Бившият защитник на Левски - Аймен Белаид, даде странно интервю за френския подкаст “Histoires de Foot Podcast”. В част от него той разказва за двата си периода на “Герена”. Първият е от 16 януари 2014-а до 8 януари 2016 г. След това отива в Родъръм. После се завръща като свободен агент при “сините” на 1 януари 2018 г. и остава до 28 февруари 2019 г., след което отива в Саудитска Арабия.

За родния гранд записва 85 мача, в които е реализира 3 гола.

Първо Белаид подхваща темата с “футболните хулигани” на “Герена”. На по-късен етап пък твърди, че Левски му е предложил 300 000 евро на ръка и в брой, а отделно и месечна заплата от 40 000 евро, за да остане на “Герена”, но той е отказал офертата, за да отиде в Родъръм.

За хулиганите и съблекалнята:

“В Левски беше истински ад, не само на терена, а най-вече извън него. Ултрасите (хулиганите) имаха огромна власт. Понякога влизаха директно в съблекалнята след мача.

Представи си: ние още сме с екипите - потни, уморени, и изведнъж вратата се отваря с трясък. Влизат 10-15 души, ядосани, крещят, обиждат…

Аз бях един от малкото, които разбираха малко английски. Имаше един мой съотборник – Кевин Бру. Той не говореше нито български, нито френски. Хулиганите започваха да му крещят, да го заплашват, да го обиждат жестоко… и аз трябваше да му превеждам в реално време.

Стоях там и му казвах: “Той казва, че ако не спечелим следващия мач, ще те убият“ или “Ти си виновен, че загубихме“…

Кевин ме гледаше с огромни очи, не можеше да повярва. Беше сюрреалистично. Това не се случваше веднъж - два пъти, беше почти нормално. Натискът беше огромен. Трябваше да печелиш на всяка цена.

За офертата от Левски и преминаването му в Родъръм:

“В един момент, докато бях в Левски, клубът наистина искаше да ме задържи. Направиха предложение, което беше доста лудо, честно казано.

Казаха ми: „Аймен, ако подпишеш нов договор с нас, ти даваме триста хиляди евро на ръка – веднага, в брой, чисто. И освен това заплата от четиридесет хиляди евро (на месец).“

Това беше сериозна сума. Особено за тогавашното време и за нивото на клуба. Те наистина се опитваха да ме убедят да остана, въпреки всичките проблеми, които имаше там – напрежението, хулиганите, всичко това.

Агентът ми беше супер възхитен. Той ми вика: „Аймен, това е топ оферта! Триста хиляди веднага плюс четиридесет хиляди на месец… трябва да я вземеш, това е голям шанс.“

Аз го слушах и просто му казах: “Не. Не искам. Отказвам.“

Той не можеше да повярва. Питаше ме: “Защо, бе? Какво повече искаш? Това са добри пари!“

Аз му отговорих: “Слушай, аз имам една мечта от дете – да играя в Англия. Ако взема тези пари, ще остана тук в тази среда само заради парите. А аз не искам да се чувствам така. Искам да отида в Чемпиъншип, дори и да е по-трудно, дори и да печеля по-малко.“

Водещ:

- И наистина ли отказа? Без да се замислиш?

Аймен:

Да, отказах без колебание. Честно казано, никога не съм съжалявал за това решение. Защото за мен това да изживея мечтата си бяха по-важни от парите. Ако бях останал в Левски само заради тези 300 000 на ръка, щях да се чувствам като че ли съм се продал. После дойде офертата от Родъръм и аз казах „да“ веднага.

Не беше най-големият клуб в Чемпиъншип, нито получих най-добрите пари, но за мен беше сбъдната мечта. Казах „да“ веднага, без да се замислям. Когато пристигнах в Англия, всичко беше различно. Интензивността на тренировките, физическата битка на всеки мач, феновете, които пеят 90 минути без спиране…

Там разбрах защо толкова много исках да играя в английския футбол.

Честно казано, никога не съжалих, че отказах тези 300 000 евро на ръка. Защото парите идват и си отиват, но да живееш мечтата си – това остава завинаги.”

Следвай ни: