Бившият нападател на Барселона и националния тим на Испания Хулио Салинас беше специален гост на “Залата на славата” на Христо Стоичков след участието си на благотворителния голф турнир в Разлог, организиран от Фондация "Национали`94". След обстойната си обиколка на музея, на която личен водач му беше самият Стоичков, 6-кратният шампион в Ла Лига даде ексклузивно интервю пред Калоян Антонов за Sportal.bg, в което говори не само за съвместния си период с Камата на “Камп Ноу”, но и за предстоящата световна квалификация между европейския шампион Испания и България на 4 септември в София. Салинас, който има голове на три световни първенства, в богата си кариера е печелил още Шампионската лига, КНК и Суперкупата на Европа, както три Купи на Краля и три Суперкупи на Испания.
- Първата Ви среща със Стоичков беше в исторически за българския футбол мач преди 36 години между ЦСКА и Барса. Стоичков вкара два гола, а Вие - един. Имате ли някакъв спомен за този мач?
- С него си говорихме за това преди малко, докато бяхме в колата. Това беше в полуфиналите на КНК през 1989-а. Стоичков игра много добре, а ние спечелихме. Така се класирахме на финала, където победихме Сампдория във финала на КНК. Помня, че той винаги бележеше голове, и то с голяма лекота. Мисля, че затова го привлякохме. Той беше много добър и винаги вкарваше попадения. Затова си казахме: “Хайде, нека го вземем, за да не ни вкарва още голове”.
- Вие играхте заедно със Стоичков в продължение на много години. Как беше той като съотборник?
- Когато пристигна, той се адаптира доста бързо. Истината е, че той не говореше английски, нито испански, разбира се. Така интеграцията в един нов отбор винаги е по-трудна. Той обаче се научи много бързо. Дойде много млад. Мисля, че на 23 години. Все още беше момче. Приспособи се много бързо към състава и в крайна сметка се вписа доста добре, даже перфектно. Също така беше поливалентен играч, можеше да играе на различни позиции. Той беше от футболистите, които не се срещат често. Беше от тези, които можеха да играят и по фланга, и във вътрешността на терена. Имаше и невероятна скорост. Головете пък ги вкарваше с голяма лекота. Мисля, че той беше много важна част за нас.
- Какво можете да кажете за останалите български футболисти в Ла Лига като Трифон Иванов, Любо Пенев и Емил Костадинов, който Ви беше съотборник в Депортиво Ла Коруня?
- По онова време имаше много добри български играчи. Пенев и Стоичков са може би най-известните и с най-голяма величина като футболисти. Но също така ти спомена Иванов. Помня, че той играеше в Испания, в Бетис. С Костадинов пък играх в Депортиво. Тези дни играх голф и с Киряков, с когото се разминахме в Депортиво Ла Коруня. Може би той малко отстъпва на останалите откъм отборите, за които е играл. Но мисля, че в онези времена България, със своето толкова малко население, имаше много важни футболисти. Мисля, че всички те триумфираха в испанския футбол.
20- Наистина ли сте имали бас със Стоичков кой ще стигне по-далеч на Мондиал 1994?
- По наше време не беше като сега да има компютри. Затова тогава имахме време, за да се шегуваме един с друг. Преди мачовете се хващахме на бас един с друг. Веднъж се хванахме на бас, който беше спечелен от него и Ромарио. Бяхме в Памплона и играхме срещу Осасуна. Мисля, че басът беше за 50 хиляди песети, валутата по онова време. Басът беше те двамата заедно да вкарат поне два гола. По онова време не беше лесно да вкараш попадения като гост. Аз бях на пейката, а Стоичков и Ромарио бяха титуляри. Наистина успяха да отбележат два гола. Мисля, че всеки вкара по един. Вместо да ги отпразнуват на терена, те дойдоха при мен на пейката, за да ги отпразнуват заедно с мен. На Мондиала играхме аз, той и Ромарио, но в крайна сметка нямаше бас помежду ни. Мисля, че той също не вярваше и се дърпаше назад. Испания влезе в турнира много по-добра от България, въпреки че вие имахте много добри играчи. В крайна сметка, България написа история, защото стигна до полуфиналите.
20- Какви са Вашите спомени от 50-годишния юбилей на Стоичков отпреди 9 години?
- Тогава дойдох заедно с моя брат, който и сега е тук с мен. Мисля, че този демонстративен мач беше най-доброто подобно събитие, на което съм бил. Въпреки че имаше ужасен дъжд, никога не бях виждал някъде да вали толкова, хората, със своите чадъри и дъждобрани, бяха напълнили целия стадион. Освен на самия мач, през цялата седмица тук, в България, получихме голямо внимание и цялото преживяване беше прекрасно. Това беше най-добрата организация, която някога съм виждал.
20- През следващия месец националният отбор на Испания има гостуване на България. Какви са Вашите очаквания и как може България да спре играчи като Ламин Ямал и Нико Уилямс?
- Честно казано, в момента има огромна разлика между националните отбори на България и Испания. Не е като онези времена на Мондиал 1994, когато България имаше голям отбор и можеше да се съревновава с Испания. Мисля, че има голяма разлика, огромна разлика. Испания няма да има никакви проблеми да спечеля. Мисля, че ще имаме проблеми с Грузия и Турция, но разликата с България е огромна. Но смятам, че футболът е толкова гледан, защото много пъти по-слабият може да победи по-силния.
20Снимки: Владимир Иванов
