Една след друга падат европейските граници, оказали се на пътя на бежанците и мигрантите, които отдавна вече не идват само от Близкия изток. Словенско-австрийският ГКПП Шентил издържа вчера до 12.15 часа, пише в репортаж "Ютарни лист".  Афганистанци, наредени в плътни редици отпред, пробиха оградата, зад която стояха малобройни и приятелски настроени австрийски полицаи. И потече река от хора, вероятно над 5000 души, колкото се бяха събрали в двата лагера на словенска и австрийска територия. Словенският лагер се охранява от въоръжени до зъби войници и полицаи от спецчастите, но тяхната задача е сведена до наблюдаване. Хората идват дотам главно с автобуси, но отнякъде и пеша на малки групи. След това стихийно преминават 500 метра по коридор към австрийската граница. Хората се трупаха през целия следобед. Сред тях са и Бабер, Маджид, Ризван и Саф от Кундуз в Афганистан. „Тръгнахме преди месец и половина през Пакистан и Иран до Турция, оттам със сирийците насам. Там бяхме лузъри, без бъдеще. Не знаем къде отиваме, но сме сигурни, че ще сме по-добре. Отнасяха се добре към нас освен словенците. Две нощи не сме спали тук, не ни даваха храна, дори и вода, палихме огън в гората, за да се стоплим. Викаха ни „курва, курва““, разказва Бабер. Запитан знае ли какво означава тази дума, той казва, че я е чувал прекалено много пъти, за да не я запомни.  Останалите, най-вече сирийци, не обичат афганистанците. „Те се възползват от нашето нещастие, през целия път ни правят проблеми и често се оказваме между тях и полицията като между чук и наковалня. Тук сме не повече от 20%“, оплаква се IT специалист от Централна Сирия, който доскоро е работел по специалността си в компанията AKDN. В Сирия са останали съпругата и двете им момиченца. Смята, че с добрия си английски език и добрата си работа като IT специалист бързо ще се установи някъде в Европа и ще вземе при себе си и останалата част от семейството си. Оплаква се от полицията. Казва, че хърватските полицаи са ритали, а бил видял и словенски полицаи да използват електрошокови палки. Сред бежанците, казва мъжът, се говори, че словенската полиция е убила един мигрант. Той самият бил чул заплахи от полицаите, че ще ги депортират в Русия. Австрийската ограда е много по-слаба от тази на унгарската граница, пада след няколко ритника. Какво се случва, питат журналистите войника, който безпомощно гледа хилядите души. „Хаос. Ако бяха останали в лагера, за тях щяха да дойдат автобуси, всъщност не знам къде отиват. Всичко, което ние можем да направим, е възпитано да ги помолим да се върнат“, казва войникът. Пътьом те превземаха терасите на кафенетата и бензиностанциите, обслужвайки се с храни и цигари. Полицейски сирени се чуват една през друга през следващите минути, прелитаха полицейски хеликоптери. „Няма автобуси, няма влак, всичко е пълно. Оттук можете да отидете към Грац, имате 40 км“, казва полицаят, а хората го гледаха с недоверие. Малцина се вслушаха в молбите да се върнат в лагера и там да чакат транспорт. Останалите тръгнаха пеша. Час по-късно първите вече бяха в намиращото се на 5 км градче Вогау и вече си почиваха в чуждите градини.