Стан Вавринка сложи край на забележителния си път в професионалния тенис. На 41-годишна възраст и след забележителна кариера, продължила 24 години, швейцарският майстор, спечелил три титли от Големия шлем и достигнал до третото място в световната ранглиста, окачи ракетата на домашния турнир в Базел.
Красотата на корта често се описва като опустошителна, но същото важи и за чистата мощ. Вавринка бе сред малцината в елита, които съчетаха съвършената естетика с безкомпромисна сила по начин, който разтърсваше съперниците.
Бекхендът с една ръка – шедьовър в модерната епоха
Швейцарецът завинаги ще бъде запомнен с удар, който съвременният тенис сякаш се опитва да забрави – бекхендът с една ръка. При него това движение беше едновременно елегантно и убийствено, превръщайки се в най-тежкия и мощен такъв удар в тура. Феноменът привлече толкова силен интерес, че през 2014 г. списание „Ню Йорк Таймс“ посвети цял графичен анализ на техниката му, питайки се дали швейцарецът не е спасителят на този изчезващ елемент.
Този легендарен удар блесна най-ярко на финала на „Ролан Гарос“ през 2015 г. срещу тогавашния лидер в ранглистата Новак Джокович. В решителните мигове на третия сет сърбинът пласира остър диагонал, а Вавринка направи широка крачка извън корта, свали рамото си и изстреля феноменален бекхенд покрай мрежата, който намери ъгъла на полето. Джокович остана напълно безпомощен пред тази комбинация от артилерия и изящество. През целия двубой Вавринка доминираше над най-добрия играч от основната линия, грабвайки втората си титла от Големия шлем именно с печеливш бекхенд по правата.
Джон Макенроу определи удара на Вавринка като най-добрия бекхенд с една ръка в спорта. Макар през годините забележителни изпълнения да са показвали фигури като Густаво Куертен, Роджър Федерер, Ришар Гаске, Доминик Тийм и Жюстин Енен, никой от тях не генерираше толкова разрушителна енергия.
Физиката на Вавринка също бе нетипична за тенисист – със солидна структура и изключителна мускулатура той съчетаваше перфектен тайминг, тежък сервис и непрестанно напрежение в разиграванията.
Господарят на големите битки
Въпреки че Вавринка нямаше постоянството на легендарната „Голяма четворка“ – Джокович, Надал, Федерер и Анди Мъри, той притежаваше несравнимата способност да бъде безупречен в най-важните моменти. В пиковите си години той дори накара специалистите да говорят за възможна „Голяма петица“.
И трите му титли от Големия шлем бяха спечелени срещу действащия номер едно в света – две победи срещу Джокович и една срещу Рафаел Надал. Неслучайно той си спечели прякора Stan the Man, въплъщаващ определението за играч за големи мачове.Той никога не влизаше в тези мачове като аутсайдер, диктувайки темпото с агресивна и смела игра. Във финала на „Ролан Гарос“ през 2015 г. швейцарецът записа 60 печеливши удара срещу 28 за Джокович, а на финала на Откритото първенство на Австралия през 2014 г. регистрира 51 уинъра срещу едва 20 на Надал.
Между 2014 и 2016 г. Вавринка спечели 11 поредни финала, записвайки победи над всеки член на „Голямата четворка“ на най-голямата сцена. Той завършва кариерата си с положителен баланс от 5 победи и 4 загуби срещу водачи в световната ранглиста на турнири от Шлема, като три от тези поражения дойдоха след петсетови битки с Джокович.
„Той играе най-добрия си тенис в най-големите мачове. Без съмнение заслужава да бъде споменаван сред най-великите състезатели,“ призна Джокович след загубата си в Париж.
След третия му триумф от Шлема на Откритото първенство на САЩ през 2016 г., потребител в „Редит“ обобщи най-точно явлението, наречено Вавринка: Станимал се пробужда само веднъж в годината, но когато това стане, по-добре бягайте и се крийте!“
Стан Вавринка притежава едно забележително постижение в историята на Оупън ерата: рекордът за най-много изиграни петсетови мачове в турнирите от Големия шлем – общо 49, като балансът му в тях е положителен (26 победи и 23 загуби). Това е с един мач повече от показателите на Новак Джокович и Роджър Федерер. Ако се вземат предвид всички турнири, швейцарецът дели първото място за най-много петсетови битки в историята с впечатляващите 58 срещи.
