Милена Томова е една от баскетболистките, които през цялата си кариера са будили респект и уважение в България в последните години. Капитанът на националния отбор за жени е за пример с отдадеността си на играта и готовността си да играе в националния отбор. На 34 години, само шест месеца, след като стана майка, роденият в Плевен център облече екипа в бяло-зелено-червено. „В нашето семейство баскетболът е голяма част от ежедневието и разговорите ни. Израснала съм по залите и мачове, това и родителите ми ме насочиха към баскетбола. Изборът да се занимавам професионално с това идва по-късно, когато усетиш, че този спорт живее в теб и този избор е само твой!“, казва Милена за началото на кариерата си в интервю за официалния сайт на българската централа по баскетбол. Томова допълва: „Никога не са ме принуждавали да тренирам! Спомням си, че когато започнах да тренирам, била съм 2- ри или 3-ти клас, бях закъсняла и другите деца бяха по-напреднали. Стояла съм много на страничния кош, за да наваксам! В началото още е имало случаи, когато съм пропускала тренировки, за да играя със съучениците след училище, но с времето нещата се обърнаха и стана така, че понякога пропусках някой час, за да мога да присъствам и на сутрешната и на следобедната тренировка, нямах търпение да отида на тренировка." Тази година Милена Томова изведе старозагорки до финал за Купа България на турнира, на който тимът й бе домакин. Мотивацията й в залата винаги е била за пример: „Спомням си първото ми републиканско първенство, беше в Монтана, бях от последните резерви и рядко влизах в игра! Станахме трети, но аз не чувствах, че съм допринесла нещо за този успех! Това ме амбицира и аз прекарах цялото лято в тренировки, децата на морето играеха, а аз правех спринтове по дюните на плажа и вечер тренирах на коша! За едно лято станах от последна резерва в основен състезател! Обаче аз имам щастието, че е имало кой да ми покаже кое правя грешно и как да го поправя!" "Родителите ми са ми помогнали много, за да бъда това, което съм! Най-много дължа на баща ми. С него съм прекара много часове в залата, ходех на училище сутрин, следобед на тренировка, а след това отивах и тренирах с баща ми! За мен баща ми е човекът, който най- много ми е помогнал да се изградя като състезател, защото се е занимавал детайлно с мен! С часове съм седяла в залата, за да вкарам 50 поредни куки или 10 пробива, но това ми помогна да стана по-добра", споделя още баскетболистката.  Другият треньор, на който дължи страшно много е Петкана Макавеева. „Тя виждаше в мен баскетбол още от началото, когато никой друг не смяташе така! По-късно, когато започнах да играя в жени Георги Божков ми даде шанс, въпреки че бях сред най-малките. Но мога да кажа, че от всеки треньор, при който съм била, съм научила нещо“, казва Томова. Индивидуалните тренировки за нея винаги са били важни: „Смятам, че всеки един състезател трябва да го прави, защото знае кои са слабите му страни и върху какво има нужда да работи, а по-време на тренировки треньорите не винаги имат време да обърнат индивидуално внимание върху слабостите на всеки един.“ В края на миналата година националният селекционер Георги Божков не скри възхищението си от Томова. Тя учуди фенове и специалисти с бързото си връщане на терена след раждането на сина й се върна бързо на терена. „Тя успя да дойде в националния след майчинство, а имаше повод да не го прави. Такива играчи са за пример“, каза Божков.   Самата Милена обяснява за това: „Когато идва краят на сезона всички са психически изморени и имат желание за почивка, до като бях бременна обаче усетих, че когато тази почивка е по-дълга, баскетболът започва да ти липсва много! Много държах да родя нормално, за да мога по-бързо да се възстановя и да играя пак. Наложи ми се спешно секцио, но аз се мотивираха и исках да докажа на себе си, че ще мога да се възстановя бързо. В началото беше малко тежко, но после всичко си беше както преди!“   Томова винаги е била пример за воля и характер и завръщането й в залата е поредният пример за това. „Волята и характерът са много важни за да се изградиш като добър състезател, на мен много ми помогна това, че съм много упорита и не обичам да губя. Исках винаги да съм първа независимо дали играем игра или бягаме наказание! На младите казва да играят смело, здраво и да се забавляват на игрището. Последните няколко години в националния отбор си създадохме един страхотен колектив и се слушаме взаимно. Това е много важно и аз съм изключително горда, че съм част от този колектив. За съжаление чужбина, спортът в България става все по-зле, надявам се в бъдеще нещата да се променят и България да може да предложи добри условия за спортуване на децата. Баскетболът е една изключителна игра, която може да ти донесе много радости и емоции, които не можеш да изпиташ по друг начин. Ако я обичаш от сърце и тя ще ти отвърне със същото“, завършва Милена Томова. Коментирай