Вавринка се сбогува без съжаление: Това е единственият начин да се оттеглиш от спорта

Стан Вавринка ще остане в историята на световния тенис със своя изключително елегантен бекхенд с една ръка, непоколебима непримиримост и вродена скромност. Тези качества превърнаха 41-годишния швейцарец в една от най-ярките и обичани фигури на своето поколение.

Швейцарският ветеран сложи официален край на забележителната си кариера в АТР Тур във вторник по време на надпреварата в Базел. Вавринка се оттегля с три титли от Големия шлем, общо 16 трофея в тура, 590 победи на най-високо ниво и върхово трето място в световната ранглиста. За него обаче наследството никога не се е измервало само с признанието на околните, а с раздаването във всяка отделна точка и уважението към играта.

„Не зависи от мен как ще ме помнят. Всеки има своя гледна точка за изминалите 20 години. За мен единственото важно бе да дам абсолютно всичко от себе си, да нямам никакви съжаления и винаги да се боря на сто процента във всеки мач. Правех го от уважение към себе си, към съперника, турнира, феновете и към всички останали. Това бе моят водещ принцип над две десетилетия, а това е и единственият начин да напуснеш спорта — с чиста съвест и без съжаления“, сподели Вавринка пред официалния сайт на АТР.

Швейцарецът има пълното право да бъде доволен от постигнатото, след като многократно надскачаше предварителните очаквания. Един от най-паметните му мигове остава триумфът на Ю Ес Оупън през 2016 година. Тогава, на 31-годишна възраст и под напрежението, че това може да е последният му реален шанс за нов "мейджър", той се вслуша в съветите на дългогодишния си наставник Магнус Норман и надигра Новак Джокович в четири сета. По този начин Стан стана най-възрастният шампион в Ню Йорк в Оупън ерата към онзи момент. Любопитното е, че и в трите си финала от Големия шлем швейцарецът побеждаваше действащия номер едно в света.

„Беше изключително напрегнат момент, както често се случва в спорта. Бях много нервен преди финала, но проведох страхотен разговор с Магнус. Той ми помогна да преодолея напрежението, да се концентрирам върху настоящия миг и да не мисля за крайния изход“, признава Вавринка.

Магнус Норман, който бе неотлъчно до швейцареца чак до заключителния му сезон през 2026 година, подчертава, че човешките качества на Вавринка далеч надхвърлят постиженията му на корта.

„Той е човек, с когото просто ти се иска да седнеш и да изпиеш една бира - затова е толкова обичан по целия свят. Никой в тура не може да каже лоша дума за него. Стан се отнася абсолютно еднакво с шофьора, камериерката в хотела, децата, които подават топките, и водача в световната ранглиста. За него статусът няма значение. Това е нещото, което най-силно ме впечатли у него“, заяви Норман.

Дълголетието на швейцареца е подплатено и с впечатляваща статистика за най-много победи на ниво АТР след навършване на 40-годишна възраст (от създаването на тура през 1990 г.):

Стан Вавринка: 12 победи (2025–2026 г.) Иво Карлович - 9 (2019–2021 г.) , а Джими Конърс - 8 победи (1992–1995 г.)

Топлото отношение на швейцареца е усетено и от по-младите му колеги. Италианецът Матео Беретини, който игра срещу него в първите кръгове на „Уимбълдън“ и Ю Ес Оупън през настоящия сезон, сподели колко много му е помогнал опитът на ветерана при техен разговор в Монте Карло.

„Винаги ме е подкрепял искрено. Всеки път, когато разговаряхме, ми предаваше ценен опит и най-вече любов към играта. Личи си колко силно обичаше да се състезава. В Монте Карло ми сподели, че най-силната година в кариерата му е била, когато е навършил 30. Това ми вдъхна увереност, че не съм стар и все още мога да постигам големи резултати“, разказа Беретини.

Следата на Вавринка в тениса остава неразривно свързана и с неговия емблематичен бекхенд с една ръка — мощно оръжие, с което години наред разчупваше защитите на най-добрите в света. Заедно със сънародника си Роджър Федерер, Стан запази магията на този класически удар за следващите поколения, вдъхновявайки играчи като Лоренцо Музети.

„Той беше моят първи съперник, когато записах дебютната си победа в тура на АТР в Рим през 2020 година“, с уважение си спомни италианският тенисист за шампиона от Лозана.

„За мен беше изключително красив старт на кариерата да се изправя срещу съперник като него. Израснах, боготворейки го. Той бе един от кралете на бекхенда с една ръка. Беше специален момент да изляза на корта срещу него, а победата над такъв опонент бе още по-значима.“

Следата, която Стан Вавринка оставя в тениса, продължава да живее чрез младите швейцарски таланти, на които той помага безрезервно. Трикратният шампион от Големия шлем винаги е готов да предаде безценния си опит и да даде насоки на онези, които тръгват по неговия път. Сред тях е 19-годишният Хенри Бернет, чийто бекхенд с една ръка силно напомня за този на легендарния му сънародник.

Младият швейцарец е имал възможността да тренира редом до Вавринка нееднократно, а през 2025 година двамата дори си партнираха в надпреварата на двойки в Гщаад. Бернет, който завоюва титлата при юношите на Откритото първенство на Австралия през 2025 година, отлично осъзнава стойността на уроците от тенисист с толкова богата визитка, запазил стремежа си да помага на новото поколение.

„Стан направи невероятна кариера, категоричен е Бернет. Ако се замислим, да имаме швейцарски тенисист с три титли от Големия шлем, който постоянно е в топ 100 на света, е огромен повод за гордост. Всяка обща тренировка с него беше безценен опит. Усеща се колко силно иска да помогне на нас, по-младите, за да направим успешна крачка към елита на мъжкия тур.“

С оттеглянето на Вавринка от професионалния спорт емблематичният му бекхенд и трите му титли от Шлема ще продължат да красят златните архиви на тениса. Заедно с тях обаче ще се помнят неговият непримирим дух, човешка скромност и щедрост. За играч, отдал цялото си сърце на корта, може би най-голямото наследство остава вдъхновението, което завещава на идните поколения.