При последното си участие на Откритото първенство на Австралия по-рано тази година, тогава 40-годишният ветеран сътвори още един незабравим петсетов трилър. Той надделя над 21-годишния французин Артюр Жеа с 4:6, 6:3, 3:6, 7:5, 7:6(3) в изтощителен сблъсък, продължил цели 4 часа и 33 минути. Впоследствие младокът Жеа се превърна в една от най-големите сензации на сезона.
В рамките на своята почти четвъртвековна кариера в професионалния тур Вавринка завоюва 16 титли. Наред с трите си трофея от Големия шлем, швейцарецът достигна и до четвърти голям финал – на „Ролан Гарос“ през 2017 година. Той триумфира и с единствената си титла от сериите „Мастърс 1000“ в Монте Карло през 2014 година след победа над Федерер. Същата година двамата сънародници изведоха Швейцария до първи исторически триумф за Купа „Дейвис“, след като по-рано бяха спечелили и олимпийско злато на двойки в Пекин.
Въпреки тези триумфи и петте поредни години сред най-добрите десет в света (между 2014 и 2017 г.), кариерата му бе белязана от необясними спадове, особено в по-нискоразрядните надпревари. Показателен е фактът, че докато балансът му във финали от Големия шлем срещу действащи водачи в световната ранглиста е безупречен – 3 победи от 3 мача, то във всички останали срещи срещу лидерите в подреждането той има едва 2 успеха и цели 20 поражения.
Като цяло статистиката на Вавринка срещу Голямата тройка е скромна – едва 9 победи и 63 загуби. Макар в турнирите от Шлема да изравни Джокович с по четири победи в преките им мачове, срещу Рафаел Надал и Роджър Федерер той успя да измъкне едва по един успех за цялата си кариера. Най-добри бяха показателите му срещу четвъртия член на елита – Анди Мъри, срещу когото записа 10 победи и 13 поражения. Показателно за характера му е, че девет от тези десет победи над шотландеца дойдоха на най-големите сцени: три на „Ролан Гарос“, две на Откритото първенство на САЩ, три в сериите „Мастърс 1000“ и една за Купа „Дейвис“.
„Смятам, че той е силно подценяван в спортните дискусии. Той е олимпийски шампион, спечели три титли от Големия шлем и направи наистина изумителна кариера“, заяви преди време Новак Джокович.
Въпреки успехите си, които го нареждат до легенди с постижения като тези на Мъри, самият Вавринка винаги първи е отричал принадлежността си към висините на Голямата четворка. След триумфа си в Ню Йорк през 2016 година швейцарецът скромно отбеляза: „Наистина съм много далеч от тях. Просто погледнете колко титли спечелиха те и колко години се задържаха на самия връх“.
Късно разгърналият се шампион
Повечето многократни победители в Шлема правят фурор още в самото начало на кариерата си, разкривайки таланта си за година-две и осъществявайки светкавичен скок в ранглистата. Пътят на Вавринка обаче бе коренно различен – бавен, постепенен и методичен. Стан достигна първия си полуфинал на турнир от Големия шлем едва при своето 35-о участие в основна схема, а вдигна първия си голям трофей само два месеца преди да навърши 29 години.
Федерер шеговито наричаше своя сънародник „Дизел“ заради умението му да набира скорост и мощ с напредването на мачовете. Това прозвище обаче описва идеално и времето, което бе нужно на мощния швейцарец да задвижи кариерата си на пълни обороти.
Той никога не е бил дете-чудо. Младият Станислас хваща ракетата на осемгодишна възраст, но до 11-ия си рожден ден играе само веднъж седмично. Впоследствие започва да тренира три пъти в седмицата – период, в който неговият треньор променя бекхенда му от такъв с две ръце на емблематичния удар с една ръка. Сериозният му ангажимент към състезателния тенис идва едва на 12-13 години.
Вавринка премина при професионалистите през 2002 година на 17-годишна възраст, но му бяха необходими три години, за да пробие в топ 100. За първи път влезе в топ 10 през 2008 година, ала големият му пробив настъпи чак през 2014 г. – цели 12 години след дебюта му. Тогава, на почти 29 години, той триумфира на Откритото първенство на Австралия, превръщайки се в един от най-възрастните шампиони от Шлема за последните три десетилетия и изкачвайки се до рекордното за него трето място в света. Когато спечели Откритото първенство на САЩ през 2016 година на 31 години, той стана най-възрастният шампион на сингъл на „Флашинг Медоус“ от над четири десетилетия насам.
Предвид факта, че Вавринка заяви своето присъствие на голямата сцена сравнително късно, едва ли е изненада, че успя да задържи кариерата си толкова дълго. Неговият мощен дизелов двигател продължи да работи безотказно дори и в петото десетилетие от живота му.
Обикновеният човек на корта
Малко преди да грабне първата си титла от Големия шлем в Париж, тенисистът официално съкрати името си от Станислас на Стан. Това бе напълно естествена промяна, отразяваща земния му, скромен характер на човек от народа.
Въпреки че се утвърди като един от най-великите състезатели на Оупън ерата, през по-голямата част от пътя си трикратният шампион от Големия шлем остана вторият най-добър играч в родината си. Вавринка нямаше друг избор, освен да приема постоянните сравнения с фигура от мащаба на Роджър Федерер.
Стан не бе шлифован в елитните академии на Испания или Флорида, нито бе подготвян отрано за шампион. Той изгради величието си сам – точка по точка, мач след мач, превръщайки се в една от най-уважаваните фигури в съвременния спорт.
Стан Вавринка израства в малко селце близо до Лозана, във семейната ферма, където намират работа хора с интелектуални затруднения, депресия и зависимости. Баща му работи като социален работник и биоземеделец, а майка му е педагог. Децата в семейството получават образование в училищата на Рудолф Щайнер, основани на антропософията. Тази образователна система акцентира върху цялостното развитие на ума, сърцето и волята чрез изкуство, независимо мислене и емоционален баланс.
Със своята внушителна физика и мощна фигура, швейцарецът напомняше повече на ръгбист, отколкото на елегантен атлет като Роджър Федерер. Вавринка винаги изглеждаше като обикновен човек от квартала, когото лесно можеш да срещнеш в местния бар. Това съвсем не беше далеч от истината: преди финала на „Ролан Гарос“ срещу Новак Джокович швейцарецът беше толкова напрегнат, че убеди треньора си да излязат на по питие в навечерието на мача, за да успокои нервите си. На Откритото първенство на САЩ през август – последния му турнир от Големия шлем – Доминик Тийм също сподели за преживяванията си след тежка контузия: „Когато се върнах в много добро психическо състояние, дойде контузията. След това усещането, особено при форхенда, никога не се върна такова, каквото беше. Разбира се, заради това се борех много и психологически, защото беше изключително трудно за приемане. Тези две неща – психическото и физическото – винаги вървят заедно. Но да, мисля, че основната причина да се оттегля толкова млад остава малшансът с контузията на китката.“
Именно на този незабравим финал Вавринка излезе с прословутите си карирани шорти в сиво, червено и бяло, които „Ню Йорк Таймс“ описа като „вероятно най-грозните шорти, появявали се някога на тенис корт“. Те изглеждаха по-подходящи за начинаещ играч в голф клуб, отколкото за корт „Филип Шатрие“, но Стан ги носеше с пълно безразличие. След триумфа той подари екипа на своя наставник Магнус Норман, който го постави в рамка на стената в дома си.
„Не съм част от модната история,“ пошегува се Вавринка години по-късно. „Хората помнят тези шорти, просто защото не бяха от най-красивите.“
Въпреки че на корта често действаше с безпощадна мощ, извън него Вавринка остана тих, сдържан и изключително скромен по отношение на постиженията си. Когато беше почетен на „Ролан Гарос“, той говореше по-малко за грандиозната си титла от 2015 година и повече за чистата радост от възможността да играе там. „Когато бях дете, мечтата ми беше просто да участвам на „Ролан Гарос“ поне веднъж,“ сподели швейцарецът.
„Никога не съм имал за цел да печеля титли от Големия шлем или да бъда номер едно в света,“ призна той след третия си голям триумф – на Откритото първенство на САЩ през 2016 година. „Просто вървя стъпка по стъпка и се опитвам да бъда най-добрата версия на себе си.“
Показателно за неговата работна етика и земно отношение – но и резултат от периоди на колебания във формата – бе готовността му да се състезава в турнирите от сериите „Чалънджър“, дори след най-големите си успехи. Вавринка завоюва седем титли от тези надпревари между 2003 и 2020 година. През 2023 година, заемайки 84-то място в ранглистата, той отново се включи в турнир от тази категория в Бордо и надигра Анди Мъри с 6:3, 6:0. Това бе първият сблъсък между двама шампиони от Големия шлем на ниво „Чалънджър“ от повече от четири десетилетия.
Джокович не скри възхищението си: „Искрено го оценявам за това, че отива на ниво „Чалънджър“, за да трупа мачове и да вдига класирането си. Това показва изключителен шампионски дух и манталитет.“
Краят на една забележителна кариера
В началото на 2026 година Вавринка обяви края на професионалния си път по оригинален начин – чрез акростих в социалната мрежа X. В него се открояваха думите „Страст“ и „Мечта“, обобщаващи целия му път в тениса – послание, което напълно приляга на възпитаник на Щайнеровото училище.
Малко след това, на Откритото първенство на Австралия, Вавринка сподели: „Вече съм на 41 години. Наистина изстисквам максимума от силите си. Мечтата ми беше да спра, докато все още играя на добро ниво.“ В последния си двубой в Мелбърн той доведе деветия поставен американец Тейлър Фриц до тайбрек в първия сет, а във втория показа познатата си класа и го спечели с 6:2. Физическите сили обаче не му стигнаха за пълен петсетов обрат. След края на срещата, под аплодисментите на австралийската публика, Вавринка взе две бири от хладилника край корта и ги сподели с директора на турнира Крейг Тили.
След последната си поява на „Ролан Гарос“, където изживя един от най-великите моменти в кариерата си, швейцарецът се обърна към трибуните: „Никога не ти се иска да кажеш сбогом, когато все още изпитваш такава страст. Но знам, че в крайна сметка дадох абсолютно всичко на този спорт.“
Прозвището Stan the Man, с което феновете и колегите му го наричаха с обич и което често стоеше на тренировъчните му тениски, звучеше гръмко. В действителност обаче то сякаш беше твърде претенциозно за личност с вродената скромност на Стан Вавринка.
Винаги склонен към философски размисъл, Стан Вавринка носи на лявото си предмишница татуировка с думите на великия ирландски писател Самюъл Бекет: „Опитвал си. Провалил си се. Няма значение. Опитай пак. Провали се пак. Провали се по-добре.“
Швейцарецът познаваше и вкуса на триумфа, и този на поражението. След четвърт век по кортовете на големи и малки турнири той се оттегли напълно удовлетворен, след като изпита и двете крайности в огромни дози – дори това да го остави едно стъпало под най-великото съзвездие от тенисисти в историята на играта. В това самосъзнание и вътрешен мир се крие огромна сила и красота.
Вавринка пазеше най-добрия си тенис за най-големите сцени, когато залогът бяха шампионските титли. Макар съперничеството му с Новак Джокович рядко да се определя като класическо заради общото превъзходство на сърбина с 21-6 победи, в турнирите от Големия шлем балансът между двамата е абсолютно равен – 4-4. Те изиграха четири петсетови епични битки в най-престижните надпревари, като швейцарецът на два пъти победи Джокович на финали за титлата.
Финал на Ролан Гарос 2015: Вавринка – Джокович 4:6, 6:4, 6:3, 6:4
Най-силният двубой в кариерата на Вавринка се превърна в един от най-впечатляващите финали от Големия шлем в Оупън ерата.
Швейцарецът излезе на корта като осми поставен, намирайки се в серия от 14 поредни поражения срещу Джокович – доминиращия световен номер едно, който имаше 28 последователни победи и току-що бе записал първия си успех над Рафаел Надал на Ролан Гарос след шест предишни загуби от испанеца в Париж.
Сърбинът преследваше кариерен Голям шлем, но вместо това получи открит урок по тенис. Вавринка наниза впечатляващите 60 печеливши удара срещу само 30 за Джокович, спечели 76 процента от разиграванията при вкаран първи сервис срещу най-добрия посрещач в спорта и спаси 8 от 10 точки за пробив. Отвъд статистиката, истински изумително бе да се види как Джокович бе непрекъснато притиснат в отбрана, помитан от мощните и чисти удари на съперника си.
Мнозина анализатори, а вероятно и самият Джокович, очакваха двубоят да бъде неговата коронация. „За разнообразие този път не играх с Рафа на финала и вярвах в шансовете си за първа титла от Ролан Гарос. Но Стан ми я отне, играейки невероятен тенис“, сподели тогава сърбинът. С тази победа Вавринка на практика спря Джокович и от календарен Голям шлем, тъй като през 2015 година световният номер едно спечели останалите три мейджър турнира.
