Шокиращото отпадане на Новак Джокович още в първия кръг на US Open остави дълбока следа не само в спортната статистика, но и в сърцата на милиони фенове. След епична и мъчителна 5-сетова битка срещу аржентинеца Мариано Навоне, в която 39-годишният сърбин се бореше с тежко физическо неразположение, повръщане и крампи, камерите уловиха нещо рядко виждано – сълзите на безпомощност на най-великия в историята. Този разтърсващ момент провокира известния испански тенис журналист Хосе Морон да напише емоционално отворено писмо в "Пунто де Брейк" - един от най-известните световни сайтове, посветени на тениса.

"Гледайки Джокович да плаче на Откритото първенство на САЩ, си спомних за Надал при сбогуването на Федерер. Сълзите на някой, който предчувства края, когато тялото вече не реагира по същия начин. Затова почувствах нужда да му напиша това ПИСМО. Новак, това е за теб...

Позволи ми да ти кажа едно нещо: всички ние знаем кой си ти. Ти си един от най-големите бойци в историята на спорта, не само на тениса. Знаем, че кариерата ти е изградена върху величието да приемеш, че нищо не е невъзможно. Винаги си продължавал напред, когато мачът изглеждаше загубен. Когато изглеждаше, че тялото ти не отговаря, също си продължавал. Когато целият стадион се обръщаше срещу теб, продължаваше. Когато Федерер и Надал изглеждаха недостижими, продължаваше. Когато Алкарас и Синер, значително по-млади от теб, се появиха, продължаваше. И затова мога да разбера, че искаш да продължиш и сега. Няма да съм аз този, който ще ти каже дали трябва да спреш или не. Това можеш да направиш само ти. Никой не може, нито трябва да ти казва кога да спреш. Предполагам, че продължаваш, защото това чувство да излезеш на корта, да играеш, да печелиш… това, което чувстваш повече от 20 години, е трудно да отхвърлиш.

Да, знам, че все още се виждаш там. Като когато победи Синер само преди седем месеца. Но има едно нещо, което трябва да чуеш. Нямаш какво да доказваш на никого. Спечелил си практически всичко, за което едно момче, което започва да удря топката в стената, би могло някога да мечтае. Подобри рекорди, които изглеждаха невъзможни. Преживя три различни поколения. Побеждаваше най-добрите в техните най-добри моменти. Беше номер едно, олимпийски шампион, шампион на всички най-големи сцени в този спорт. Направи ВСИЧКО в тениса. Любителите на тениса искат да те гледат как играеш, но без страдание. От тва в Ню Йорк ни заболя всички, не само теб и най-близките ти. Тези сълзи са същите като тези на Надал в деня на оттеглянето на Федерер. Сълзи на някой, който вижда, че всяка история има начало и край. И въпреки че понякога отказваме да го приемем, така трябва да бъде. Това е едновременно красивата и тъжната страна на живота. Може би за момент си осъзнал, че този път не си загубил от друг тенисист. Борил си се срещу времето. Запитай се дали ти е необходимо да преминаваш през нещо като това. Защото едно е да се бориш за мечта, а съвсем друго е да унищожаваш тялото и здравето си, опитвайки се да докажеш нещо, което си доказал още преди много години.

Не ти е нужен 25-ият Голям шлем, за да оценим колко велик си бил. Не е нужно отново да печелиш в Мелбърн. Не е нужно още веднъж да вдигнеш трофея на Уимбълдън. Не е нужно да победиш нито Алкарас, нито Синер. Това вече си го правил много пъти. Не е нужно да си тръгнеш, побеждавайки. Вече си победил. Победи, когато онова момче от Белград в крайна сметка стана един от най-големите спортисти, които някога сме виждали. Победи, когато настигна онези, които изглеждаха недостижими. Победи, когато надмина всички съществуващи и бъдещи рекорди в този спорт. Победи, когато спечели това олимпийско злато, което толкова много означаваше за теб.

Наистина ли остава някаква недовършена сметка? Това, което искаш да докажеш - че тези млади тенисисти все още могат да бъдат победени, вече си го доказал. Не е нужно да го правиш на всеки турнир, на който отидеш. Защото, Новак, не ти е нужен този 25-и Голям шлем, за който толкова много се говори всеки път. Запомни, че не е нужно да си тръгнеш, побеждавайки, защото ти вече си победил. Тези сълзи на тъга и безсилие, когато виждаш, че тялото вече не следва ритъма, утре ще бъдат сълзи на гордост за всичко, което си постигнал. Успя да победиш всичко. Беше най-добрият. И вероятно никой от нас, които днес ходим по тази планета, няма да доживее някой да надмине твоите рекорди.

Няма по-голяма победа от влизането в историята на човечеството. Благодаря ти за всичко, Ноле. Каквото и да решиш, тези, които те обичат, ще те обичат също толкова или още повече. А тези, които не те обичат - повярвай ми, един ден ще го направят."

Следвай ни: