Хулио Веласко: Най-лошото нещо във волейбола? Трябваше да спра да танцувам танго!

Хулио Веласко посреща екипа на Gazzetta dello Sport в Милано, в една знойна августовска сутрин. Днес женският национален отбор на Италия заминава за Тайланд, където в петък ще се изправи срещу Словакия в първия си мач.

Легендарният аржентинец е спокоен, знаейки, че има много силен отбор в ръцете си - олимпийски шампион от Париж 2024, в серия от 29 поредни победи.

Италия тръгва за световната титла

„Мотивацията е лесна. Момичетата обещаха, че ще дадат всичко от себе си, за да върнат в Италия световната титла, която не сме печелили от 2023 г. Те знаят, че ако могат да спечелят олимпийските игри, Лигата на нациите и световното първенство, ще се превърнат в голям отбор. Нямаше нужда да ги мотивирам повече. Те са специални момичета с много качества, не са просто силни. Наистина е удоволствие да работя с тях", казва Веласко.

Той пристига в Италия през 1983 г.

"Чувството беше страхотно. Пристигах в Европа, в Италия, родния град на баба ми. Живеех в малко селце, Пианело Валезина. Прекарах си страхотно там и все още имам приятели, които продължават да живеят и до днес, 40 години по-късно. Когато ми се обадиха, си помислих, че ще остана в Италия само три години... Когато започнах като дете в Буенос Айрес, нямах очакванията да стана олимпийски или световен шампион. Представях си, че съм треньор на няколко малки отбора. Без да мисля твърде мащабно."

Гражданин на света

Баща му е перуанец, а майка му - наполовина испанка, наполовина италианка. От рано Веласко е гражданин на света.

„Придобил съм много навици от италианците. От вестници до храна, въпреки че малко ми липсва аржентинското месо. Харесвам малки италиански градчета, пропити с история. Бях влюбен в Буенос Айрес, който е метрополис. Сега живея в провинцията, точно извън Болоня. За щастие имам интернет и то високоскоростен... Няма нещо, което наистина да не харесвам тук.

Но мисля, че недостатъкът е, че италианците са твърде консервативни, трудно им е да се променят. Може би защото Италия е стара страна, страна на стари хора. Животът е много добър, въпреки че всички се оплакват. Италия има мъдростта на старите, но понякога ѝ липсва силата на младите, които вярват в невъзможното. Притеснява ме, че всичко винаги се възприема негативно. Понякога казвам това и на момичетата в отбора: "Осъзнавате ли, че живеете в една от най-богатите и красиви страни в света, където храната е най-добрата?" Разбира се, има и неща, които не работят. Аз съм първият, който е критичен, но само до определен момент."

Лацио и Интер

Има опит и във футбола. Първо като генерален мениджър на Лацио, след това като ръководител на техническия отдел в Интер.

„Не можех да откажа. По финансови причини, разбира се. Но преди всичко, защото съм футболен фен. Ако зависеше от мен, щях да играя като номер 10 за Естудиантес де Ла Плата. Моят идол беше Хуан Рамон Верон, бащата на Хуан Себастиан. Спечелихме Либертадорес три пъти и Междуконтиненталната купа през 1968 г., побеждавайки Манчестър Юнайтед. Опитах се, но да бъда мениджър не беше за мен. Футболът е много, много труден..."

Мечтае хората, които обича, да са добре, особено четиримата му внуци, които са много малки и имат целия си живот пред себе си. “Не се страхувам от смъртта. Но не бих искал да умра след дълго боледуване. Е, ако можех да избирам, бих искал да ме отнесе инфаркт от адреналин, след като съм постигнал нещо важно..."

Извън спорта Веласко споделя и най-голямото си съжаление: „Спрях да танцувам танго преди 20 години. Благодарение на него срещнах съпругата си Роберта. Бих искал отново да започна.“

btvsport.bg