Това лято либерото на ВК Нефтохимик 2010 Ясен Петров стана част от младежкия национален отбор, който спечели безапелационно квалификационния турнир в Самоков за европейското първенство – три победи от три мача, а след това победи Бразилия и Германия в контроли във Франция. Талантът от клубната ни школа, който идния месец ще навърши 19 г., не попадна сред избраниците за световното на селекционера Венцислав Симеонов, взел само едно либеро за започващия на 21 август Мондиал до 21 г. в Китай, започващ на 21 август, но остава с незабравимите преживявания с националния екип. Ето какво сподели за тях Ясен пред официалния клубен сайт на ВК Нефтохимик 2010 на днешния, 26-и рожден ден на брат си Георги, който е петкратен шампион с нашия тим.

– Ясене, макар и да не попадна в групата на националния отбор за младежи за световното в Китай, игра и в трите мача от победните евроквалификации и в контролите във Франция. Как би определил преживяванията си с екипа на България?

– Изключително съм радостен, че имах шанса да играя за националния отбор на България. Радвам се, че успяхме да спечелим евроквалификацията и да си осигурим още едно лято с младежкия национален отбор. Макар и да има горчивина от това, че не съм част от състава за световното първенство, пожелавам на отбора успех. Вярвам, че могат да постигнат нещо добро.

– Да се върнем в началото – какво бе първото усещане, когато получи поканата от селекционера Венцеслав Симеонов?

– Дочувах от различни хора, че ще бъда повикан в националния отбор, и не беше голяма изненада. Но в момента, в който получих повиквателната, усетих спокойствие и удовлетвореност, че е сигурно, че ще бъда там.

– Какво е играч на ВК Нефтохимик 2010 да носи екипа на България?

– Според мен всеки играч се бори, за да стигне до националния отбор, независимо от кой клуб. Радващо е, че състезател на ВК Нефтохимик 2010 бе част от младежкия национален отбор. Щом съм бил там, значи са видели нужните качества, които притежавам, за да ме повикат. Щастлив съм, че представих ВК Нефтохимик 2010 с националния екип.

– Кой ти беше най-близкият в този национален отбор?

– Няколко са момчетата, които ми бяха доста близки, но бих казал: съквартирантът ми Константин Динов и Виктор Жеков.

– Как се настройвахте за мачовете?

– Мога да кажа аз как се настройвах за мачовете. Лично за мен беше нещо ново това да бъда титуляр на такова ниво – нямам голям опит в това. Постът ми е специфичен – освен че трябва да изпълнява технически правилно указанията на треньора, либерото трябва да има голямо присъствие, което не е лесно за постигане, особено от човек, неопитен в това. Относно въпроса – настройвах се, че трябва да бъда максимално концентриран в отделните елементи и да имам нужната енергия и мотивация за мача.

– Макар и да е минала малко повече от половината от тази година, тя вече е доста наситена със събития за теб – стигна до финалите на ДП с юношите старша възраст на ВК Нефтохимик 2010, завърши средното си образование, подписа първи професионален договор с родния клуб и бе повикан в националния отбор. Как ти се отрази това?

– Специално повиквателната за националния отбор и времето, прекарано там, може само да ме мотивират да работя здраво занапред. Сблъсках се за първи път с това и никак не е лесно – една и съща среда, еднообразно ежедневие, което е нормално да е така, но не е толкова лесно, колкото може би много хора си мислят. Чуеш ли химна и започнеш ли да пееш, обаче осъзнаваш, че всяко едно лишение си е струвало. Относно завършването на средното ми образование, затварям стара и отварям нова страница от живота ми. Ще продължа образованието си в бургаския държавен университет “Проф. д-р Асен Златаров” в специалност „Индустриален мениджмънт“.

– Как ти повлия това, че те използват освен като либеро, и като посрещач, а и през изминалия сезон игра и при мъжете, и при юношите старша възраст?

– Аз в юношеските формати съм играл и на двата поста, не е нещо непознато за мен. Миналия сезон ме ползваха и при мъжете на двата поста, надявам се да съм помогнал. В мъжкото направление е важно за мен да се утвърдя като либеро, защото виждам бъдеще на този пост, каквото като посрещач, поне според мен, го нямам.

– Как се пренастройваш – от юношеския отбор, където имаш приятели от детинство, до мъжкия тим на ВК Нефтохимик 2010, където си заобиколен винаги от доста именити състезатели?

– И в юношеските отбори винаги съм бил с по-големи от мен – с две, три години, така че съм свикнал от малък да общувам с по-големи. Вече две години съм плътно с мъжкия отбор на ВК Нефтохимик 2010, така че този момент с пренастройката съм го минал и вече съм свикнал.

– Спират ли те по улиците в Бургас и какво ти казват хората?

– Може би един-два пъти ми се е случвало да ме спрат по улиците и са били хора на моята възраст. Подкрепяли са ме и са ме поздравявали. Не мога да кажа конкретно нещо, което ми се е запаметило.

– Какво би казал на феновете на ВК Нефтохимик 2010?

– Надявам се тази година да зарадваме бургаската публика с повече успехи, имаме нужда от Вашата подкрепа! Само Нафта!

Следвай ни: