Понеже правя опити да обяснявам някои явления в българската
публичност, надявам се този път някой да ми обясни що за
„разгромяваща победа” на ГЕРБ имаме в София, където е регистриран
толкова видим срив на гласовете за гербаджийските общинари и почти
двойно увеличаване на листата на победените реформатори?
Отгоре на всичко, голямата победа на Бойко Борисов в столицата,
за каквато се представя уж повишеният резултат на неговата проекция
Йорданка Фандъкова, всъщност се оказва „марш на месте”, както пееше
Висоцки , определяйки марша като „общопримиряващ”. Нещо повече, в
абсолютно изражение гласовете за Бойко Борисов и неговата проекция
Фандъкова в столичния град и околностите са по-малко от предишния
път, но без съответния коментар звучат впечатляващо на фона на
предизвестената победа, която демотивира желаещите да гласуват
(различно от Бойко, съобщил в деня на гласуването за кого е
гласувал, за да прелее с цената на това нарушение още гласове на
„Данчето”, както я нарече ).
Ето изчисленията, направени от „Дневник”:
Гласовете за листата за общински съветници на ГЕРБ в София се
сви с 62 599 гласа на тези местни избори спрямо вота през 2011 г.,
показа справка на “Дневник” в окончателните данни на Централната
избирателна комисия.
Кандидатът на партията Йорданка Фандъкова запазва броя гласове
на тези местни избори за кмет – преди четири години е получила 53%
подкрепа, сега при по-ниска избирателна активност процентите й са
малко над 60. Тогава тя получи 247 140 гласа, а сега – 238 500.
През 2011 г. листата на ГЕРБ получава 247 140 гласа (48%) и
взима пълно мнозинство с 33 съветници в 61-местния общински съвет.
На този местен вот партията на Бойко Борисов събра едва 160 816,
или малко под 43%, което им носи 30 съветници. Така за първи път от
осем години загуби пълното си мнозинство в столицата.
На изборите през 2011 г. в София подадените действителни
бюлетини за съветници са 461 050, а за кмет – 463 594. На местния
вот през 2015 г. са съответно 375 010 и 396 372.
Въпреки тази аритметика, която е безпристрастно безспорна,
българската публика бива заливана от твърденията за възход, а не за
падение ( да, с малко, но е такова като тенденция) на ГЕРБ. Как пък
един коментатор от многобройните говорещи глави тези дни не
отбеляза, че победата на ГЕРБ е по-скоро пирова при положение, че
има отлив на подкрепата за партията в реални стойности и то в полза
на конкурента, с когото се бори за същата ниша в публичното
пространство!
Това са наистина „видими резултати”, както гласи предизборното
послание на ГЕРБ.
Да припомня пак какво е възкликнал цар Пир на бойното поле край
Аскулум през 279 г. пр. н.е., калкулирайки цената на успеха си след
загуба на 3500 души от завоевателната му армия на бойното поле:
„още една такава победа и с нас е свършено”.
Опитвам се да обърна внимание на очевидното, за да подкрепя
тезата си за другата голяма очевидност: медиите у нас са до такава
степен пристанали на непобедимия Бойко, че успяват да го обявят за
по-голям победител , отколкото самият той май се вижда в
огледалото. Защото трябва да му се признае : умълчал се е нещо,
което е крайно необичайно за толкова „скромен” човек.
Царят на молосите Пир се оказал прав в предчувствието си.
Загубил 4 години по-късно следващата битка с римляните и се
завърнал безславно в Банкя…пардон, в Епир.
Борисов също няма доброволно да отстъпи – става дума за неговия
(кел)епир.
Поуката е, че срещу завоевателя ( на дясното пространство в
българската политика) трябва да се води последователна битка.
Борисов, според близкия до всички победители тълкувател Райчев,
вече се е изместил към центъра. Трябва още малко да се ПОБУТНЕ в
същата посока, за да си се върне у лево ( курсивът е мой, но
изразът е на американския посланик Джон Байърли от негов доклад,
съдържащ препоръки как да се постъпва с Борисов).
Share on Facebook