"Анализът на Нико Петров": Сангаранга потопи Дунав!

Футболът на Левски е тест за акъл. Един своеобразен IQ изпит, който при Хулио Веласкес често прилича на висша математика за родните стандарти и отбори. "Сините" отново показаха, че имат идея, имат план и знаят как да заключат съперника си на терена. Но когато "Игрите на ума" и кръстословиците не стигат, влиза Батман и раздава справедливост над Готъм с някоя космическа забивка в добавеното време.

След алей-уп, при който Сержиньо поднесе топката с изяществото на сервитьор от петзвезден ресторант, нападателят се извиси и потопи русенци. Защото тялото на тази машина за асистенции не е човешко, а Сангаре очевидно има специален абонамент за космически забивки.

Но зад късната развръзка стои нещо много по-интересно от един гол. Левски отново се опита да наложи своята футболна идея дори при трудни условия. Да разиграва, да движи съперника, да го кара да тича без топка, докато го заключи в някоя футболна килия. Целта е проста на теория, но трудна за изпълнение - някъде на терена да се освободи футболист на "сините", който да създаде числено преимущество и да отвори пътя към вратата.

Това е футболът на Веласкес. Котка и мишка, в която Левски иска да бъде котката, а противникът да се чуди откъде му е дошло. Тактически "сините" са сред най-силните отбори в България, но идеята им невинаги е за всеки мозък. Понякога трябва да имаш търпението да гледаш как едно движение без топка отваря пространство, което на пръв поглед изобщо не съществува.

И тук идва всемогъщият Сержиньо. Без значение на коя позиция започва, той е господар на целия терен. В Русе беше поставен вдясно, но неговото влияние не се побира в една зона. Той е сервитьорът, който знае кога да поднесе топката, и машината, която създава решения там, където останалите виждат затворена врата.

Централните защитници и Мубарик обаче трябва да проявят още малко търпение и да го откриват по-лесно. Защото, когато Сержиньо получи топката в правилния момент, Левски може да заключи съперника си в затвор без право на излизане.

Разбира се, Левски има и план Б. Когато теренът, обстоятелствата или противникът не позволяват всичко да бъде решено с футболна интелигентност, трябва да се намери друг път. В Русе този път беше Батман - Сангаре, който се появи в добавеното време и с една космическа забивка сложи точка на спора.

Левски преплува Дунав. А Сангаранга-Бангаранга се оказа заклинанието, което превърна тактическата висша математика в три точки!

Това беше мнението за мача на анализатора Нико Петров.