Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас отново взе отношение по разразилия се скандал около изказването му, в което съпостави съвременни медийни похвати с пропагандните методи на Йозеф Гьобелс. Футболният ръководител категорично защити позицията си, като подчерта, че критиката му е насочена единствено към комуникационния стил на клубната телевизия на Реал Мадрид, а не към дадена идеология или към привържениците на „белия балет“, които реагираха с официална позиция.
В своя публикация в социалните мрежи от днес Тебас потърси аргументи в академичните среди. Той посочи за пример задължителната университетска дисциплина „Обща теория на информационните съобщения“, изучавана в първи курс на специалност „Журналистика“ в Университета на Ла Лагуна.
„Тези механизми се изследват, за да се разбере действието на пропагандата и нейното влияние върху общественото мнение“, посочи Тебас. Той акцентира върху ясната разлика между сравняването на комуникационни модели и приписването на определена идеология на хората, които си служат с тях.
Ръководителят на испанския шампионат публикува и разяснение относно използваната академична програма за учебната 2025–2026 година, където присъства упражнение за пренасянето на 11-те пропагандни принципа на Гьобелс в съвременния свят. По думите му това доказва, че подобни похвати са обект на реален анализ в днешно време.
„Точно затова изрично написах, че съпоставката засяга единствено тези пропагандни техники, а не идеология и категорично не феновете на Реал Мадрид. Това уточнение присъстваше още в първоначалния ми коментар, а не е добавено впоследствие“, категоричен бе Тебас.
Президентът на Ла Лига допълни, че паралелът му обхваща конкретни действия като системно повторение, тенденциозен подбор на факти и изграждане на образ на врага. Според него именно тези методи се прилагат от Реал Мадрид ТВ.
Тебас отправи и директни въпроси към клубната медия: „Подбират ли се само ситуации, които подклаждат недоволство? Повтаря ли се дадено съмнение до степен да изглежда като факт? Създава ли се постоянен образ на враг и премълчава ли се информация, опровергаваща тази версия?“
В изказването си функционерът засегна и споровете около часовете на двубоите, като попита защо клубът не оповести колко молби за промяна на програмата е подал и колко от тях са били уважени. Той заключи, че исканията за неговата оставка и острите декларации не дават отговори на повдигнатите от него съществени въпроси за фактите и методите на комуникация.
A propósito de la controversia: las técnicas de propaganda de Goebbels se estudian en facultades de Periodismo y Comunicación. Y se estudia también cómo reconocer esos mecanismos en la actualidad. Un ejemplo concreto: la Universidad de La Laguna. En su Grado en Periodismo, la asignatura obligatoria de primero Teoría General de los Mensajes Informativos incluye en la guía docente del curso 2025-2026 este ejercicio: «Ejercicio sobre la traslación de los 11 principios de la Propaganda de Goebbels a la actualidad». Sí, han leído bien: A LA ACTUALIDAD. Se analizan esos mecanismos para comprender cómo funciona la propaganda y cómo influye en la opinión pública. Comparar procedimientos de comunicación no supone atribuir automáticamente la ideología de quienes los utilizaron a quienes recurren a mecanismos semejantes. Precisamente por eso escribí, de manera EXPRESA: «La comparación es con esas técnicas de propaganda, no con una ideología ni, por supuesto, con la afición madridista». La aclaración estaba en la publicación original. No la he añadido después de la polémica. Mi comparación se refiere a procedimientos concretos: repetición sistemática, selección interesada de hechos y construcción de un enemigo. Son mecanismos que se estudian en facultades de Periodismo y Comunicación, incluso para analizar su presencia en la actualidad. Y son los que he denunciado, con ejemplos, en la comunicación de Real Madrid TV y sus portaCOCES. Quien discrepe puede discutir esos ejemplos. La indignación no los refuta. ¿Se seleccionan únicamente las jugadas que alimentan el agravio? ¿Se repite una sospecha hasta presentarla como una certeza? ¿Se construye un enemigo permanente? ¿Se omite la información que contradice el relato? Y sobre los horarios: ¿por qué no cuentan cuántas solicitudes de cambio han presentado y cuántas se han atendido? Ese historial también forma parte de la realidad, aunque no encaje en el relato de persecución. Ese es el debate que planteé. Sobre métodos, mensajes y hechos concretos. La indignación puede llenar un comunicado. Las respuestas siguen pendientes. Y pedir mi dimisión tampoco las contesta.
— Javier Tebas Medrano (@Tebasjavier) October 17, 2026
