На 26 октомври Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през 3 в. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града, предава Dariknews.bg.  Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Според народните представи от Димитровден започва зимата. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Легендата разказва, че приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.  От Димитровден започва подготовката и за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките. На обредната трапеза домакините подреждат курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква. В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Според друго вярване пък, ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите. На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.