Малаго: Не спах заради случилото се с Пирло, но съм убеден, че взех най-правилното решение

Да се направи равносметка на първите 50 дни на Джовани Малаго начело на италианския футбол е истинска главоблъсканица. И най-вече се превръща в почти невъзможна мисия, защото светът на „адзурите“ е в постоянно движение – една дълга и непредсказуема вълна. Какво общо има културната революция с една вселена, която често е статична и безчувствена към промяната? Отговорът се крие в името на новия ръководител на делегацията на националния отбор – Диана Бианкеди. За нейното назначаване и всички събития във федерацията напоследък говори лично новоизбраният президент Малаго.

Това е избор, който прозвуча като контраатака... всички бяха в очакване, всички бяха изненадани.

„Това е избор, който отговаря на една нужда или по-скоро на искане от страна на феновете, на хората, на италианците: футболът вече не трябва да се възприема като отделна реалност. Диана се ползва с международен престиж и доверие, тя е двукратна олимпийска шампионка, с биография, изпълнена с образование и специализации, диплома по медицина, спортни и мениджърски магистърски степени, ръководна роля в Милано-Кортина 2026 и действащ вицепрезидент на КОНИ...“

Точно така, революция...

„Бих казал, културна революция. Да бъдеш действащ вицепрезидент на КОНИ и в същото време институционалното лице на италианския футбол по света е като да върнеш футбола в центъра на диалога със спорта като цяло...“

Раниери, Дзола, Манчини, а сега и Бианкеди. Кръгът се затваря.

„Усещам енергия и позитивизъм. Усещам, че има предпоставки да направим нещо важно.“

Кръг, който можеше да се затвори по различен начин... Чували ли сте се с Паоло Малдини, който беше технически директор за две седмици?

„Ще се срещна с него след ваканцията. Решението, неговото и на Леонардо, да направят крачка назад, е част от това, което наричам последователност в поведението... така се случи.“

Така се случи и с вашата непреклонност по случая с Пирло.

„Всичко беше договорено, повярвайте ми. Всичко беше готово за обявяването, но тогава се появи историята за сътрудничеството на Андреа с руски сайт за залози. Какво трябваше да направя? Не спах заради това, но в крайна сметка съм убеден, че взех най-правилното решение.“

„Разговаряхме с Пеп Гуардиола...“ Защо го разказвате, ако, цитирайки Джовани Трапатони, „котката още не е била в чувала“?

„А защо да не го направя, след като следата „Гуардиола“ стана публично достояние? Опитът да доведем Пеп на пейката на „адзурите“ отговаряше на конкретната футболна философия на Паоло и Леонардо. Точно вие, от „Гадзета“, публикувахте, още преди време, слуховете за възможността Гуардиола да приеме поста на селекционер. Годината е 2026-а, ако започнат да се разпространяват снимки на Малдини и Леонардо в Барселона, зарът е хвърлен, става невъзможно да се скрие очевидното.“

От Гуардиола през Пирло до Манчини. Приятелят от клуб „Аниене“ ... (престижен гребен клуб в Рим - б.р.)

„Той е правилният селекционер, решение, съгласувано с Клаудио Раниери. Правилният, защото Манчини познава обстановката, познава голяма част от момчетата в националния отбор, знае как да подходи, за да развие младите таланти. Що се отнася до играчите, мнозина ми писаха в онези часове, за да ми кажат, че той би бил най-добрият селекционер. Не става въпрос само за съобщението от Джанлуиджи Донарума, за което вече ви разказах.“

А вашето приятелство?

„Познаваме се отдавна. Изиграли сме няколко мача между „ветерани“ в клуба, но никога не сме били близки. Това е разказ, който се разпространява, но няма смисъл да се изтъква, за да се обясни един избор, който е най-логичният в този момент.“

„Здравей, Роберто... Готов ли си да се върнеш?“ Така ли се случи?

„Горе-долу. Обадих му се едва след като приключи сагата с Пирло. „Да, готов съм“, беше отговорът му, като беше готов и да отговори на въпросите за раздялата с федерацията, за да отиде в Арабия. Нека ви кажа нещо: той подписа договора за по-малко от две минути, почти без да го чете.“

Клубовете от Серия "А" ви подкрепяха от първата минута, след като ви номинираха за президент. А клубовете подкрепяха и Антонио Конте за селекционер...

„Не всички, честно казано. Но мнозинството, да, вярно е, искаха да изберем Антонио.“

Може ли окончателният ви избор да се тълкува като желание да покажете независимост?

„Трябва да се тълкува така, както казах: Манчини е правилният селекционер. Но нека благодаря на Конте за думите, които винаги е казвал, за отношението на човек, който иска доброто на националния отбор: ние никога не сме се свързвали с него.“

Петдесет дни и една голяма главоблъсканица с внезапни и непредсказуеми обрати.

„Визирате изказването на министър Абоди ли? С Андреа разговаряхме след тези негови думи: нашето общо намерение е да гледаме напред и да ценим аспектите, по които работим рамо до рамо.“

Не ви ли засегнаха думите „Малаго е като Маркиз дел Грило...“ (главния персонаж от италианска комедия от 1981 г. - б.р.)?

„Не съм от хората, които отговарят на всяко нещо... Аз и Абоди трябва да мислим за системни въпроси.“

Като стана дума за системата... Докъде ще сме стигнали след първите 100 дни, когато обикновено по график се обявяват целите?

„Не трябва да забравяме, че това ново управление започна по средата на мандата и то в края на юни – месец, който е твърде близо до началото на сезона. Практиката изисква изборите да се провеждат между януари и февруари...“

Как се съвместява обявеният от вас шестгодишен хоризонт с резултатите на терена?

„С това, което казах в началото на този разговор: връщаме се към културната революция. Това не означава да не отдаваме значение на предстоящото, като започнем с Лигата на нациите в края на септември. В същото време обаче трябва да насочим поглед към основата, към младите, които са бъдещето. Знам, че пред нас са Евро 2028, Световното първенство през 2030 г. и Евро 2032, но също така знам, че от отпадането от Босна и Херцеговина до днес не са се появили феномени, за които да мислим.“

Евро 2032... ние и Турция сме страни домакини, турците са със готови стадиони, а ние сме само с „Алианц Стейдиъм“, който отговаря на всички изисквания.

„Не съм притеснен, но съм от тези, които не искат да губят и секунда и които искат винаги да са в час със случващото се. Няма да го загубим благодарение на сътрудничеството на всички замесени страни.“

Освен Торино има и...

„Не е моя работа да го казвам, а на техническите служби. Разбира се, може да се случи в списъка да попаднат петте големи италиански града – Торино, Милано, Рим, Флоренция и Неапол.“

Последен въпрос. Каква е съдбата на Джани Инфантино начело на ФИФА?

„Ние сме Италия, а Италия е неразривно свързана с УЕФА.“

Диана Бианкеди затваря един кръг. Магически ли е той? Засега е достатъчно да е културно иновативен.

„Усещам позитивна атмосфера, нова енергия. Оптимист съм.“ Топката е на терена, но не само на футболния.

Снимки: Gettyimages