В интернет пространството и в нито една родна енциклопедия не фигурира името на проф. Георги Делчев-Беладоната, камо ли пък негова снимка. Защо? – Нека отговорът тежи на историците. Бъдещият репортер на „ШОУ” обаче имаше щастието лично да другарува с анархист №1, когото и Гешев не успял да пречупи; един от най-„калпавите” ученици на Айнщайн, но впоследствие признат от великия физик наравно с Учителя Петър Дънов; създателят на безникотиновия тютюн, патентован в САЩ; личен приятел на Пабло Пикасо. Проф. Делчев е и единственият българин, който се сбогува на смъртния одър с Ерих Мария-Ремарк в швейцарска клиника на брега на езерото Лаго Маджоре. Средата на 70-те години на миналия век. Бунтарско студентско време. Често зарязвахме аудиториите на СУ „Климент Охридски” и засядахме в култовото заведение „Варшава”. Именно там към моята скромна особа се присламчи старец с бастун от съседното сепаре, изгледа ме отгоре до долу и отсече: „Извинявай, момко, ти не си ли моят… син?!”. Направихме място на странника, похортувахме си по най-различни теми, но единствено мен покани вечерта да му гостувам на ул. „Гогол” №21. И като в приказка пред комплексираната ми провинциална особа се откри един нов свят. Приказка, която продължи близо година. Едва след десетилетия осъзнах, че съм се докоснал до един велик българин, познат-непознат, „прокажен”, анатемосван, заличен и до ден-днешен от картата и паметта на България, но пък ценен в Европа. Апартаментът на третия етаж на ул. „Гогол” 21 се оказа единственото жилище в София, което не се заключва! Професорът ме беше предупредил да си взема мадама и пиене, и направо да нахълтвам в жилището му, тъй като звънецът му не работил. Първата вечер разпускахме там с брилянтното ми русо гадже от онова време Анжелина Христова - ученичка на проф. Чуклев. Домакинът, разбрал каква е професията й, извади една поизвехтяла от пипане графика на… Пабло Пикасо – „Клоунът”, с лично посвещение! Останахме втрещени, че държим в ръцете си оригинал на световноизвестния художник. „Май се запознахме с него /Пикасо – б.а./ в Монте Карло или Монако, не си спомням вече. И двамата ценители на женската хубост, а бяхме с две такива сочни прелести - гърдите им на дини приличат. Пабло се отдели за миг, направи на паспарту тия наброски и ми ги подари. А това, което съвсем ще ви шокира, е последният каталог на творчеството му – четете: „Графика /20/30 см/ „Клоунът”, притежателят – неизвестен, първоначална тръжна цена – 10 000 долара”… Попитахме го защо подобен шедьовър се мъдри измежду вехториите му, а не го е продал на черно или на някоя западна галерия срещу солидно възнаграждение. Самият професор живееше като интелектуален клошар – неотваряни от години прозорци, алуминиеви чинии с остатъци от храна... „Аз нямам нужда от пари. А и не знам спомените каква тарифа имат”, лаконично отвърна той. За да ни ошашави съвсем, извади студентската си книжка от университета в Прага, където следвал „Фармация”, а преподавател по физика му бил… самият Айнщайн! Авторът на теорията на относителността го къса три пъти, три негови автентични парафа /цяло състояние му предлагали колекционери, но той твърдо отказвал да продаде документа си/ се мъдрят на студентската книжка на Беладоната. Попитах го откъде идва прякорът му. „Ами защото именно от селекцията на това отровно растение с още други аз създадох първия безникотинов тютюн в света в началото на 60-те години. Предложих го на тогавашната ИНРА /Институт за рационализации към БАН – б.а./, но там ми се изсмяха и така продадох изобретението си на най-мощните компании в САЩ. Патентоваха го веднага. Та на една годишнина на университета в Прага седим в президиума и Айнщайн, и моя милост. Правя се, че не го познавам – та нали три двойки ми е напраскал и едвам завърших! Как да го уважавам?! По едно време пред целия форум и пред всички на висок глас изрича, като се обръща към мен: „Проф. Делчев, вие бяхте най-слабият ми ученик по физика, но пък станахте гениален фармацевт с изобретението си. Шапка ви свалям!” Представи си само какъв е бил бумерангът в България…”, връща се в спомените си той. Малко известен факт е, че и преди, и след 9 септември 1944 г. проф. Георги Делчев запазва „относителна политическа самостоятелност”. Нещо невероятно за преломните ни години. Просто е заличен от всякакви списъци. „В Гешев беше заложена някаква генетична злост. Собственоръчно изтезаваше само достойните нему жертви. Още щом ме видеше, очите му кръвясваха: „С комунистите знам как да се справя, социалдемократите не са ми проблем, за фашистите и дума не отварям, но вие, анархистите, постоянно ми лазите по нервите и от вас не мога да мигна. Като трън в петата сте ми!” - така започваше всеки мой разпит. Представи си след това какво следваше… Гешев собственоръчно ми вадеше нокти от краката и ръцете, разтягаше ми тестисите, слагаше ме в някакво изобретено от него менгеме и разтягаше части от тялото ми като в гарода – средновековен уред за изтезание, при който човешкото тяло се „удължава” със сантиметри. Ужас!”, спомня си уникалната личност. Патентованият в САЩ безникотинов тютюн му носи само отрицателни дивиденти. Разпнат е на кръст от службите на ДС, но се застрахова с документи, че първо е предоставил изобретението си в България, където никой не му е обърнал внимание. Когато усеща, че става твърде напечено в родината му, отпрашва в Прага – второто му отечество. Там го носят на ръце. Следващият епизод, който тотално обърква житието-битието на Беладоната, е Ерих Мария Крамер, известен повече като Ерих Мария Ремарк /анаграма на фамилията му – б. а./. В онези луди-млади години преди войната писателят и българският учен живеят на квартира под един покрив в чешката столица. Оформящият се вече като европейски класик се вайка, че не знае къде се намира родината на съквартиранта му – ту я бърка с Румъния, ту с Черна гора и Херцеговина. Въпреки незнанието си с бъдещия фармацевт са в идеални приятелски отношения. Както е известно, немецът Ремарк има твърде бурен живот. Лично Хитлер го погва и изгаря на клада романите му, след които „На западния фронт нищо ново”, „Черният обелиск” и др. Преселва се в САЩ и дели новото си брачно ложе с холивудската звезда Полет Годар, бивша съпруга на Чарли Чаплин. Но след шеметния си период изживява последните си дни в швейцарското градче Ронко край брега на езерото Лаго Маджоре. В елитния санаториум за туберколозно болни, където донаписва последния си роман „Сенки в рая” – своеобразен синтез на цялостното му творчество, на 25 септември 1970 г., малко преди да издъхне, допуска до предсмъртното си ложе едва петима души. Първият е проф. Георги Делчев. И не само това – все още топлият ръкопис на „Сенки в рая” е адресиран с посвещение лично към българския народ и извинение към него, че не е знаел къде се намираме на картата на Европа. Проф. Делчев се връща в София в неописуема еуфория. И има защо – направил е пътека между европейската и балканската литература. С триста зора е приет в Комитета за култура от самата Людмила Живкова, като очаква аплаузи. „Вместо да ми се израдва, тя само ми каза, че й губя времето. Че планът на „нейното” издателство – така и не разбрах за кое ми говори, бил зает за… 5 години занапред. И почти ме изгони от разкошния си кабинет. Останах като гръмнат!”, завръща се в далечната 1971 г. приятелят на Ремарк. Беладоната обаче е като куче, което, и влак да го сгази, пак ще оцелее и ще лае. Превежда „Сенки в рая” на френски, продава го на тамошни издатели, а само след няколко месеца последният роман на Ремарк е филмиран и се превръща в бестселър. Там някъде в субтитрите се мъдри и името на скромния българин. Нашите тайни служби това и чакат – вкарват го в една черна волга и - отново на Лъвов мост трийсетина години по-късно. По пътя казва на соцченгетата, че с нищо не могат да го сплашат, че никой от тях не е „ял попарата на Гешев”. При една от последните ни срещи с Беладоната видях чернови от бъдещата книга за него, подготвяна от Серафим Северняк, тогава главен редактор на сп. „Отечество”. Тя обаче остана незавършена, защото видният ни публицист загина мистериозно в Куба. Георги АНДОНОВ