От гост на турнира до 18-кратен шампион

Кодът на съблекалнята“ e поредица, в която тенисистите от ATP Тура разказват истории от живота си по турнирите пред сайта на АТР. От неписаните правила и грешките на начинаещите до приятелствата и незабравимите моменти — тук поглеждаме отвъд корта. Тази седмица Андрей Рубльов си спомня пътя от новак до утвърден играч.

Някога Андрей Рубльов се е чувствал като гост в ATP Тура. Днес, след години упорит труд и успехи, 28-годишният тенисист знае, че мястото му е там. Когато за първи път навлиза в професионалния тенис, вниманието на Рубльов е насочено към играта, а не към света около нея. Той дебютира на ниво ATP Тур на турнира в Делрей Бийч през 2015 г., когато е на 17 години. Съсредоточен е върху тренировките, подобряването на играта си и стремежа да стане един от най-добрите в света. Съблекалнята, отношенията между играчите и техните навици все още не са нещо, на което обръща особено внимание.

„По онова време не мислех за съблекалните или за каквото и да било друго“, казва Рубльов пред ATPTour.com. „Първо, защото не познавах никого — не бях добре запознат с този свят. Знаех може би кои са играчите в топ 5, но нямах представа кой е номер 15 в света.“

За млад играч, който навлиза в професионалния тенис, съблекалнята може да бъде първата среща със света отвъд мачовете. Там са утвърдените състезатели, познатите им навици и усещането, че всеки има своето място в Тура. Рубльов обаче не се тревожи особено къде е неговото. Бившият номер 1 в световната ранглиста при юношите се стреми да използва всяка възможност — независимо дали получава „уайлд кард“, влиза в схемата като резерва или преминава през квалификациите. На този етап той смята, че трябва отново и отново да заслужава правото си да участва в даден турнир.

„На тази възраст може би бях малко по-самонадеян, така че дори не обръщах внимание дали ме приемат добре“, казва Рубльов в отговор на въпрос дали някой от играчите го е взел под крилото си. „Единственото, за което мислех тогава, беше, че трябва да работя много. Тук съм или защото са ми дали „уайлд кард“, или съм влязъл като резерва, или играя квалификации. Тоест като гост, а не като истински играч. Мислех си само, че трябва да работя наистина усилено, защото съм гост, който тази седмица е попаднал тук по щастлива случайност. Все още не бях утвърден играч. Трябваше да работя, за да заслужа мястото си.“

В началото на кариерата си Рубльов се опитва да превърне обещаващия си талант в трайно присъствие сред професионалистите. Той е високо оценяван като юноша, но все още търси пътя си в Тура, където място в схемата — и сред играчите в съблекалнята — никога не е гарантирано. През следващите години Рубльов преминава през контузии и трудни периоди, докато се стреми да се утвърди. Същевременно напредва: през 2017 г. печели първата си титла от ATP Тура в Умаг, а по-късно същата година за първи път влиза в топ 50. Постепенно се превръща от обещаващ млад тенисист в утвърдено име.

Тази промяна личи и в начина, по който днес говори за мястото си в тениса.

„Сега е различно, защото знам, че съм заслужил мястото си тук“, казва Рубльов. „Не съм номер 400, 300 или 200 в света и не се чудя дали ще вляза в даден турнир, дали ще трябва да мина през квалификации, или ще участвам като резерва. Сега знам, че имам място, защото знам, че мога да играя във всички турнири. Вече въпросът е какво трябва да подобря, за да мога да се боря за титли, а не просто да съм тук като играч, който може да спечели един или два мача. Искам да продължа да бъда конкурентен на най-добрите. Искам да мога да се боря с тях и за титли, а не просто да участвам.“

Оттогава Рубльов е спечелил 18 титли от ATP Тура, достигнал е до петото място в световната ранглиста и е участвал пет пъти във Финалите на ATP. Несигурността от първите му години е отстъпила място на увереността, че е заслужил участието си в турнирите, в които играе. Но това усещане за принадлежност не е променило високите изисквания, които поставя пред себе си. Съблекалнята вече е познато място за него, но вниманието му остава насочено към това, което може да постигне на корта.

„Няма да лъжа — за мен не е достатъчно да стигна до трети или четвърти кръг, или до четвъртфиналите. Не е така“, добавя Рубльов. „Не прекарвам много време на мястото на турнира, защото предпочитам да живея живота си, да върша това, което трябва, и след това да му се наслаждавам — да съм там и да се усмихвам.“

Отношението на Рубльов към живота по турнирите може би се разбира най-добре по начина, по който прекарва времето си извън корта. 28-годишният тенисист няма нужда постоянно да е в съблекалнята, за да чувства, че принадлежи към нея. Увереността, която някога му е липсвала, сега идва от постигнатото и от целите, които си поставя. В Бостад, където по време на седмицата, в която спечели титлата през юли тази година, кортовете, хотелът, ресторантите и морето бяха близо един до друг, той намери място, което му позволява да съчетава тениса с живота извън него.

„Предпочитам да прекарвам по-малко време на мястото на турнира. По-скоро съм от играчите, които идват за тренировка, вземат душ и си тръгват. В Бостад е лесно, защото всичко е на едно място: морето, кортовете, хотелът, ресторантите. След тренировка отивах направо да взема душ, след това обядвах, минавах през възстановителни процедури, а вечер се разхождах, вечерях с хубава гледка и се връщах в стаята.“

В началото на кариерата си Рубльов е чувствал, че трябва да работи, за да заслужи мястото си в Тура. Днес пристига на турнирите със знанието, че то му принадлежи, и с амбиции, които надхвърлят самото участие. Съблекалнята вече не е място, до което трябва да си проправя път. Тя е част от света, в който той е извоювал мястото си през годините — турнир след турнир.