Как и с какво могат да се победят Сабаленка и Рибакина

Сезонът в турнирите от Големия шлем затвори своя кръг. Повече от седем месеца след като Арина Сабаленка и Елена Рибакина се срещнаха във финала на първия за годината турнир от Големия шлем на твърди кортове, двете отново ще се изправят една срещу друга във финала на последния турнир от Шлема за сезона – отново на твърда настилка.

Сайтът на WTA съпоставя силните и слабите страни на двете тенисистки преди големия финал в Ню Йорк:

Основната разлика между Австралия и сега е, че Рибакина, която по онова време заемаше петото място в световната ранглиста на WTA, през следващата седмица ще стане новата номер едно и ще сложи край на серията на Сабаленка от 99 седмици на върха.

Дали резултатът от повторението на финала на Australian Open, в който Рибакина осъществи обрат в Мелбърн, също ще бъде различен?

Ще разберем в събота, когато двете най-високо поставени тенисистки в Ню Йорк – Рибакина и Сабаленка – ще се срещнат във финала на US Open от 23:00 ч. българско време. Преследващата трета поредна титла в Ню Йорк Сабаленка си осигури място в своя четвърти последователен финал на US Open след убедителна победа със 7:5, 6:2 над Джесика Пегула в четвъртък вечер.

Във втория полуфинал Рибакина загуби първия сет, но осъществи обрат срещу любимката на домакините Коко Гоф с 3:6, 6:4, 6:4 и за първи път в кариерата си достигна до финала на US Open. Преди финала в събота ще разгледаме аргументите в полза и на двете тенисистки.

Аргументите в полза на Сабаленка

Изглежда, че Сабаленка винаги успява да превключи на по-висока скорост в Ню Йорк.

Двукратната защитаваща титлата си шампионка пристигна във „Флашинг Медоус“ през миналата година без трофей от Големия шлем през сезона. Тя изпитваше огромно напрежение да спечели US Open след разочароващите за нейните стандарти пропуснати възможности в предишните три турнира от Шлема. Сабаленка отговори на предизвикателството и загуби само един сет по пътя към титлата.

Тази година сценарият е сходен. След резултати под обичайното ѝ ниво в турнирите от Големия шлем – отново според нейните стандарти – и на фона на множеството въпросителни около формата ѝ преди US Open, тя демонстрира най-добрия си тенис от март насам. Сабаленка загуби само един сет в първите си шест мача и изглеждаше особено неудържима срещу Пегула. Самата тя признава, че в момента изпитва известна отчаяна решителност, а тази нагласа очевидно ѝ помага да бъде напълно концентрирана.

„Що се отнася до турнирите от Големия шлем, за мен това е нещо като последен напън за сезона“, заяви Сабаленка пред журналистите в четвъртък. „Много силно исках да стигна до финала и, разбира се, искам да извървя целия път. Нагласата ми беше проста: „Готова съм. Готова съм на всичко необходимо, за да постигна победата.“

Погледнато от позицията на Пегула от другата страна на мрежата, това вероятно е най-силната версия на Сабаленка през цялата година.

„Мисля, че това вероятно беше най-добрият ѝ мач през този сезон“, заяви поставената под номер три американка. „Смятам, че нивото ѝ беше невероятно високо. Тя игра изумително, на изключително високо ниво. Честно казано, не знам дали днес изобщо можех да направя нещо повече.“

Макар пет от победите ѝ по пътя към финала да бяха сравнително рутинни, Сабаленка имаше възможност да премине и през сериозно изпитание. На четвъртфиналите Линда Носкова я принуди да играе шампионски тайбрек в третия сет, но Сабаленка показа характер и се наложи с 10:7, което допълнително повиши увереността ѝ.

Бекхендът на Сабаленка е на елитно ниво през целия турнир, а агресивната ѝ игра и от двете страни ѝ помага да поема контрола върху разиграванията още в началото. Никоя друга тенисистка в Ню Йорк не е записала повече печеливши удари от нея – 170. Сабаленка е изключително ефективна и при ретур, като е реализирала повече възможности за пробив от всяка друга участничка – 25.

Тя влиза във финала със серия от 20 поредни победи на US Open, започнала през 2024 г., а от 2022 г. насам балансът ѝ в турнира е 31 победи и само две загуби. Това ще бъде и осмият ѝ пореден финал в турнир от Големия шлем на твърди кортове.

Макар поражението от Рибакина във финала на Australian Open все още да я измъчва, Сабаленка води с 10:7 победи в преките им двубои в тура на WTA. След загубата в Мелбърн световната номер едно постигна две поредни победи над Рибакина – във финала в Индиън Уелс, превърнал се в класика и завършил с тайбрек в третия сет, и на полуфиналите в Маями.

Аргументите в полза на Рибакина

Рибакина притежава способността да показва най-доброто от себе си в решаващите моменти.

Видяхме го през миналата година, когато тя спечели шест поредни мача, за да се класира за Финалите на WTA, а след това триумфира в заключителния турнир на сезона с още пет последователни победи. Тя пренесе този импулс и в настоящия сезон, спечелвайки Australian Open. След няколко месеца, през които играеше под обичайното си ниво, сега отново демонстрира способността си да бъде безпогрешна в най-важните моменти.

След като получи контузия на левия глезен в Синсинати преди три седмици, бъдещата номер едно в света беше сериозна въпросителна преди началото на турнира. По думите ѝ ходенето след травмата е било болезнено, а възстановяването – бавно. В този турнир обаче тя имаше много за какво да играе. Залогът винаги е висок в надпреварите от Големия шлем, но този път допълнително напрежение създаваше възможността да оглави световната ранглиста – връх, който никога преди не беше достигала.

За да го постигне, Рибакина трябваше да стигне до полуфиналите в Ню Йорк – нещо, което не беше правила в предишните си осем участия.

Тя бързо остави зад гърба си както притесненията около контузията, така и предишните си разочарования на US Open и с вдъхновена игра достигна до полуфиналите. По пътя си победи двукратната шампионка Наоми Осака, а срещу Джън Цинуън и Гоф постигна обрати в три сета.

През последните години Рибакина загуби редица болезнени трисетови мачове в турнирите от Големия шлем, но в тези две срещи демонстрира изключителна устойчивост и самообладание – особено на полуфинала срещу Гоф. Въпреки че публиката категорично и шумно подкрепяше американката, Рибакина устоя, заглуши шума от трибуните и нанесе най-силните си удари в най-решаващите моменти.

„Тя се справя отлично с това да бъде напълно концентрирана във всяка точка и да оказва сериозен натиск както в сервис геймовете ти, така и при ретур“, заяви Гоф след мача. „Мисля, че тази вечер тя успяваше да задържа позицията си върху основната линия малко по-добре от мен.“

Подобно на Сабаленка, Рибакина няма да се притесни от голямата сцена. Това е четвъртият ѝ финал в турнир от Големия шлем и вторият през този сезон, а напрежението около осигуряването на първото място в световната ранглиста вече е изчезнало.

Макар да загуби последните си два мача срещу Сабаленка, Рибакина спечели най-важната им среща през 2026 г. В решаващия сет на финала в Мелбърн тя изоставаше с 0:3, но осъществи обрат и завоюва титлата на Australian Open. Няма съмнение, че ще си припомни този приятен спомен, преди да излезе на стадион „Артър Аш“ в събота.

Както винаги, ключът за Рибакина ще бъде нейният сервис. Ако началният ѝ удар е на най-високото си ниво и тя печели подаванията си без затруднения, е изключително трудно да бъде победена. Рибакина е записала втория най-голям брой асове в схемата при жените – 42, като единствено Носкова има повече. Освен това тя заема третото място по печеливши удари със 143.