Световният шампион с Германия от 1990 година Томас Бертолд даде специално интервю в студиото на Sportal.bg пред главния редактор Владимир Стоянов. Бертолд е сред най-добрите защитници в историята на Бундестима, като е един от едва седемте свои сънародници, които са играли на два поредни финала на Световно първенство като титуляр. Бившият играч на Айнтрахт (Франкфурт), Верона, Рома, Байерн (Мюнхен), Щутгарт и Аданаспор има 62 мача и един гол за националния отбор, като 18 от тези срещи са на три световни първенства - Мексико`86, Италия`90 и САЩ`94. Имащият над 600 мача в кариерата си футболист говори за загубата от България преди 31 години, която детронира германците на Мондиала в Америка, както и за своя приятел Красимир Балъков, за световните първенства зад гърба си, за триумфа в Италия, за рецептата да успееш да играеш дълги години на най-високо ниво, допълвайки и няколко интересни истории от лагера на Бундестима и своята кариера.
- Томас, добре дошъл. Как се чувстваш?
- Благодаря! Чувствам се фантастично да бъда тук в България.
- Виждаме те в чудесна форма.
- Да кажем, че жена ми ме държи на диета и гледа да не ям много, да не пия много, да си движа повече задника и да не се застоявам, за да съм във форма.
- Ти пристигна тук за благотворителния турнир по голф на Фондация "Национали 94". Какво можеш да ни кажеш за него?
- Да, Бала ме покани, защото ми каза, че от време на време организират събития с отбора от 1994 г. Тази година сме тук, за да играем в Пирин Голф.
- От колко време играеш голф? Каза ни, че вече не играеш футбол.
- Истината е, че не играя много голф, но започнах да го играя още докато играех футбол в Рома. Тогава, когато се връщах от тренировка, наблизо имаше голф игрище. Един ден хванах два-три стика и отидох да пробвам. Направих няколко удара на топката, хареса ми и така продължавам да го практикувам и до днес. Голфът, сравнено с футбола, е много сложен спорт. Топката е много малка и ако сгрешиш, тя отива в някоя друга посока и всичко става много по-сложно.
- Важното е, че се забавляваш, нали така?
- Забавно е, защото можеш да играеш до края на живота си. Голфът няма възраст. Докато можеш да тичаш, да ходиш и да се движиш леко, спокойно можеш и да играеш. Днес, когато човек обикаля по света, в която и да е държава, навсякъде има прекрасни игрища, което също помага да го практикуваш.
- Казваш, че те е поканил Бала. Вие играхте дълго време заедно в Щутгарт. Какво можеш да ни кажеш за него като футболист?
- Когато Бала дойде в Германия, той стана един от най-добрите 3-4 играчи в Бундеслигата. Много силен беше, както в Щутгарт, така и в националния отбор. Това беше златното поколение на българския футбол — с Христо Стоичков и Красимир Балъков, само да назова двама от този голям отбор. Бала беше ключов играч години наред в Щутгарт. Всички ни завиждаха какъв играч имахме. Смятам, че тогава ни липсваха няколко малки елемента, за да спечелим първенството, защото винаги имаш големия фаворит Байерн (Мюнхен). Но бяхме близо и спечелихме Купата на Германия, като за съжаление загубихме финала за КНК срещу Челси в Стокхолм. Все пак много се забавлявахме, защото беше страхотен период за отбора и клуба.
- Още се помни Магическото трио в атака Бала-Елбер-Бобич и ти в защита.
- Мисля си, че в този период липсваше малко повече увереност и желание да се рискува повече от президента на клуба, който не направи инвестиция за още някой класен играч, за да се подсилим и направим още по-силен отбор и да се преборим с Байерн за титлата. Това вече е минало, а както знаете в днешно време във футбола финансовите възможности на един клуб са водещи. Тези, които имат най-много пари, те обикновено печелят първенствата и трофеите.
- Нещо подобно е Байерн, който печели почти винаги титлата в Германия - 19 пъти само през този век.
- Да, точно така.
- Какъв човек е Бала?
- Той беше 100% професионалист. Винаги тренираше прецизно, живееше много професионално с диета и без алкохол. Беше дори по-точен от германец, наистина. Когато играеш на това ниво, не става въпрос да достигнеш нивото, а да го задържиш. Вече, когато имаш име, което си изградил, и хората имат очаквания. Тогава се броят лошите мачове, не добрите. Защото фенове очакват само добро представяне от големите футболисти и това е нещо нормално за тях. Затова винаги казвам, че големите играчи могат да имат по 2-3 по-слаби мача в годината, но във всички останали срещи трябва да играят на високо ниво.
- Ти си играл на много високо ниво в различни клубове — Рома, Щутгарт, Байерн, спечелил си световната титла. Как се постига това да играеш толкова дълго?
- Да, прекарах най-много време в Щутгарт. Да кажем така: когато искаш да бъдеш професионален футболист за дълго време, когато си на 25, тялото не реагира веднага на дадени неща. Когато обаче навършиш 30 години или повече, трябва да се грижиш за себе си — да се възстановяваш добре, да спиш добре. Трябва професионален живот, за да играеш дълго на високо ниво. Храна, спане, възстановяване. В противен случай няма шанс да се задържиш на това ниво до по-сериозна възраст.
- Ти си един от малкото футболистите на планетата, които са играли титуляри на два поредни финала на световно първенство — 1986 и 1990 г. За твое нещастие, както и на цяла Германия, загубихте финала през 1986 от Аржентина на Диего Армандо Марадона, но през 1990 успяхте да ги победите именно тях на Италия`90. Кой беше ключът към успеха на този ваш голям отбор?
- Ако погледнеш генерално историята на световното първенство, винаги има около осем отбора, които доминират - Бразилия, Аржентина от Южна Америка, после от Европа са Италия, Германия, Испания Франция, Англия, Нидерландия. Винаги може би има една изненада, но като цяло фаворитите са едни и същи. В онзи период Германия беше единственият отбор, който стигна до финала три пъти поред — 1982, 1986, 1990. Това беше прецедент и нито една държава не беше го правила дотогава. Турнирът е много дълъг - един месец. Трябва високо ниво на концентрация и да преодоляваш спадовете. Важното е да превъзмогнеш слабите моменти, тъй като ги има винаги. Ако не успееш, се прибираш у дома. Тайната е да преодолееш слабите моменти и в точния момент на полуфинала и финала да имаш още сили, за да натиснеш максимално и да опиташ да спечелиш. Например в Мексико, ако си спомняш добре, Аржентина поведе с 2:0, ние изравнихме за няколко минути и си помислихме, че сега психологически предимството е за нас и ще спечелим ние. Направихме обаче една грешка и на контраатака допуснахме гол за 2:3 и загубихме. Финалът в Рим четири години по-късно беше коренно различен. Липсваше Клаудио Каниджа заради наказание, който беше най-опасният нападател на Аржентина. Освен това техният отбор не беше в състояние да ни затрудни.
- Може би те вече бях по-слаб отбор от този в Мексико, докато вие бяхте играчи в точната възраст, в разцвета на силите си, и вече със сериозен опит, а не както четири години по-рано, когато имахте много опитни като Карл-Хайнц Румените, Феликс Магат, Тони Шумахер и много млади, като теб например.
- Да кажем, че отборът през 1990 година имаше нещо повече от този през 1986 година. Защото, както каза и ти, имаше няколко играчи с опита от финала, загубен преди четири години в Мексико, след което имаше и други млади в състава, отборът беше балансиран и опитен и заслужено спечелихме финала. Не стана хубав мач за гледане от феновете, но през цялото време двубоят бе контролиран от нас. Аржентина стреля само веднъж, но не ни затрудни и не се виждаше как ще го стори. Накрая в тези мачове те интересува резултатът и купата, не играеш за шоуто. Резултатът бе 1:0 за нас и най-важното - купата беше за нас.
- Разбираемо и сега 35 години по-късно те представям като световен шампион, а не само като участник на финали.
- Именно, да, това имам предвид (смее се).
- Вярна ли е тази история, че капитанът ви Лотар Матеус, който беше щатен изпълнител на дузпите на тима, оставил топката на Андреас Бреме, тъй като го убивали обувките? Тогава пък Бреме влезе в историята, стреляйки с неудобния си десен крак.
- Първо, за мен Андреас Бреме беше най-силният играч по време на Мондиал`90. Това е моето лично мнение, но нямаше нито един футболист на целия турнир, който игра на толкова добро ниво във всички мачове. После, гледайки за десен или ляв крак, трябва да ви кажа, че през цялата си кариера никога не съм виждал друг играч, който да играе толкова добре с двата крака. Когато го видях за първи път, се чудех, ама той е левичар или по-силният му крак е десният. Именно затова той можеше да рита и с двата крака и според мен за вратаря на Аржентина Гойкоечея, който на този Мондиал беше страхотен при дузпите, си е мислил, ама този ще бие с десен или ляв крак. Ударът му от дузпата на финала беше перфектен. Затова не знам дали Лотар трябваше да бие първи, но съм щастлив, че Андреас изпълни дузпата.
- Ако не се лъжа, Бреме вкара един страхотен гол с десни крак и на осминафиналите на “Сан Сиро” с Нидерландия.
- Майко мила, помниш ли този удар в далечния ъгъл на задната греда, беше страхотен. Наистина фантастичен гол вкара тогава.
- Въпросът беше за яснота за феновете, самият Лотар Матеус работи тук при нас преди години, когато бе като селекционер на България. Тогава той самият също сподели, че обувките са го убивали и затова е отстъпил топката на Бреме.
- Но имай предвид, че това е огромно качество, да отстъпиш топката на твой съотборник, когато не се чувстваш добре и го признаеш. В този случай бе Бреме, който каза: “Взимам топката и стрелям”. Защото това е голяма отговорност и не може да ходиш да биеш такава дузпа, когато не се чувстваш на 100% сигурен. Защото имаш освен отбор и цяла една нация зад теб. Хубаво е, че свърши така. Бреме влезе в историята с тази дузпа. Аз наистина се чувствам тъжен, когато чуя негово име, защото си отиде прекалено млад от този свят.
- Какво ще кажеш за колектива и атмосферата в отбора на Германия през 1990?
- Беше различна от Мексико`86, където имаше много групи в тима. На едната маса тези от Байерн, на другата тези от Хамбургер, на трета по-старите, на друга пък по-младите. Опитните Ханс-Петер Бригел, Карл-Хайнц Румените и Феликс Магат бяха трудни за контролиране. Докато по време на Мондиал`90 нямаше тези групи. Един идваше от Интер, друг от Рома и т.н.
Отборът беше единен, горд и фокусиран в целта. Освен това и Франц Бекенбауер беше научил неща от опита четири години по-рано, като ръководеше тима по друг начин на световното първенство в Италия. Подготовката ни беше различна, тимът беше различен, енергията в съставът бяха различни. Увереността, която имахме, беше огромна. Още в първия ден на лагера се събрахме и си казахме в очите: единственият тим, който може да ни победи, сме ние самите.
- Бяхте толкова уверени от самото начало?
- Да, така започнахме лагера и така бяхме до последния ден.
- Въпреки, че вие също имахте някои трудни моменти на Мондиала.
- Така е, но винаги контролирахме нещата. Дори и срещу Чехословакия, когато играхме слабо, но победихме с гол от дузпа, мачът беше контролиран изцяло от нас. Дори на полуфинала с Англия беше тежко, когато стигнахме до дузпи, но дори и там, трябва да си уверен. Ние бяхме.
- По принцип никой не иска да стига до рулетката на дузпи с Германия, тъй като винаги вие печелите, когато се стигне до дузпи.
- Това е вярно, защото ние имаме този манталитет. Дузпите са част от играта и трябва да бъдат тренирани, за да стигнеш увереност. Защото когато отидеш в продължения, всеки отбор си мисли: не искам да допуснем гол, по-добре да стигнем до дузпи. Например срещу Англия в Торино бяхме убедени, че ще победим и ще играем на финала в Рим. Дори ще ви разкажа друга история. Нашият лагер беше близо до езерото Комо и два дни преди мача, Франц Бекенбауер ни попита дали искаме да се преместим в Торино, за да се подготвим за полуфинала там или да останем и всички пожелахме да останем. "Отиваме в сряда с автобуса, побеждаваме и се местим в Рим", му казахме тогава.
- Останахте в Комо вечерта преди мача?
- Да, в деня на мача, беше сряда, тръгнахме сутринта в автобуса, стигнахме в хотела, за да хапнем и да починем няколко часа и излязохме да играем на “Деле Алпи”. Това например показва нашата увереност. В Комо вече бяхме свикнали и се чувствахме добре, защо да се местим и да нарушаваме нашия комфорт? Спим си тук, храним се тук, тренираме тук, след което хващаме рейса за два часа сме в Торино, почиваме малко в хотела и излизаме на терена, бием и се прибираме, за да си оправим багажа за Рим.
- И после в Рим вече имахте голямо празненство след титлата.
- Да, имахме уникален купон след спечелването на титлата. Помня, че празнувахме още в 9:30 сутринта, когато Сеп Майер се появи по слипове и ни каза: "Момчета, след 30 минути имаме самолет, че ни чака канцлерът на Германия за среща в Берлин". Купонът беше фантастичен и ще го помня винаги. Спомням си, че Франц Бекенбауер беше поканил капитана на Бразилия от 1970 година Карлос Алберто да празнува с нас. Аз съм голям късметлия, тъй като играейки за Рома, живеейки в Рим, имах възможността да играя в моя дом финал на световно първенство. Колко пъти се случва подобно нещо в кариерата на един играч?
- Наистина много малко играчи в историята са имали тази привилегия. Говорихме, че Германия беше първият тим с три поредни финала на Мондиал - 1982 ,1986, 1990, като се бяхте запътили и за четвърти през 1994 година, въпреки че отборът ви беше с четири години по-стар. Тогава обаче срещнахте най-добрия национален отбор в историята на България, който ви победи с 2:1 на четвъртфиналите. Какво помниш от този двубой?
- Нямам хубави спомени от този мач, разбира се, тъй като бяхме детронирани като световни шампиони. Първо си сменям, че през 1994 година не бяхме отбор. От първия ден имахме всякакви отвратителни разправии, които бяха извън футбола. Дали за жените е хубав този хотел, или трябва да се преместим в друг. Всеки ден имахме разправии, но нито една от тях не беше за футбол. Тогава липсваше концентрация в отбора, а когато искаш да играеш финал, не можеш да мислиш за децата, жените и за програмата в свободното ти време. За съжаление не успяхме на менажираме това. Освен това и селекционерът тогава Берти Фогтс не успя да се справи със ситуацията и да каже: "Момчета, стига вече. Сега се мисли само за тренировките и мачовете. Оставете другите неща настрани". Имахме нон стоп тези вътрешни проблеми между нас и пристигнахме в Ню Йорк срещу България, където изиграхме слаб мач и България ни победи заслужено с 2:1 и ние се прибрахме у дома. Имайте предвид, че въпреки всичко, ако гледате записите, ще видите, че вторият гол на Анди Мьолер е редовен и при 2:0 за Германия, България нямаше да се класира на полуфинал, а ние отивахме. Дузпата може би беше 50 на 50, но голът бе редовен. Все пак, България игра много силно през онзи Мондиал и беше страшилище за всички, имахте великолепни играчи и много силен отбор, който остана в историята.
- Да, така е.
- Ще ти кажа нещо, не е никак лесно, когато си спечелил световната титла да повториш успеха си четири години по-късно. Защото имаш огромно напрежение, ти си отборът, който всеки иска до победи. Гледайки към миналото обаче ще ти споделя, че с по-различна подготовка и концентрация на 100%, този отбор трябваше да бъде минимум на полуфинал в САЩ'94. Когато аз стартирах своята кариера в националния отбор през 1985 година, минималната цел на националния отбор на Германия бе полуфинал на световно първенство. Всичко друго беше провал.
. Какво се случи, защото вие бяхте с 8-9 световни шампиони на терена и поведохте в резултата в началото на второто полувреме, а България обърна мача за три минути с голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков?
- Спомням си Лечков, който беше много добър играч, ни вкара страхотен гол с глава, който най-вероятно е един от малкото му с глава, тъй като не помня да е вкарвал друг гол с глава. Също така, че нашият вратар не се представи максимално добре. Чудя се при този ъглов удар и последвалата ситуация, защо най-ниският на терена Томас Хеслер пазеше Лечков. Това е друга наша груба тактическа грешка. На разбирам Хеслер какво правеше там, когато има ъглов удар, той трябва да е на центъра, защото с неговия ръст какво ще направи при високата топка. Лечков трябваше да бъде пазен от някой, който може и знае да защитава при статичните положения. Както и да е, Стоичков вкара малко преди това хубав гол от фал и нямахме време да реагираме, за да изравним и, както казах, заслужено отпаднахме.
- За наша радост не успяхте да реагирате, така нашата нация изпадна в екстаз и продължи да мечтае през онова американско лято.
- Ама ето сега и вие виждате, че не е никак лесно нещата да се повторят. Много години вече България няма качествен отбор. Не говоря да играете пак на полуфинал, но се загубихте на футболната карта. Колко години минаха от последното ви участие?
9- От Евро 2004 в Португалия не сме играли на голям форум, когато бяха млади още Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и Валери Божинов.
- Тук ми идва да те питам, как така гледайки Евро 2024 в Германия виждам една малка държава като Грузия, която играе такъв атрактивен футбол, а България няма играчи. Защото вече не излизат ваши играчи в големите първенства, както Стоичков, Костадинов, Лечков, Балъков, Пенев, Сираков, Хубчев, Бербатов и т.н.
- Темата е много дълга и комплексна, но вината е изцяло при нас, след като дълги години не се работи правилно във всички сектори и не успяхме да задържим набраната скорост. Разкажи ни обаче затова, ти как израсна като футболист?
- Моето детство на 13-14 години беше тренировки пет пъти в седмица и неделя мач от 11:00 часа, училище, но там имахме пет часа други спортове и практикувахме плуване, баскетбол, хокей, лека атлетика, волейбол и т.н. Учителите ми казваха: "Да не мислиш, че ще минеш лесно, само защото играеш футбол". Няма шанс да вземеш добри оценки, ако не се трудиш, защото никой няма да ти подари нищо. След това на 16 години спечелих Бундеслигата до U17 и U18 с екипа на Айнтрахт (Франкфурт). Така започнах да играя на 17 години в Бундеслигата. Моят късмет бе, че първият ми треньор, не знам дали го помните легендарно ляво крило на Югославия Бранко Зебец, който спечели с Байерн (Мюнхен) и Хамбургер ШФ. Той ми казваше, че за младите футболисти няма свободно време. Аз дебютирах на 17 години, а той ми казваше в понеделник, когато другите почиват: "Ти отиваш да тренираш с аматьорите в 15:30, защото си млад и нямаш нужда от почивка".
Тогава не можеше да кажеш: "Ама тренер, аз съм титуляр в Бундеслигата, защо да ходя при аматьорите?". Представи си сега, ако някой на 17 години е титуляр в Бундеслигата и му кажат да ходи да тренира и играе с аматьорите какъв шум ще вдигнат агентите му. Нещата се промениха, както и това, че децата не играят в Европа така на улицата, както беше по наше време.
- Ти си играл със страшно много силни нападатели, срещу кого ти е било най-трудно?
- Категорично Марко ван Бастен - беше много труден за пазене. Той имаше много умения и беше силен във всичко. Здрав физически, изключително техничен, много бърз, хитър и акробатичен. Карека беше много бърз и опасен. Истината е, че когато аз играех в Серия “А”, Калчото беше със сигурност най-силното първенство в света. Само погледнете в този период какви играчи имаше, какво правеха италианските отбори в Европа. Само спомнете си Милан разби с 5:0 Реал Мадрид на полуфинал в КЕШ.
- Ами Диего Марадона?
- Марадона беше плеймейкър, а не чист нападател, но той беше феноменален. Другите, които номинирах, ми се налагаше да ги пазя персонално.
- Гледайки видеата от онова време, влизанията на вас, защитниците, нямат нищо общо с днешния футбол, където играчите са много повече предпазени.
- Майко мила, влизанията бяха за затвор, сега щяха да те арестуват (смее се). Ама не само защитниците, и халфовете влизаха много здраво. Футболисти в Серия “А” бяха лоши момчета, понякога влизаха с ясната идея, че може да ти счупят крака. Съдията често дори не свиреше фал, просто такива бяха времената. Сега, ако някой стъпи по-здраво, веднага получава жълт картон, ако каже “ууу” и - веднага червен картон. В днешно време играчите са много по-меки.
9- Кажи ни защо Германия вече 11 години няма отбор, който да печели?
- Вижте всяка една голяма нация, като Бразилия например, има такива периоди. През 80-те години Германия беше много силна, но сега от дълги години има проблеми с няколко позиции.
Нямаме добри крайни защитници от години, които атакуват добре. Нямаме качествен централен защитник, ако искаш да спечелиш голям турнир, поне защитата трябва да ти бъде на много високо ниво. Нямаме качествени нападатели. Има много въпроси, които могат да се зададат защо е така. Например според мен европейският футбол страда от прекалено много чужденци.
105Единствената държава от големите футболни сили, която няма този проблем, е Испания, защото има друга култура. Испания, ако погледнеш в юношите са навсякъде, като видиш мъжкия и младежкия отбор, както и женския тим, имат ясен почерк и успехи. Правят много по-малко грешки от другите и успяват да създадат и после да реализират качествени млади играчи на световно ниво. Бързи са, технични, физически много издържливи, силни са, когато играят с едно докосване, когато трябва да изпреварят противника. Забелязали ли сте, че много рядко бъркат в подаванията. Затова печелят, тъй като играят икономичен футбол, ако иска да печелиш, трябва да имаш сили в края на големите турнири и на мачовете. Ако ти тръгнеш много силно и изхабиш цялата си енергия, после нямаш сили да стигнеш до финал. Ако гледате испанския футбол, Барселона има млад отбор, Реал Мадрид има друга култура - искат винаги да печелят, но другите испански отбори имат нещо повече от останалите.
- Ние ще ги видим много скоро тук в София, но да му мислят треньорът и играчите ни, как да се подготвят за предстоящата световната квалификация. Сподели ни кога очакваш обаче Германия да има отново силен отбор?
- Виж, имаме някои много добри млади играчи като Джамал Мусиала, но сега съм притеснен дали ще успее да се върне да бъде на нивото, което беше преди травмата. Флориан Виртц, който отиде в Ливърпул, е страхотен талант. Обаче двама не са достатъчни. Имаш нужда от отбор, за да печелиш големите турнири. Аз винаги съм казвал, че в защита и в нападение трябва да имаш много силни изпълнители, за да имаш основа да претендираш за успех на световното или европейско първенство. Не знам защо, но от години не произвеждаме централен нападател на високо ниво. Нямаме вече нападатели. В халфовата линия сме добре, но в атака и в защита не е така. На вратата също сме добре, но имаме нужда от друго ниво играчи, ако искаме Германия отново да вдига трофеи според мен.
- Какво би пожелал на българските фенове?
- Пожелавам на българския футбол и на българските футболни фенове за вбъдеще да има много млади играчи, които имат повече глад и желание да се развиват. Не да чакат някой да ги мотивира. Аз съм футболист от улицата, когато бяхме малки, единствено ни интересуваше да отидем на терена и да играем пет на пет, трима на трима с топката в краката ни. Сега вече не виждам такива хора, виждам все повече млади хора с телефона в ръка. По-малко телефони и повече игра с топката ви пожелавам, за да имате отново добри резултати.
9Снимки: Imago | Снимки: Gettyimages | Снимки: Владимир Иванов