Финал на Откритото първенство на САЩ 2016: Вавринка – Джокович 6:7(1), 6:4, 7:5, 6:3
След като спаси мачбол срещу заемащия 64-то място в света британец Дан Евънс в третия кръг, Вавринка игра с пълна освободеност в третия си голям финал. Неговият безкомпромисен стил доведе до втори пореден тежък удар срещу защитаващия титлата си шампион Джокович. Швейцарецът завоюва трети трофей от Шлема в рамките на три сезона и постигна своята 11-та поредна победа във финали на професионалния тур. На 31-годишна възраст той стана най-възрастният шампион в Ню Йорк след Кен Розуол, който триумфира на 35 години през 1970 г.
Във финалния мач Вавринка реализира 46 уинъра срещу едва 26 за Джокович. Въпреки че швейцарецът взе само с една точка повече в целия мач (144 срещу 143), той показа желязно хладнокръвие, отразявайки 14 от 17 възможности за пробив. В ключов момент от двубоя Вавринка отигра топката толкова мощно, че буквално изби ракетата от ръката на Джокович към предпазната мрежа.
„Той обича от време на време да удря топката изключително здраво. Не мисля, че това се харесва на Новак. В добър ден Стан е един от малкото, които наистина могат да пробият защитата му със сила“, отбеляза треньорът на Вавринка, Магнус Норман.
Швейцарецът започна мача, след като бе прекарал на корта точно два пъти повече време от своя опонент по пътя към финала – 18 срещу 9 часа.
„Напълно съм изцеден. Трябва да приемеш страданието и едва ли не да му се наслаждаваш. Това беше най-мъчителният турнир от Големия шлем, който някога съм играл, както физически, така и психически“, заяви изтощеният шампион след триумфа.
Открито първенство на Австралия 2013: Джокович – Вавринка 1:6, 7:5, 6:4, 6:7(5), 12:10
Макар да се проведе едва в четвъртия кръг, епичният мач, в който поставеният под номер 17 Вавринка отстъпи пред Джокович, остава един от най-зрелищните в историята на турнирите от Големия шлем – изтощителен дуел с феноменални отигравания и огромна интензивност. Преди този сблъсък швейцарецът бе в серия от десет поредни загуби срещу Джокович. Макар че допусна 11-о поражение, именно този двубой се превърна в повратния момент за него. Само година по-късно Вавринка спечели дебютната си мейджър титла в Мелбърн, изкачи се до рекордното трето място в света и продължи да печели по един трофей от Големия шлем в следващите две години.
Вавринка поведе шеметно с 6:1, 5:2, оставяйки без отговор водача в ранглистата, преди Джокович да вземе пет поредни гейма и да се върне в двубоя. Двамата продължиха да си разменят удари и сетове до късно след полунощ. Петият сет бе абсолютна класика – във времената преди въвеждането на тайбрек в заключителната част, Джокович успя да надделее след маратонското 12:10.
Двубоят предложи една от най-паметните и драматични финални точки в историята на тениса. В 1:40 часа през нощта – цели четири часа и 57 минути след началото на срещата – Джокович стигна до успеха при третия си мачбол след спиращо дъха разиграване от 20 удара. Сърбинът непрестанно сменяше посоките, за да отразява канонадата от мощни удари на Вавринка, преди да изпрати прецизен, рязко падащ диагонален бекхенд с две ръце, който остави швейцареца паднал на колене до мрежата.
„Този мач категорично се нарежда сред най-великите“, заяви Джокович. „Един от най-дългите, най-интригуващите и най-вълнуващите, които съм играл в цялата си кариера.“ Вавринка, който през следващия сезон щеше да вдигне първия си трофей от Големия шлем, коментира: „Без съмнение това е най-силният ми двубой, особено в пет сета срещу номер едно в света.“
„В самия край бях изключително близо. Разбира се, че съм много тъжен, но мисля, че позитивите са повече от негативите“, допълни Вавринка. Този епичен сблъсък постави началото на поредица от три последователни петсетови битки между Джокович и Вавринка на Откритото първенство на Австралия, като във всеки от случаите победителят впоследствие стигаше и до шампионския трофей.
Нийл Едуард Шлехт, atptour.com
Следвай ни:
