Спортът винаги е бил общият език в семейство Шан.

На масата за вечеря. В парка. На тенис корта. Докато Шан Дзюнчън растял, спортът неизменно бил част от ежедневието му.

Роден в Пекин през 2005 г., Шан израства с двама родители, които знаят какво означава да се състезаваш на най-високо ниво. Майка му У На е световна шампионка по тенис на маса, а баща му Шан И е бил професионален футболист. Той играел като полузащитник, прекарал по-голямата част от кариерата си в „Пекин Гуан“ и записал два мача за националния отбор на Китай през 2000 г.

„От малък бях заобиколен от спорт. Спомням си как играех всякакви спортове с баща ми и майка ми — винаги сме били спортно семейство“, казва Шан пред ATPTour.com. „Когато започнах да играя тенис, бях на около шест години. В началото го правех главно за забавление, като всяко друго дете. Спортът е забавен и просто искаш да играеш. Пробвал съм и други спортове — голф, футбол, дори тенис на маса с майка ми. Мисля, че спортът като цяло е забавен. Винаги обичах да съм навън, да тичам и да съм активен с приятели. Така че спортът винаги е бил моето нещо. Класните стаи — не особено.“

Първоначално Шан играе тенис за удоволствие, но талантът му става все по-очевиден и на десет години вече участва в мачове. Няколко години по-късно играта започва да означава нещо повече за него. Опитът на родителите му помага да разбере какво изисква професионалният спорт.

„Мисля, че беше и все още е известно предимство да имам спортисти в семейството. И двамата са били професионалисти в своите спортове и това ми помага, защото могат да ми кажат как да се справям с напрежението“, обяснява Шан. „Баща ми беше футболист и играеше отборен спорт. Майка ми играеше тенис на маса, който донякъде прилича на тениса. Мисля, че и двамата се справяха с напрежението почти по един и същи начин — с упорита работа и вяра в себе си. Почти във всеки мач водиш и психическа битка. Още от малък те ми помагаха да приемам трудните моменти, вместо да се крия от напрежението или да се опитвам да го пренебрегна. Не мисля, че така можеш да напреднеш.“

През 2019 г., на 14 години, Шан прави голяма крачка към превръщането на мечтата си в професия: премества се във Флорида, за да тренира в академията IMG. Оставя познатата среда у дома и попада сред най-добрите юноши в света и утвърдени професионалисти.

„Когато бях на 14 години, започнах работа с IMG и започнах да тренирам с професионалисти. Това ме накара още повече да повярвам, че мога и аз да стана професионален играч. Да ги гледаш отблизо в мачове е много различно от това да тренираш с тях“, казва Шан. „Когато започнах да разигравам с тях, да усещам топката им и да виждам как работят ден след ден, почувствах, че имам шанс. Това ми даде много увереност. Станах и по-любопитен, защото започнах да виждам и университетския тенис — нещо, което не е толкова разпространено в Китай. Имаше много нови неща, които трябваше да осмисля.“

Преходът не минава без трудности. Английският език е предизвикателство, особено писмените задачи в училище, а Шан изведнъж се оказва сред ученици от цял свят. В крайна сметка обаче тази среда става важна част от развитието му.

„В началото английският ми беше малко труден, особено писането“, казва Шан. „Не беше лесно да ходя на училище с деца от различни страни. Беше едновременно трудно и забавно, защото всички бяха много мили и веднага ме приеха в академията. Мисля, че средата е много важна, когато се преместваш в друга страна или на друго място. Помага ти, когато приятелите и родителите ти те подкрепят и когато сам вярваш, че правиш правилното нещо за себе си. На тази възраст всеки иска да става по-добър, а аз се опитвах точно това.“

Животът в академията е организиран около тениса, училището и физическата подготовка. Дните започват рано и приключват рано.

„Всеки ден беше много натоварен“, разказва Шан. „Ако искаш да се занимаваш сериозно с тенис, трябва да ставаш рано. Трябва да тренираш, защото през деня си на училище. Вероятно започвах да играя около 7 сутринта и приключвах около 10. След това отивах на училище, а ако имах възможност, следобед отново излизах на корта и правех физическа подготовка.“

Три години след като постъпва в академията през 2019 г., Шан дебютира в ATP Тура в Рио де Жанейро на 17-годишна възраст. Месец по-късно преминава квалификациите за първия си турнир от категория Мастърс в Индиън Уелс. По-късно през 2022 г. печели първата си титла от сериите „Чалънджър“ в Лексингтън. В началото на 2023 г. записва и първата си победа в ATP Тура — срещу Оскар Оте, която го изпраща във втория кръг на Australian Open, след като е преминал през квалификациите.

През 2024 г. Шан достига нови върхове. През май за първи път влиза в топ 100, а след това печели турнира от категория ATP 250 в Чънду. Така става едва вторият китаец с титла на сингъл в ATP Тура след У Ибин в Далас през 2023 г. и първият, постигнал това на китайска земя.

„Знаех, че имам потенциал да постигна добри резултати в турнирите у дома. Но когато пристигнах, изобщо не мислех, че ще спечеля титлата“, спомня си Шан с усмивка. „След първия ден, когато играх срещу Кей Нишикори, се разболях — и то сериозно. Имах температура и изобщо не се чувствах добре. Казах си: „Хайде поне да изиграя мача от втория кръг“, защото всички бяха дошли да ме гледат.

Турнирът беше у дома и исках да опитам. По някакъв начин в края на седмицата го спечелих, а вече не се чувствах и болен. Това беше най-хубавата седмица в кариерата ми. Турнирът и феновете бяха страхотни, защото да играеш у дома винаги е специално. Обичам да играя пред китайските фенове. Това означава много за мен, за семейството ми и за екипа ми, затова отпразнувахме подобаващо.“

След пробива в Чънду пътят на Шан става значително по-труден. През 2025 г. той изиграва само 14 мача в ATP Тура, като четири от тях са още през първата седмица на сезона, когато достига полуфиналите в Хонконг. Контузия на стъпалото налага операция, а нови физически проблеми нарушават и сезон 2026. След участието си в Дубай през февруари Шан се завръща в Тура чак през юли във Вашингтон. За играч, който през тийнейджърските си години неуморно е преследвал място сред професионалистите, принудителното спиране носи съвсем различно предизвикателство.

„Определено не е лесно. В началото си казваш: „Добре, трябва да се оперирам и да почивам няколко седмици.“ После си мислиш: „Няма проблем, когато се върна, всичко ще е както преди.“ Но всъщност е много по-трудно, защото започваш от нулата“, казва Шан, който през 2024 г. достигна рекордното за себе си 47-о място в световната ранглиста, но в момента е извън топ 200.

„Започваш от момент, в който не можеш да ходиш и да тичаш. Гледаш как всичките ти приятели се състезават в Тура. Не е особено приятно. Зависи как го приемаш. Ако мислиш положително, може да ти се отрази добре. Ако мислиш отрицателно, може да си тъжен през цялото време. Нужно е време и търпение.“

21-годишният Шан устоява на изкушението да се завърне прибързано, защото знае, че това може отново да го върне в началната точка.

„Границата между това да намериш игровия си ритъм и да се претовариш е тънка. Говоря с треньора и семейството си за това и се опитвам да вземам правилните решения. Ако се върнеш прекалено рано, може пак да се контузиш или да загубиш увереност“, казва Шан. „Няколко победи след завръщането винаги помагат.“

След завръщането си във Вашингтон Шан достига третия кръг на турнира от категория Мастърс в Монреал — още една положителна стъпка по пътя към пълното му възстановяване. След като вече е изпитал радостта да спечели титла от ATP Тура на родна земя, той знае, че една кариера не се определя нито от една успешна седмица, нито от трудностите по пътя.

Засега левичарят се надява да остане здрав до края на сезона. Тази седмица той започва участието си в Пекин, а след това ще продължи към Шанхай. Китайските фенове се надяват отново да видят най-доброто от един от най-големите таланти в тениса.

Материал на Сам Джейкот за atptour.com

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages