Най-добрата ни състезателка по сноуборд Александра Жекова даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Тя разкри какви са очакванията ѝ от сезона, какво е предизвикателството да се състезаваш пред родна публика, как преминава подготовката и кои са любимите ѝ неща извън спорта.  - Сани, как се чувстваш? – Добре, благодаря. Много съм щастлива, че в София има сняг. - Как мина лятото или вече ти се струва много далече? - Лятото мина много хубаво за мен. Тази година си оставих малко повече време за почивка, тъй като физическото ми състояние го налагаше. Трябваше да се възстановя от контузиите си. Но всяко зло за добро, защото имах повече време, което да прекарам с моето семейство и приятелите ми, да практикувам спортове, които обичам, да се отдам на хобитата си. Беше едно много хубаво лято, но за съжаление свърши и сега трябва да се концентрирам върху работата си за един много динамичен сезон, който предстои.  - Много хора правят паралел между ските, водните ски, ролковите ски. Ти карала ли си например скейтборд? - Да, всъщност карам скейтборд и то няколко различни негови разновидности. В общи линии се старая да практикувам всичко, което е на дъска, защото ми дава допълнително усещане и опит, които ми помагат и за сноуборда.  - Всъщност не пречи, така ли? - В никакъв случай не пречи. Всички спортове, които са близки до сноуборда като кайтборд, сърф, уиндсърф, скейтборд, уейкборд са много полезни за мен. При възможност се старая да ги практикувам по-често.  - Спомена, че по-малко си тренирала, как мина физическата подготовка? Гледах един клип на американския ски тим, на който се вижда как тренират във фитнес, който е строго специализиран, как правят упражнения на уреди, които за първи път виждам, но са максимално близо до реалната си среда. Ти тренираш ли в такива фитнеси? Правиш ли толкова строго специфични упражнения, когато не си на сняг? - Разбира се всеки спорт има своята строга специфика. Ние имаме специални тренировки през седмицата, които са насочени точно към това. Казва се "sport specific training", които за моя спорт специално са тренировки ,свързани с упражнения за баланс, координация, бързина, скоростно-силова издръжливост, концентрация. Моята седмица е разграфена така, че в общи линии имам два или три дни силови тренировки, които са с големи тежести, два дни имам кардио тренировки, които са насочени към изграждане на по-добра издръжливост и въздух. Четири пъти в седмицата имам тренировки, които са спортно-специфични. Ако остане време, а обикновено това се случва, през уикенда практикувам други спортове, които също са полезни за моя спорт. Това е, когато не съм на сняг.  - Има ли в България такива фитнеси, които да предлагат толкова специфични упражнения или ходиш на специално място? - В интерес на истината фитнесът се е превърнал по-скоро в бизнес, отколкото в начин на живот и мислене за повечето хора. Аз лично не съм поддръжник на тренировката с фитнес уреди, а по-скоро на функционалните тренировки, които можем да постигнем със свободни тежести, със собствена тежест, с различни видове упражнения, които са лекоатлетически - подскоци, координативни... Всъщност в залата, в която се подготвям има всички необходими свободни тежести. Но съм човек, който определено препоръчва повече движение навън сред природата - на открито и практикуване на различни спортове. Мисля, че е по-полезно, отколкото просто размятането на някакво количество тонаж във фитнес залата.  - Всеки един организъм се адаптира много добре към една определена тренировъчна програма. Как успявате да разнообразявате твоята, за да не се адаптира организмът ти и да продължаваш да вървиш нагоре, а да не си в застой? - По принцип моят организъм е доста специфичен и за съжаление не съм от атлетите с най-добри генетични дадености. Знаете, че има хора с много големи възможности за издръжливост или за скорост и сила. Някои са по-концентрирани върху по-спринтови и по-скоростни натоварвания и аз съм сред тях. Въпреки това, ние се стараем да адаптираме тренировъчната програма към моите възможности и да ги развиваме. Все пак не сме от вчера в елитния спорт, имаме доста голям опит, водим си записки и се учим от грешките си. В крайна сметка се гони едно постоянно усъвършенстване и мисля, че успяваме да го постигнем. - Когато тренираш на сняг, правиш само спускания или има някакви специфични упражнения? Какво представлява една тренировка на сняг? - Има много особености. В някои дни тренираме скоростни спускания, в други - скоростни завои, в трети определени движения, които се изискват за преминаване на стартови секции. Те са много бързи и динамични. В определени дни тренираме само аеродинамика, скокове, а в други - всичко комплексно. В общи линии трябва да се съобразяваме и с възможностите, които самият курорт предоставя като трасета и с метеорологичните условия, защото сме много зависими от тях. - Има ли някакви новости в дъската ти или е същата от миналата година? - Последният прототип, който карам е миналогодишния. Той беше подготвен миналата година специално, за да можем през тези две години да го развием, ако е необходимо и да се адаптирам максимално добре към него, защото това ще бъде моята дъска за предстоящите олимпийски игри в Корея през 2018 г. Имах възможност да я тествам на различен тип сняг - на глетчер, на абсолютен лед и я чувствам много по-добре. Мисля, че тя ще работи за мен.  - Имаш ли представа къде се намираш спрямо основните ти конкурентки? - В интерес на истината - не, защото досега не сме имали възможност да се засечем с тях, но на последния лагер тренирах с топ мъжките отбори на Канада, САЩ, Япония, Румъния и спямо мъжете се движа доста добре и не изоставам. Това е важно за мен. Дори понякога успявам да съм малко по-бърза от тях в отделни участъци. Мисля, че ако запазя това темпо на развитие, би трябвало да съм доста напред и сред жените.  -  2017 г. е предолимпийска, кои са основните състезания, за които ще се готвиш за този сезон? - Всички стартове от Световната купа, Световната купа в Банско - може би най-любимото ми място и за предстоящия Световен шампионат в Испания през март. - Вълнуваш ли се за карането пред родна публика? - Да, вълнувам се, макар да знам, че на старта ще трябва да оставя емоциите на страна и да остана абсолютно хладнокръвна, да се концентрирам максимално добре, за да не допусна грешка. Това ще бъде един "sprint event", в който грешката ще бъде фатална. Но иначе това ще бъде една сбъдната детска мечта. Още повече, че чувствам Банско като свой втори роден дом и ще ми бъде много приятно да се състезавам там.  - Баща ти имаше една идея за полигон за сноуборд, случва ли се нещо в тази насока? - Доколкото знам, да. На Осогово през лятото бяха направени определени промени в трасето и беше изграден участък от пръст, който при добри метеорологични условия би могъл да бъде застлан със сняг и да се получи едно добро тренировъчно трасе. Но то ще бъде с размерите на тренировъчното трасе за деца основно. Това също е много важно, защото тези, които са след нас, са не по-малко важни за нашето бъдеще. Генерално не знам дали на Банско има такава идея. Има човек, който да се наеме с изграждането на такова трасе за този сезон. Още повече, че ние ще имаме много динамичен тур. Непосредствено преди Световната купа ще бъдем на три различни континента. Реално няма да имаме възможност да го използваме дори и да бъде създадено. Но засега нямам по-подробна информация.  - Толкова много време си прекарала на сняг, понякога ставало ли ти е толкова студено, че да си кажеш - край със снега, отивам някъде на топло? - Да, в интерес на истината на последния лагер температурите бяха под -20 градуса. Беше изключително студено, но може би затова обичам толкова много лятото, че се старая да прекарвам всяка свободна минута на плажа или във водата. Може би се е получило професионално изкривяване и всъщност съм доста зиморничава, което е смешно. - Кои са били най-тежките условия, при които си попадала в планината? - Беше Световен шампионат в Стоунхен, Канада, температурата беше -28 градуса и дори със специална екипировка не се понасяше. Беше много тежко, а ние имахме Световен шампионат, т.е. може да си представите за какво допълнително натоварване ставаше въпрос. Избрала съм си този спорт и това е част от него.
 
- Кой е първият ти детски спомен? - Може би първият ми детски спомен е от пясъка, от плажа, от морето, защото аз съм проходила на пясък. Следващият вече е пързаляне със ски. Все са спомени, свързани с природата, което е най-хубавото. - Какъв съвет би дала на 18-годишната Сани Жекова? - Със сигурност бих ѝ дала много съвети, но сега израствайки и преминавайки през толкова бурни етапи от живота, виждам, че всичко ми се е случило с някаква цел и мисия. Въпросът е доколко аз съм я осъзнала. Бях доста дива тийнейджърка. Имало е моменти, в които по цяла нощ танцувахме, а сутрин се ходеше на тренировка. Честно казано не знам как ми е стигала енергията и фокусът. Но може би, ако бях малко по-постоянна и дисциплинирана тогава, щеше да е по-добре.  - Имаш ли си любима книга, която препрочиташ и до ден-днешен? - Имам седем-осем книги на нощното ми шкафче. Обичам да си чета от всяка една от тях. Харесва ми да чета философия и във всяка книга намирам по нещо мъдро и ценно за живота. Много ми е трудно да посоча една любима книга. - Била си на толкова много места по света, имаш ли си някое любимо? - Също ми е много трудно да кажа, защото всяко място си е хубаво посвоему. Както обичам планината, така обичам и морето, и долините, и реките, и града. Гледам да живея на момента, за мига, защото осъзнах, че всичко се случва много бързо и нещата се променят също бързо. Човек трябва да се наслаждава на всеки един миг, защото той посвоему си е уникален. Когато успееш да постигнеш това, ти си един щастлив човек. - Пътувала си много, имаш ли някоя куриозна случка - да изпуснеш самолет или да нощувате на непредвидено място? - Често се е случвало, защото пътуването винаги е свързано с много приключения, няма как. Случвало се е баща ми да спре самолет на летището, защото съм била с тапите в ушите, слушала съм музика и съм "изключила", че вече има последно повикване за моето име и то не къде да е, а в Аспен. Самолетът беше спрян на площадката за излитане, за да ме изчака да се кача. Случват се такива неща. -  Коя музика успява да те отнесе от реалността? - Обичам много различни стилове, защото за всяко настроение си има различна музика. Имам много богата фонотека и не обичам да се ограничавам с един стил. Смятам, че колкото по-широкоскроен е един човек, толкова по-добре. Обичам фънк, реге, рок, соул, R&B, хип-хоп, алтернативен рок. Може би напоследък слушам най-много инди рок.  - Имаш ли си любимо питие/ястие или пак обичаш разнообразието? - Да, обичам разнообразието и мисля, че е много скучно човек да прави всеки ден едно и също и да се ограничава с опитване на едни и същи неща. Колкото повече, толкова повече. Мисля, че нямам любимо. - Ако не беше професионален състезател по сноуборд, с какво щеше да се занимаваш? - Може би щях да се занимавам с друг спорт - един от моите любими - кайтсърфинг или уиндсърфинг. Ако беше нещо съвсем различно от спорта, може би щях да се занимавам с изкуство. Може би щях да наблегна много повече на образованието си, да се занимавам с наука, с хора. Но за толкова години разбрах кои са другите неща, които ми се отдават, освен спорта и гледам да ги развивам паралелно.  - Никога не е късно, все пак спортът е до време. - Така е, разбира се. Аз съм много благодарна, защото спортът ми е дал толкова възможности и ми е показал какво има в страни, а това е много важно. Имам възможност да избирам и в крайна сметка да правя това, което обичам и да не го кръщавам "работа".  - Какво си пожелаваш за новия сезон? - Да сме здрави, спокойни, да не ни натоварват с прекалено големи очаквания, защото спортът е нещо непредсказуемо. Пожелавам си хората, които винаги са били с мен, да останат с мен до края.  Коментирай