Ботев Пловдив отстрани градския си съперник Локомотив на осминафиналите на Републиканското за набор 2002. Вчера на Лаута пред близо 1000 родители, ръководители и фенове Георги Недевски и момчетата му загубиха най-важния си мач за сезона. А целта не бе толкова непостижима с оглед на резултата (не на играта) в първия мач, където черно-белите с нечовешки усилия в защита стигнаха до 1:1 в Коматево.

Веднага след първия мач хора от щаба на жълто-черните започнаха да се кръстят реванша да се играе на централния терен на Лаута. Вероятността това да се случи беше малка, след като момчетата на Недевски играят мачовете си на изкуствения терен в комплекса.

А жълто-черните имаше защо да се надяват тайно срещата да бъде преместена на големия терен.

Само преди месец канарчетата изгубиха срещу същия съперник на изкуствения терен на Лаута с 1:0. Мачът не се различаваше много от показаното в Коматево. Ботев нападаше, а Локо се бранеше, добре прибран и събран в собствената си половина. Смърфовете залагаха на контраатаки и на статични положения, където някой от защитниците им да блесне и да отбележи я с глава, я след разбъркване. Отборът на Локо отбеляза не един и два такива важни и решаващи голове през редовния сезон, а в онзи мач на Лаута показаха, че схемата и системата работят. Те дори пропуснаха да бият Ботев с повече от минималното, защото имаха шансове за още попадения.

Но да се върнем към избора къде да се играе мача. Незнайно защо черно-белите решиха срещата да се играе на централния терен. Там където публиката щеше да е на 15, а не на 2 метра от страничната линия, там където Ботев Пловдив щеше да се разгърне, там където жълто-черните щяха да се чувстват като у дома си върху хубавата и равна естествена настилка.

"Няма да правим компромиси с футбола!"

Това бе мотото, което черно-белите бяха решили да използват като лайтмотив и като причина да изберат това, което избраха. Още първите 10 минути на реванша обаче се видя, че и футболът не мисли да прави компромиси с Локомотив Пловдив. 10 минути игра и Локо вече изоставаше с 0:2 на собствения си терен, а ентусиазираната публика на черно-белите гледаше с надежда към терена, че нещо може да се промени. Греда с удар от 35 метра на Шилев бе единственото, което Локо направи през първото полувреме, докато нападателите и халфовете в жълто-черни екипи редяха атака след атака, финт след финт, удар след удар. Само жълто-черният екип на Шопов от гостите стана причина той да не обере аплодисменти на Лаута след поредица от финтове, на които могат да завидят и профи играчи от А група. Ако това момче беше с различен цвят фланелка, бъдете сигурни, че той щеше да бъде аплодиран, защото на Лаута разбират от футбол.

Локо (считайте треньорът Недевски) реши, че ще се надиграва с Ботев. Явно човекът не го е страх от загубите и е избрал този път, карайки футболистите да се надиграват с по-класните противници. Така да се каже - "да играят футбол". Да, обаче срещу този съперник, явно превъзхождащ Локо по всички показатели, футболът няма как да ти се получи. И това го видяха всички зрители на стадиона, дори и тези които си тръгнаха пет-десет минути преди края на срещата. И ако на треньорът това му харесва - то на тези деца не спечелили нищо вече 7 години - дали им допада? Кое e по-важно в юношеския футбол? Тактическата грамотност, дисциплината, трофеите, класирането, изграждането на победители? Кое? Ако Локо искаше да се надиграва с Ботев, защо не го направи и в първия мач в Коматево, а излезе там нареден в собствената си половина и не мина центъра цяло второ полувреме - буквално? Защо в единият мач, гониш резултат, печелиш го и си отваряш вратата към четвъртфиналите, а във втория захвърляш всичко постигнато?

И така набор 2002 на Локо Пд за пореден сезон не остави отпечатък върху родния юношески футбол. А талантливи и можещи деца в този набор има. Не случайно има двама национали, има играчи желани дори от Лудогорец. Нещо обаче е сбъркано в този тим. Целите ли, програмата ли, селекционната политика ли? Кой знае? Но това са въпроси, на които ще трябва да се отговорят Недевски, Масларя, шефовете на Лаута.

Дежурното оправдание, че в този тим има "5 деца изгонени от Ботев (цитат от полувремето на Иван Маринов - Масларя)" вече се изтърка. А и нито Ботев, нито децата, които са в този тим от първия си ден и са от Локо, нито феновете би трябвало да ги интересува. Не те са правили селекцията в този отбор. И между другото децата от Ботев на са 5, а са 10.

Не отдавана зададохме въпросът, ако Ботев си поиска някое от тези деца, те какво ще изберат? Да се върнат в Коматево, за да играят финали и да се борят за титли, или ще останат на Лаута, за да ги "изграждат като футболисти и добри хора".

Не случайно питаме!