Удариш ли пръв, удряш два пъти. Тази поговорка важи с пълна сила за българския футбол, където обратите в хода на мачовете са истинска рядкост. Нещо повече - пълните обрати в родния елит този сезон са равни на нула. Нито един мач от 70-те изиграни в „А“ група досега не е донесъл пълен обрат. Има частични такива – до равенството. Но да губиш в резултата и да спечелиш мача – нито веднъж в изминалите 14 кръга. Този статистически факт си има резон. Нашите отбори и техните треньори обичат сигурността, затова и резултатността е безумно ниска. И тъй като е казано, че къщата се гради от основите, те изграждат здрави основи. За покрива, за атаката – нямат средства, и оттам нямат и ресурса. Естествено, че Лудогорец е изключението от правилото, но там целият игрови механизъм буксува тази година. В Локо Пд също виждаме изключение в атака, но там е струпана доста класа, макар и на сериозни футболни годинки – Камбуров, Балдовалиев, Гъргоров. Сякаш най-типичният израз на поговорката, с която започнахме, е Берое. Не удари ли пръв в мача, Берое сериозно се затруднява. Обратно – вкара ли пръв гол, Берое има много голям шанс да спечели.

Може би фактът, че начело им е един и същи треньор вече 3 години, ни помага да разгадаем по-лесно този игрови почерк у старозагорци. Достатъчно е да погледнем последните им 2 срещи за първенство. Берое падна у дома от Славия с 1:2 в мач, в който по презумпция е принуден сам да води играта. Допусна един, втори гол, а накрая реализира безполезно и само почетно. И разби Черно море във Варна с 3:0. А „моряците“ при Никола Спасов са тим, който поема много рискове. Играе открито, а в защита няма сигурност. И си пати. Нещо, което в момента отличава този отбор от останалите в България.

А Берое иска точно това – пространства за бързи контри. И тогава съставът на Петър Хубчев плува в свои води. Ще ви припомня и два контрастни мача на Берое от миналия сезон. Съперникът бе един и същи – Локомотив Сф. Тогава в единия от тях в столицата старозагорци поведоха с ранен късметлийски гол, после Локото пропусна дузпа и за Берое бе фасулска работа да финишира с 3:0. Даже Берое постави своеобразен рекорд – не допусна гол срещу четирите си софийски съперника в столицата. В цели 6 мача общо! Обратно – в Стара Загора Локо Сф вкара първи, после наниза лесно още три и спря да се напъва за крайната си победа с 4:1.

Та да се върнем на основната ни теза. В днешно време целта на повечето родни треньори е отборите им да действат внимателно и концентрирано в отбрана и да разполагат с бързи футболисти за контраигра. Берое не е единствен, просто е най-яркият пример за подобен подход.