Да се срещнеш с един от най-могъщите хора в света. Понякога се случва. За едно ръкостискане, за един автограф или за една снимка. Но да получиш право на ексклузивно интервю с човек, който е ръководил футбола в продължение на 40 години? Привилегията е единствено за зрителите на "Код Спорт" по TV+. Могъщият Сеп Блатер се съгласи да застане пред камерата няколко месеца, след като окончателно бе принуден да се оттегли от спорта заради един нерегламентиран хонорар към президента на УЕФА Мишел Платини. Той прие екипа на "Код Спорт" в старата сграда на ФИФА. Каква красота само е гледката от върха на планината. На дланта си виждаш цял Цюрих и Цюрихското езеро. И само можеш да си представиш как в продължение на десетилетия Сеп Блатер е гледал по същия начин на световния футбол. Интервюто е в 11 часа, а  в 10,58 ч. Блатер го няма. "Спокойно – казва управителят на ресторанта. – Той никога не закъснява." Точно в 11 часа Сеп Блатер отваря вратата. Елегантно облечен, не съвсем гладко обръснат. Подава ръка и казва "Здравейте, български приятели!" С него е и един от най-верните приятели в живота му – Петър Александров. Големият голмайстор и четвърти в света от Мондиал'94 винаги е бил редом с Блатер – в добро и лошо. Защото, каквито и да са проблемите, приятелството остава за цял живот. Предлагаме ви първата част от ексклузивното интервю на Сеп Блатер, доскорошния президент на ФИФА. - Г-н Блатер, изкарахте около 40 години във ФИФА. Кой беше най-щастливият ви момент и кое най-много ви разочарова? - Вижте – нека да сме точни. Бях 41 години във ФИФА и 42 години в Цюрих. И в момента сме в ресторанта на ФИФА. Ще ви кажа, че това време беше фантастично. В крайна сметка това е част от моя професионален живот. Това са повече от 40 години! Невероятно. Какво е хубавото? Футболът е много повече от ритане на топката. Идеята на моя предшественик Жоао Хавеланж бе да превърне футбола в международен, в световен език. Тогава футбол се играеше в Южна Америка, играеше се и в Европа. Днес футбол се играе навсякъде по Земята. Това е моето постижение. Аз развих футбола. И продължавам да го правя. Футболът образова, обучава хората. За мен най-голямото ми постижение е, че футбол се играе организирано в 211 държави по света. Дори това означава повече страни, отколкото членки имат Обединените нации. Това е игра. Много важна игра. Защото тя учи на живот. Тя учи на дисциплина, на уважение. Тя е борбена игра с духа на феърплея. От друга страна тази игра дава емоция и се нуждае от емоция. Това е днешният футбол, това е моето постижение и наследство. - Кой ви покани във ФИФА през 1975 г.? - През 1975 г. аз скочих на моята позиция, защото по това време бях директор в една швейцарска компания. Работих в нейния маркетингов отдел. Когато дойдох във ФИФА, в организацията работеха 11 души. Аз бях 12-ият. А по това време човекът с номер 12 беше резервата, седеше на пейката. Не обичам този номер. Но и до последния си ден държах номер 12 във ФИФА. Когато дойдох, разбрах какво представлява футболът. Че това е много повече от ритане на топка за 90 минути. Спомням си първото заседание, то беше вече през 1976 г. През февруари. С него стартира работата ми по развитието на футбола. Случи се в Адис Абеба. Това е столицата на Етиопия. Но това беше и политическата столица на Африканския съюз. Срещнах се, видях се с африканските хора. Особено с тези от южната част на Сахара. С черните хора. Те ми казаха: "Ние не искаме европейски футбол!" Аз им отвърнах: "Не, играйте вашия футбол! Защото футболът трябва да стане част от националната култура. А вашата страна се справя чудесно!" Ще кажа сега и на вас – България също се справяше отлично. 

- Кое е най-тежкото решение, което е трябвало да вземете като президент на ФИФА? - Най-важното решение трябваше и го взех. Беше през юни 2015 г., когато ме преизбраха за президент на ФИФА. Видях, че трябва да направя нова крачка. Бях се превърнал в мишената на спортно-политическо движение. Не обичам да говоря за тези неща, но съм длъжен да ги кажа и пред вас. Корупция не е имало в Европа. Корупция не е имало във ФИФА. Имаше я в конфедерациите. И трябваше да взема най-тежкото решение – да сложа мандата си в тази бутилка. Казах, че няма да напусна и поисках време да реорганизирам ФИФА. Това е и най-важното решение, което ми се е налагало да взимам. 

- Да поговорим малко за България. Всички си спомняме как през 1994 г. в Лос Анджелис давахте бронзовите медали на Жоао Хавеланж, който ги слагаше на главите на нашите национали. Какво си спомняте от този български отбор? - Вижте, онзи български отбор завинаги ще остане много специален за мен. Вие първо имахте силата да елиминирате Франция във велик мач на "Парк де Пренс". Гледах този двубой. Французите си мислеха, че са се класирали за Световното първенство. Няма да забравя как българите не паднаха духом. Помня как при контраатаките Стоичков тичаше, тичаше, тичаше... Не мога да се сетя кой вкара победния гол, но го вкара. И вие се класирахте. Тогава в Съединените щати на Мондиала през 1994-а вие стартирахте не много добре, но изведнъж победихте Германия. Голямата Германия. Победихте с 2:1. България имаше чудесни играчи. Вече споменах Стоичков, но не беше само той. Балъков и останалите се превърнаха в легенди. Всички вие бяхте на полуфинал на Световно първенство. Преди много, много години сте били също и сребърни медалисти от Олимпийски игри. Но това няма толкова голяма стойност. Не сте повтаряли това постижение повече. Сигурен съм, че с качеството, което има българският футбол, е можело да се направи. Гледах как вашият Лудогорец отстрани Базел в Шампионската лига. Много добър отбор е и сега ще продължи да играе в европейските турнири. 

- Помните ли колко пъти сте посещавали България? - Имал съм различни визити във вашата страна. Първият ми път беше много отдавна, когато бях технически директор на ФИФА. А после и като генерален секретар и накрая и като президент. Борислав Михайлов още ли е президент на федерацията? 

- Да. - Вратарят! Познавам го. Голям приятел ми е и Петър Александров, който беше най-добър голмайстор в швейцарското първенство. Шампион е с Аарау. Той е истински верен приятел. Винаги ми е гостувал за моя личен турнир. Но да се върнем на България. Много ме впечатли, когато официално посетих като генерален секретар вашия президент и премиер. Когато видях сградите, построени по време на социалистическия период. Освен това да не забравя – имам прекрасни отношения с Михаил Касабов, който още е във футбола като вицепрезидент на българския футболен съюз. Когато посещавам държави, винаги съм говорил, участвал съм в конференции. Изведнъж в България бях поканен от спортната академия. Там бях много горд, много щастлив, че получих докторската степен Доктор Хонорис Кауза. Това докосна толкова много сърцето ми и трябва да ви кажа защо. Защото дойде от спортната академия и не беше само защото аз съм президентът на ФИФА. Наградиха ме, защото разбираха, че съм направил много за развитието на спорта и в частност на футбола. 

- Вие сте бил технически директор, генерален секретар и президент на ФИФА. Как израснахте до най-могъщия човек във футбола? - Вижте, в нашия живот какво се случва. Първо имах много трудно детство, защото съм роден в седмия месец. Бях недоносено бебе. Когато съм се родил, са ме сложили в една кошница. Наложило се е да се боря оттогава. Трябвало е да работя, за да живея. Моята амбиция винаги ми е казвала - "Трябва да правиш", "Трябва да правиш". По-късно станах добър и честен футболист. Първоначално играех на крилото, но треньорът ме преквалифицира в централен нападател.Обичах и умеех да вкарвам голове. През 1958 г. започнах да играя в един полупрофесионален швейцарски отбор. А аз тогава бях един аматьор. Така един ден станах технически директор на ФИФА. Автоматически по-късно станах генерален секретар. И след това дойде последната крачка. Тя не беше мое лично желание. Не беше водещата ми идея да стана президент на ФИФА. Но тогава от УЕФА ми казаха, че сега е моментът да поема поста. Хавеланж бе на него 24 години. Аз казах: "Окей! Аз мога да помагам на Европа и като генерален секретар." Отвърнаха ми: "Не, не, не, не! Не искаме само главата на патриарха, а и на този вид управление." Аз винаги съм искал да служа на футбола и се съгласих да се кандидатирам. Нямах  алтернатива. Първата подкрепа получих от Южна Америка. Не от всички  десет държави. Но и те ми казаха – да, направи го! И така станах президент на ФИФА. За мнозина беше доста изненадвашо. 

- Кой е най-добрият съвет, който сте получил през този период? От кой човек? - Когато си президент и погледнеш пирамидата на футбола, то ти си на върха. Съдбата ти е да си изолиран. Но ти си там и това е положението. Там си заради твоите познания, които си успял да ги покажеш в работата си. Имаш опит. Вярваш в това, което правиш. Вярваш в работата си. Аз поех риска да се кандидатирам за президент на ФИФА. Ще ви кажа едно от любимите ми изречения, което използвам и до днес: "Който не поема рискове, той не получава шансове." Но ако поемеш риск, имаш шанс да загубиш. Такъв е животът и трябва да го приемаме. Футболът се разви страшно много. Най-голямата победа, която сме имали, е сватбената церемония между футбол и телевизията. Телевизията бе разбрала, че футболът е двучасова програма. За тази програма е нужно да набавят няколко камери. Не ти трябват артисти, не ти трябват звезди. Всичко е долу на терена. И не знаеш как ще завърши. Футболът се разви като най-популярната игра. Трябва да кажа, че това е чудесно постижение. Аз съм в края на кариерата си. Надявам се, не в края на живота ми. Аз вярвам в Господ, вярвам в себе си. Сега се надявам да се наслаждавам на живота извън футбола, но завинаги свързан с него. 

- Съгласен ли сте, че всеки президент на голяма международна федерация по света ще бъде атакуван като вас. Вече чухме подобни неща и за новия президент на ФИФА Джани Инфантино, който бил използвал нерегламентирани чартърни полети. -  Аз бях 16 години и член на Международния олимпийски комитет. Според мен тези атаки или както искате го наричайте, са просто проява на неуважение. А всеки трябва да уважава хората. Това се отнася и сега за мен. Като бивш президент на ФИФА трябва да уважавам сегашния президент на ФИФА. Затова този въпрос не трябва да е към мен. - Познавате се с Иван Славков, който беше дългогодишен член на Международния олимпийски комитет и президент на Българския олимпийски комитет. Той беше изхвърлен от МОК, както вие от ФИФА. До последния си ден Славков твърдеше, че не е виновен. Какви бяха взаимоотношенията ви? - Бяхме много близки. Страхотни приятели. Славков беше велика личност с аура и много положителни идеи. Но хора с такъв характер и визия малко или много пречат. Големи организации и особено в Международния олимпийски комитет са много тихи и спокойни. Много съжалявам за всичко, което се случи със Славков. Направиха гласуване на сесия на МОК. Това не беше коректно. След като не го искаха, трябваше просто да му кажат. А не да гласуват по такъв начин. Не беше добре.  Коментирай