На 9 септември “забелязах” с два дни закъснение, че нещо ново се е случило в София по отношение на отношенията с Русия. И защо закъснях да забележа, че се е появил Годишният доклад за националната сигурност през 2016 г. , в който за първи път Русия се посочва като заплаха за България?http://ivo.bg/2017/09/09/заплахата-от-русия-и-заплатата-от-бъл/

Нямаше как да съм реагирал по-бързо на нещо, което определено е обгърнато от “тишината на спалнята” в българското политическо и медийно пространство ( по Румен Петков от периода на междуособната му вътрешнопартийна война с Татяна Дончева) . Междувмеренно тишината продължава, макар докладът да е факт, одобрен от правителството. Сал един собственик на сензационен сайт си е позволил, макар да “ходи на пръсти” около Борисов, когото не споменава поименно, за да призове, че с Русия трябвало “по-кротко” ( парафраза на указанията на самия Борисов преди този доклад да се появи).  http://pik.bg/чичко-алкохоличко-юнкер-да-дава-оставка-вместо-да-словоблудства-за-ес-министри-по-кротко-с-news690004.html

Защо мълчат русофилите? Няма ли стреснати, трогнати до горчиви сълзи и (раз)очаровани сред “червените им ескадрони”? Да не би да чакат да се състои контраатака срещу “русофобията” на доклада в парламента, където цари пълно единодушие, мир и любов спрямо Матушката?

Едва ли ще състои такава битка. Мачът очевидно е договорен.  Сегашното продължаващо ваканционно затишие пред бира е издайническо. Разбрали са се да не вдигат много шум, за да не вземе да се разчуе сред широките маси, че въпреки приказките на Борисов, според които дори президентът ( Плевнелиев) трябва да си мери приказките за Русия, в крайна сметка му се е наложило да се произнесе чрез анонимните съставители на доклада по въпроса за руската хибридна война.

Фактът, че гласовитите проруски медии и коментатори солидарно му осигуряват комфортно мълчание по темата, е най-яркото докозателство за сговора между явните, прикритите и латентните служители на култа към (пред)платената от много години насам любов към една чужда държава в страна, в която подобен доклад и акцент са похлупени с ушанка невидимка в българската публичност.

Защо споменах Румен Петков ли? Не е самоцелно заради едната закачка. Връзката с темата на този текст, която е тишината в политико-медийната спалня по отношение на закъснелия с години демарш на София срещу руската хибридна заплаха, е във факта, че тъкмо този политик от АБВ оповести изпреварващо, предстои да бъде цензуриран текстът от “Визия 2020”, който наричаше руската намеса в България през 2014 г. с истинското й име. И “позна”…

За какви по-дребни “прегрешения” в този смисъл подскачат гръмовно в Москва ( няма я на хоризонта Захарова да нахока от името на руското външно министерство малката бедна България), но за доклада няма реакция! Те си имат говорители у нас ( за такива случаи), каза в интервю за книгата “Течна дружба” президентът Плевнелиев в отговор на въпроса ми, защо Русия е премълчала за проктодокумента “Визия 2020” в частта, в която преди 3 години се споменаваше руската хибридна война. Сега обаче говорителите мълчат солидарно с началниците си. Борисов им е нужен дори и след като е “изпуснал фронта” чрез този доклад – нужен им е като слънцето и въздуха за всяко маршируващо в петата колона същество. И вместо да го щавят, го щадят.

 

Share on Facebook