На днешния ден един от най-добрите футболисти в историята на варненския футбол Живко Господинов трябваше да навърши 69 години.

27

Жиката, както галено го наричаха привържениците, е възпитаник на ДЮШ на „Спартак“ (Варна). Отиде си тихо през 2015 година, но споменът за големия футболист и днес е жив.

В продължение на 18-годишната си кариера — от 1974 до 1992 година — той играе за „Спартак“ (Варна), „Ватев“ (Белослав), „Спартак“ (Плевен), „Берое“, „Черно море“ и португалския „Фафе“. За тези отбори записва 380 мача и отбелязва 115 гола.

За любимия „Спартак“ (Варна) Живко Господинов остава неоспоримият голмайстор №1 — 101 гола в 306 двубоя.

Тежките контузии и неприятните моменти в кариерата му не го сломяват — напротив, правят го още по-силен. Майстор на дрибъла, финалния пас и създаването на голови положения, Жиката оставя ярка следа в историята на „соколите“.

27

Със „Спартак“ (Варна) печели редица отличия. През 1979 година е обявен за най-добър футболист на първия международен футболен турнир „Варненско лято“. През 1983 година е финалист за Купата на България, а през 1984-а печели бронзовите медали в първенството.

Един от най-паметните моменти в кариерата му са двубоите срещу колоса „Манчестър Юнайтед“ от 1/8-финалите на турнира за КНК. Живко Господинов блести и в двете срещи, доказвайки, че българският футбол има своите големи имена.

На три пъти печели и приза за най-добър футболист на Варна.

Онова, за което най-много съжалява приживе, е пропуснатата възможност да играе на Европейското първенство през 1984 година — след уникален мач и драматична развръзка в последната квалификация срещу Югославия.

През 1986 година е част от националния отбор на България на Световното първенство в Мексико и играе във всички срещи на „трикольорите“.

Годините минават, но спомените остават.

Тези, които са го гледали като футболист на „Спартак“, му се възхищаваха. А поколенията след него предаваха разказите за незабравимия плеймейкър на „соколите“ — футболист с характер, талант и неподражаем стил.

Живко Господинов вече не е сред нас, но Жиката продължава да живее в спомените на варненци и в историята на „Спартак“.

Поклон пред паметта му!

/Пламен Трендафилов/

Следвай ни: