Александър Зверев: Майка ми Ирина е най-важният човек в живота и кариерата ми

Германският тенисист Александър Зверев официално оглави световната ранглиста на 2 ноември. В специално авторско есе от поредицата „Моята гледна точка“ на atptour.com новият номер едно в света споделя откровено за изпитанията, съпътстващи кариерата му, и за битката с диабет тип 1, която води още от ранно детство.

“Две титли от Големия шлем, безброй спомени и днес се събудих като играч номер 1 в ранглистата на ATP. Много е специално. Да можеш да усетиш какво е да си на върха на света е невероятно. Успях да спечеля много важни турнири в кариерата си. Но да имаш номер 1 до името си е толкова специално чувство, което е невъзможно да се опише. Преди повече от четири години достигнах номер 2 в света за първи път. Понякога трябва да чакаш за най-хубавите неща в живота. Всичко, което мога да кажа, е, че съм благодарен, особено на тези, които ми помогнаха по пътя" ,споделя Александър Зверев.

Макар вниманието на камерите често да е насочено към баща му Александър-старши и брат му Миша, бивш играч от топ 25, тенисистът изтъква ключовата роля на своята майка Ирина, която е била и първият му треньор до 16-годишна възраст.

„Истината е, че най-важният човек в живота ми и за моята тенис кариера винаги е била майка ми Ирина. Тя ме научи да играя тенис и беше първият ми наставник. Когато се родих, Миша беше почти на десет години и баща ми пътуваше с него по юношески турнири, за да му помогне да постигне мечтите си. Затова у дома бяхме предимно аз и майка ми, правехме всичко заедно", споделя Зверев.

Диагнозата диабет тип 1 идва, когато Зверев е едва на четири години. Лекарите предупреждават родителите, че професионалният спорт може да не е подходящ избор за детето им. Ирина Зверева обаче отказва да приеме ограниченията и извежда малкия Александър от лекарския кабинет, за да му спести негативните прогнози.

„Нямаше препятствие, което тя да позволи да ме спре. Не искам да казвам, че животът с диабет тип 1 ми помогна в тенис кариерата ми или в живота като цяло. Но диабетът определено ме накара да порасна по-бързо. Спомням си как на шест години в училище вече трябваше сам да се грижа за здравето си - да си поставям инжекции и да измервам кръвната захар, неща, за които повечето деца дори не подозират. Това бяха първите моменти, в които осъзнах, че трябва да поема отговорност за собственото си здраве, за което повечето деца не е нужно да мислят. На тази възраст не знаех причината за това, което правя, само че е важно да го направя.

Но мисля, че всъщност е по-трудно за родителите, защото е за тях е шок да влязат в лекарски кабинет и да им кажат, че детето им има диабет и ще има диабет до края на живота си. Че няма да може да извършва определени дейности, като например да спортува. Майка ми никога не прие тези ограничения и правеше всичко по силите си, за да ми помогне да сбъдна мечтите си. Поради това никога не съм се съмнявал, че мога да постигна нещо, и това беше благодарение на моята много силна майка. Едно нещо, което вярвам, че ми помогна, е, че никога не се възприемах като различен от другите", разказва Зверев.

В началото на професионалния тур германецът изпитва несигурност и се опитва да прикрива заболяването си, макар да осъзнава, че в съблекалнята това трудно може да остане тайна при ежеседмичните пътувания с останалите играчи.

Преломният момент настъпва след тежката контузия на глезена на „Ролан Гарос“ през 2022 година. Периодът на възстановяване дава възможност на Зверев да преосмисли мисията си извън корта и да помисли за децата, които преминават през същите трудности.

„Това ме подтикна да създам фондация „Александър Зверев“. Когато стартирахме организацията, обявих публично състоянието си и съм изключително щастлив, че го направих. С моята фондация сме способни да помагаме на хиляди деца всяка година, като осигуряваме необходимите лекарства и шанс за пълноценен живот. За мен е привилегия да бъда в позиция, в която мога да променя нещата, и за мен е удоволствие да направя всичко по силите си, за да го направя."

Равносметката за сезона започва още от драматичното Открито първенство на Австралия, където след близо пет часа и половина битка претърпява поражение на полуфиналите от Карлос Алкарас. Въпреки загубата, усещането след мача остава позитивно. И двамата състезатели достигат абсолютния си лимит в среща от най-висока класа. Правилният подход и ясната насока на корта му дават увереност, че успехите през годината тепърва предстоят – очакване, което впоследствие се оправдава напълно.

"Забавното е, че загубих мача, но въпреки това бях доста щастлив. И двамата стигнахме до абсолютния си предел и чувствах, че изиграхме наистина добър тенис мач. Играех по правилния начин. Играех, за да спечеля тенис мача и знаех, че ако продължа да работя върху нещата, които правех в този мач, ще имам шансове през годината и точно това се случи. Спечелих първата си титла от Големия шлем на Ролан Гарос, което беше огромна моя цел. И веднага щом го направих, започнах да мисля да се опитам да стана номер 1 в света.", споделя още Александър Зверев.

Пътят до лидерската позиция в мъжкия тенис се развива при необичайни обстоятелства заради контузията на Яник Синер

"Това не е начинът, по който искате да достигнете върха в спорта. В идеалния случай бихте станали номер 1 в света, когато всички са здрави и играят по най-добрия начин. Но сега съм тук: номер 1 в света", казва Зверев, за когото това постижение надхвърля личните амбиции. Според него лидерската позиция носи огромно значение за всички хора, изправени пред предизвикателството на диабета. Посланието е насочено към тях – дори с диагноза като диабет тип 1, мечтите остават напълно постижими. Заболяването налага по-ранно съзряване и много по-стриктна грижа за здравето, но не поставя граници пред пълноценния живот и големите успехи.

"Най-важното е, че чувствам, че това, че съм номер 1 в света, е изключително важно за голяма група хора, които имат същите проблеми с диабета. Това не е само за мен. Чудесно е да покажем на всички, че наистина могат да постигнат мечтите си, дори и с това заболяване. Да, с диабет трябва да пораснеш по-бързо и да се грижиш малко по-добре за себе си. Но всичко е възможно и можеш да го постигнеш. Гордея се, че като човек с диабет тип 1 мога да покажа това на семействата, борещи се с болестта. И ако някога друг стане номер 1 в света, аз ще бъда най-щастливият човек на света", завършва Зверев.