18-годишен накара Интер и Серия "А" да мечтаят

Леонардо Бовио се е научил да мечтае, вдигайки поглед към небето и представяйки си далечни места. Централният защитник на Интер, който игра като титуляр от началото до края в последната контрола срещу Ювентус, е израснал в Белинцаго Новарезе, Пиемонт, недалеч от летище „Малпенса“. Когато бил дете, наблюдавал как самолетите излитат към неизвестното. На 18 години, след дебюта си в Серия C с отбора до 23 години и поредица от мачове като резерва за първия състав, той се качи на един от онези „Боинг 747“, които прелитали над главата му, докато играел за местния Буле Белинцаго, и замина на турне в Австралия, където привлича вниманието с представянето си.

Бовио е на 18 години и е доста обещаващ централен защитник. Киву го включи сред титулярите в последната контрола и му даде пълни 90 минути – тестът беше издържан. Той застана в центъра на тройката в защита и направи точно това, което се изискваше от него: игра без страх, участва в изнасянето на топката, държеше отбора високо на терена и същевременно се защитаваше твърдо срещу Коло Муани и неговите съотборници.

В Белинцаго се гордеят с него. Баща му Андреа, занаятчия на около 50 години и бивш футболист, стигнал до петото ниво „Ечеленца“, е облепил улица „Виа дела Либерта“ с плакати с лицето на сина си и надпис „Издирва се“. Шеговито послание, зад което се крият уважение и обич.

Бовио играе за Интер още от детската възраст „Езордиенти“. Той се отличи още в младежкия отбор „Примавера“, а след това дебютира в Серия C под ръководството на Стефано Веки. Любопитното е, че когато казал на баща си, че иска да играе футбол, срещнал известна съпротива.

„По-добре да стане танцьор…“, отвърнал шеговито Андреа. „В началото беше като виц. Другите играеха, а той се навеждаше да бере маргаритки. Точно като по филмите! След това малко по малко нещата започнаха да се получават.“

Включително и като голмайстор. Андреа Четро, който го е тренирал в Суно, разказа:

„Когато трябваше да наваксваме в някой мач, той беше първият, който се включваше напред, за да отбележи.“

И наистина бележеше.

Първият спорт на Бовио е джудото, а след това идва футболът – Буле, Суно и накрая Интер. Мечтата му е да дебютира в Серия A с екипа на „нерадзурите“ и „да спечели световното първенство с Италия“. Амбициозна цел. Неговите образци за подражание са Карлес Пуйол и Серхио Рамос, а най-слушаният изпълнител в профила му в Spotify е Лучо Дала.

През 2023 година, след като го видял да печели титлата при юношите до 15 години, баща му бил категоричен:

„Той знае, че план А и план Б са свързани с училището. План C може би е футболът…“

Междувременно обаче футболът постепенно се превръща в основен план. С всеки шпагат по време на турнето и с всяка похвала от Киву Бовио се изкачва в клубната йерархия. Със сигурност чичо му Алдо, привърженик на Рома, който починал преди време, би се гордял с него. През сезон 2021/22 Бовио отбеляза два гола срещу „джалоросите“, след което вдигна поглед към небето. Този път нямаше самолет, който да наблюдава, а само един скъп спомен:

„Няколко месеца преди да почине, той ми подари гривна. Нося я всеки път, когато играя.“

Вероятно я е носил и в Пърт, където Киву му гласува доверие:

„Моята задача е да давам увереност на младите футболисти.“

Когато играят като Бовио, тази задача става значително по-лесна.

Материал на Франческо Пиетрела за "Гадзета дело спорт"

Снимки: Imago