Историята на баскетбола е изпълнена с велики национални отбори – тимове, които не просто печелят титли, а оставят следа и променят представата за това как се играе играта.

В различни епохи няколко поколения успяват да се превърнат в символ на своето време. От легендарния „Дрийм Тийм“ на САЩ през 1992 г., през историческия триумф на Аржентина през 2004 г., до доминацията на Испания и завръщането на американците на върха.

В тази класация ще ви представим някои от най-великите национални отбори в историята на баскетбола – поколения, които не просто печелят медали, а се превръщат в част от историята на спорта.

Испания 2006 - 2012

В продължение на шест години Испания неизменно печелеше медал от всяко голямо първенство, в което участваше. Този невероятен период започна през 2006 г. със световната титла в Япония.

Водена от братята Пау и Марк Гасол, „Ла Роха“ премина през турнира без загуба – 9 победи в 9 мача. Испанците впечатляваха с бързо движение на топката и колективна игра, а на полуфинала победиха олимпийския шампион Аржентина със 75:74. Във финала Испания разгроми Гърция и спечели първата си световна титла.

Година по-късно тимът стигна до финала на ЕвроБаскет, но загуби драматично от Русия с 59:60. На Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Испания отново игра за златото, но отстъпи на САЩ със 107:118. Именно там 17-годишният Рики Рубио се превърна в най-младия олимпийски медалист в историята на баскетбола.

След треньорската смяна и назначаването на Серджо Скариоло златното поколение продължи да доминира. Испания спечели второ поредно световно първенство през 2010 г., побеждавайки Сърбия с 85:63 на финала, а през 2011 г. триумфира и на ЕвроБаскет след убедителен успех над Франция с 98:85.

В Лондон през 2012 г. Испания отново стигна до олимпийския финал, но за втори път загуби от САЩ. Въпреки това периодът 2006–2012 остава златната ера на испанския баскетбол.

СССР 1972 - 1974

Олимпийският финал през 1972 г. остава един от най-противоречивите и емблематични мачове в историята на баскетбола. По време на Студената война спортът е още един фронт в съперничеството между САЩ и СССР, а Олимпийските игри са неговата най-голяма сцена.

Финалът в Мюнхен е изключително оспорван. СССР води през по-голямата част от срещата, но в последните секунди Дъг Колинс извежда САЩ напред. След поредица от спорни решения и няколко подновявания на играта Александър Белов вкарва решаващия кош при третия опит и СССР печели с 51:50.

Това е исторически момент – за първи път САЩ губят олимпийски баскетболен мач.

Две години по-късно СССР отново побеждава американците, този път със 105:94, на Световното първенство през 1974 г. Съветския съюз стига до титлата, въпреки че тимът е сериозно затруднен от Югославия, действащия световен шампион по това време.

Така поколението на СССР от началото на 70-те години не просто печели трофеи, а доказва, че американската доминация може да бъде прекъсната.

САЩ 2008 - 2012

След провала на Олимпиадата в Атина през 2004 г. САЩ са решени да си върнат баскетболното господство. За Пекин през 2008 г. е събран отбор, който изглежда като мечтан състав: ЛеБрон Джеймс, Коби Брайънт, Дуейн Уейд, Кармело Антъни, Крис Пол, Крис Бош, Дуайт Хауърд и още куп звезди от НБА.

Конкуренцията обаче е сериозна – световният шампион Испания, Аржентина, Франция и Литва. САЩ преминават през турнира почти безпроблемно, като до финала печелят срещите си със средна разлика от около 30 точки.

В битката за златото Испания успява да остане близо до американците, но САЩ печелят със 118:107 и се завръщат на олимпийския връх.

Четири години по-късно американците отново събират звезден състав, към който се присъединяват Кевин Дюрант, Кевин Лав и Андре Игуодала. На Олимпиадата в Лондон, САЩ преминават през Австралия и Аржентина, преди отново да се изправят срещу Испания на финала.

Този път „Ла Роха“ е още по-близо до сензацията и дори повежда в третата четвърт. Коби Брайънт обаче повежда американците със 17 точки, а САЩ печелят със 107:100.

Така „Redeem Team“ завършва периода с две поредни олимпийски титли и възстановява статута на САЩ като безспорна баскетболна сила.

Аржентина - 2004

Аржентина през 2004 г. постига нещо, което мнозина смятат за най-великото постижение в историята на международния баскетбол. Но успехът в Атина не идва от нищото. Още на Световното първенство през 2002 г. „Албиселесте“ е на крачка от титлата. Аржентинците побеждават Германия, САЩ и Русия, но губят финала от Югославия със 77:84.

Две години по-късно отборът пристига в Гърция в отлична форма, но олимпийският турнир започва трудно. След загуби от Испания и Италия, Аржентина се нуждае от силно представяне срещу домакина Гърция на четвъртфинала. Въпреки че изостава на почивката, тимът прави обрат и печели с 69:64.

На полуфинала обаче предстои невъзможното – САЩ. От 1992 г., когато играчите от НБА получават право да участват на Олимпиадата, никой не е успявал да елиминира американците.

Аржентина обаче не се плаши. Водени от феноменалните 29 точки на Ману Джинобили, южноамериканците контролират мача почти през цялото време. Тимът на САЩ се опитва да се върне в последната четвърт, но вече е твърде късно – Аржентина печели с 89:81 и сътворява една от най-големите сензации в олимпийския баскетбол.

Във финала „Албиселесте“ не оставя съмнения и побеждава Италия с 84:69. Така Аржентина става първият южноамерикански отбор с олимпийско злато.

Това е исторически триумф, но и нещо повече – Аржентина се превръща в единствения отбор, успял да победи САЩ на Олимпийски игри в ерата на НБА звездите.

САЩ - 1992

„Дрийм Тийм“ оправдава името си и превръща Олимпиадата в Барселона през 1992 г. в един от най-емблематичните турнири в историята на баскетбола. За първи път играчите от НБА получават право да участват на Олимпийските игри. А САЩ решават да се възползват максимално от новото правило.

Селекцията на Чък Дейли изглежда като съставена от супергерои: Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Чарлз Баркли, Джон Стоктън, Карл Малоун, Скоти Пипън, Патрик Юинг, Дейвид Робинсън, Клайд Дрекслер и още звезди от НБА.

На теория това е сбор от индивидуални таланти. На практика се оказва най-доминиращият отбор на турнира.

От първия си мач срещу Хърватия до финала – отново срещу Хърватия – американците печелят със средна разлика от невероятните 44 точки. Те постоянно преминават границата от 100 отбелязани точки, а съперниците им нямат никакъв отговор срещу звездната селекция.

Във финала САЩ отново разгромяват Хърватия, този път със 117:85, и печелят олимпийското злато без нито един момент на съмнение.

„Дрийм Тийм“ не просто печели турнира – той променя представата за това какво може да бъде един национален отбор. Съставът остава един от най-легендарните в историята на спорта, а снимката на тези 12 суперзвезди се превръща в баскетболна икона.

Гошо Методиев

Следвай ни: