко Господинов, Иван Петров, Красимир Венков, Красимир Зафиров и Пламен Гетов са останали в историята на футбола ни.

По-интересен е фактът, че един от изявените играчи на Спартак през 70-те и 80-те години, Енчо Недев, празнува своя рожден ден на датата на създаването на клуба. Сърцатият десен бранител днес навършва 74 години и е със статут на клубна легенда. Зад гърба си има 14 сезона с екипа на Спартак, 380 мача и 10 гола.

На празничния ден пред Sportal.bg той сподели интересни моменти от спортната си кариера:

„Какво да ви кажа? Явно е съдба. Преминах през различните юношески формации на клуба. Но да съм роден в деня на учредяването на Спартак и да му служа, доколкото мога вярно през годините, е привилегия. Може би съм един от малкото играчи в историята на българския футбол, който е роден на такава дата. След моя дебют на 18 години през 1969 г. преживях както хубави, така и трудни моменти, но това е част от живота ни. Много амплитуди имаше в нашия отбор от средата на 70-те години, породени от смяна на треньори и погрешни решения на ръководството. Особено между 1978 и 1982 година, когато изпаднахме и играхме 4 сезона в „Б“ група. За мен голяма грешка беше отстраняването на Иван Филипов като треньор – един много ерудиран във футболните среди специалист. Най-голямата драма се случи през 1979 година. Бяхме вече изпаднали в „Б“ група, и точно тогава спечелихме първия международен турнир по футбол в България – „Варненско лято“. Нашият отбор беше съставен само от юноши на клуба. В този момент растеше новото попълнение с Живко Господинов и Пламен Гетов. Същата година водихме голяма битка с Академик София за първото място и класиране в „А“ група. Раздели ни точка, а двубоят в София реши всичко. Тогава, до 75-76-та минута, водихме с 1:0 срещу Академик, който беше в голямата си сила по това време. Надигравахме ги, но съдията Богдан Дочев отсъди много спорна дузпа, и Академик изравни чрез Альоша Димитров. Така „студентите“ влязоха в „А“ група, а след края на сезона играха и за Купата на УЕФА. Ние също заслужавахме да играем в „А“ група“, заяви Недев.

Той смята, че в основата на новата ера за Спартак е треньорският тандем Иван Вуцов - Людмил Горанов, които изграждат успешния тим през 80-те години. „С идването на Вуцов и Горанов от Левски се промениха много неща. Реконструкция на административната сграда, съблекални, козирка на стадиона. Дойдоха и футболистите на Левски Аладжов, Станков и Николчев, които помогнаха да се завърнем в „А“ група. Апогей за мен беше финалът за Купата на България, загубен от ЦСКА през 1983 година. След този финал се отказах и не успях да играя за КНК срещу Мерсин и Манчестър Юнайтед“.

Недев не съжалява за това, че е прекратил кариерата си в момент, когато отборът участва в еврокупите и преживява вълнуващи моменти. „Така е трябвало да стане и не съжалявам. През тези години бяхме под шапката на МВР и полковник Петър Милушев ми предложи работа в структурата, и аз приех. Това беше и обичайна практика за всички играчи, преминали 30-те години. Отказах се на 32. Бих казал, че всеки играч, преминал през клуба, е оставил по нещо от себе си. Горд съм, че съм част от тази 107-годишна история на Ф.К. Спартак“, заяви славният ветеран.

Следвай ни: