Последното съобщение от съпругата на Жота, което той така и не прочете...

В тези дни излезе нова биография, озаглавена „Nunca Mais e Muito Tempo” (Никога повече е дълго време - на порт.). Книгата, която излиза девет месеца след смъртта на бившия играч на Ливърпул Диого Жота и брат му Андре Силва, разкрива смразяващи и дълбоко лични спомени на най-близките им. Двамата загинаха при трагична автомобилна катастрофа в Испания през юли 2025 г.

Майката Изабел описва подробно най-трудните моменти в живота си, когато светът ѝ се срива в съдбовната вечер. „Жоаким (бащата - бел. ред.) дойде при мен, сложи ръце на раменете ми и каза: „И двамата са си отишли.”

Огромният удар на съдбата е и жестокото стечение на обстоятелствата около цялата трагедия. Само 11 дни преди смъртта си Диого Жота се жени за своята детска любов Руте Кардосо по време на красива церемония в Порто. Именно съкрушената вдовица му изпраща последните думи, които елитният нападател никога не успява да прочете. „Скъпи, когато приключиш, обади ми се, защото искам да ти покажа нещо тук,” пише му Руте.

По това време тя току-що е получила тяхното сватбено видео, което е искала да сподели. Когато по-късно не успява да се свърже с Диого, тя напразно звъни в хотела, където братята е трябвало да пренощуват по пътя си към Англия. Малко след това чува най-ужасната възможна новина.

По това време братята се връщали към Великобритания с нает спортен автомобил Lamborghini. Диого Жота не е могъл да лети, тъй като скорошна операция на белите дробове не му е позволявала пътуване по въздух от съображения за безопасност. Пътуването им става фатално в ранните сутрешни часове на испанска магистрала. Местната полиция веднага след катастрофата работи с версията, че основната причина за смъртоносния инцидент е била прекомерно висока скорост.

Спомените на бащата за момента, когато научава за загубата на синовете си, късат сърцето. „Тъкмо се канех да си легна, след като гледах телевизия в хола още малко, когато Руте ми се обади и с отчаян глас каза: „Моля те, ела тук”,” спомня си бащата Жоаким и с мъка в книгата добавя: „И до днес не знам как го преживях.”