Левски записа осмата си поредна победа в първенството, след като в мач от осмия кръг на шампионата се справи и с ЦСКА 1948.

И най-впечатляващото не е само серията, а начинът, по който отборът на Хулио Веласкес продължава да управлява мачовете дори когато умората от Европа и сгъстеният календар започват да тежат.

„Герена“ отново се превърна в университет за другите отбори, а поредният, пристигнал без „футболен преводач“, беше ЦСКА 1948. Левски отново успя да хипнотизира съперника и да го накара да играе там, където самият той пожела.

А срещу гостите имаше един професор.

Макун изнесе лекция по тактика. Централният защитник видимо възвръща най-добрата си форма, а подписването на новия договор сякаш му е свалило последната тежест от раменете. От задна позиция Макун беше диригентът — диктуваше темпото, коригираше разстоянията и управляваше случващото се на терена почти като с джойстик на видеоигра.

Но най-интересният детайл отново беше в начина, по който Левски постави Митков и Око-Флекс в едно и също пространство. Така пред Земземи се появи класическата футболна дилема — да излезе ли да посрещне, или да остане на позицията си? Всяко решение носеше проблем, а колебанието му постепенно се пренесе върху целия състав на ЦСКА 1948.

Това е Левски на Веласкес — не просто отбор, който печели, а отбор, който кара съперника да взема грешните решения.

Осмата поредна победа е резултатът. Тактическото надмощие е посланието.

А Макун? Той не просто игра. Той преподаваше.”

Това беше мнението на анализатора Нико Петров.

Следвай ни: