Кой ще бъде новият левиатан в Премиър лийг

Някога това беше земя на гиганти. Земя, в която се сражаваха големи личности. Земя, в която съперничеството между сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер бушуваше с пълна сила, а след това към битката се присъедини и Жозе Моуриньо. Земя, в която Юрген Клоп накара Пеп Гуардиола да преосмисли възгледите си, а той промени стила си и въпреки това продължи да печели.

Вече не е така. Следващият сезон ще бъде първият от създаването на Премиър лийг през 1992 година, в който няма да участва нито един от петте треньорски колоси – нито Фъргюсън, нито Венгер, нито Моуриньо, нито Клоп, нито Гуардиола.

Какво се случи с нашата велика земя, пита журналистът на "Гардиън" Джонатан Уилсън в своя най-нов анализ на ситуацията. Къде изчезнаха всички герои? Къде е човекът, който управляваше чрез гнева си? Или онзи, който превърна броколите и трезвеността в добродетели? Къде е човекът, който превръщаше залата за пресконференции във футболен терен? Къде е майсторът на гегенпресата или хладният философ на позиционната игра? Сега вземат човек, въвел няколко интересни модела на преса, и го обявяват за истински герой. Къде са мъжете, готови да играят играта?

Не е необходимо да си носталгик от типа на Бил Андерсън, за да смяташ, че Премиър лийг изглежда малко по-бедна. Режис льо Бри пое Съндърланд преди две лета, а вече е четвъртият най-дълго задържал се на поста мениджър сред настоящите клубове в английския елит. Неговият спокоен авторитет направи впечатление през миналия сезон, но сдържаният бретонец не отговаря на ничия представа за главен герой. Ще бъде необходимо и известно време, преди сблъсъкът между двамата най-дългогодишни наставници – Микел Артета и Унай Емери – да започне да изглежда като битка на титани, дори с любопитния сюжетен обрат, че Емери беше предшественикът на Артета в Арсенал.

Тотнъм назначи Роберто Де Дзерби през март и ако изключим новаците, той вече има по-дълъг стаж като мениджър във Висшата лига от 11 от своите съперници. Всички дългогодишни драматични поредици преминават през подобен процес. Важните герои си отиват, а на тяхно място се появяват нови. Поне тези са по-лесни за различаване от персонажите в „Домът на дракона“ – не са с еднакви коси и не са свързани помежду си чрез объркващи роднински отношения. Въпреки това ще бъде необходимо време, за да свикнем с новото поколение. Трябва да опознаем странностите им и да разберем техните силни и слаби страни.

В резултат на това изходът от предстоящия сезон изглежда по-труден за прогнозиране от всякога. Възможно е Премиър лийг да е навлязла в ерата на Арсенал и скоро Артета да се разположи като гигантска жаба върху английския футбол. Защитата на титлата обаче е трудна задача, особено заради емоционалното отпускане, което неизбежно настъпва след прекратяването на продължителна суша без трофея. Нито Деклан Райс, нито Букайо Сака изглеждаха особено свежи на Световното първенство, а Уилям Салиба контузи гърба си. Не би било особено изненадващо, ако Арсенал започне сезона бавно.

Но кой е подготвен да се възползва? Предишните два шампиона са с нови треньори. Енцо Мареска, наследникът на Гуардиола в Манчестър Сити, е любопитен мениджър, защото резултатите му са значително по-впечатляващи от усещането, което оставя играта на неговите отбори. Макар репутацията му да се подобри заради спада на Челси след напускането му, не бива да се забравя колко разочаровани понякога бяха привържениците на Лестър и Челси от предпазливия му футбол. Арне Слот показа в Ливърпул, че поне в краткосрочен план е възможно да постигнеш успех, след като наследиш един от големите треньорски колоси. Въпреки това да поемеш поста от човек, определил облика и характера на даден клуб, остава огромно предизвикателство.

Андони Ираола впечатли начело на Райо Валекано и Борнемут, но истината е, че няма как да знаем как който и да било ще се приспособи към далеч по-внимателното наблюдение и много по-сериозното напрежение в клуб като Ливърпул, независимо колко спокоен е изглеждал преди това. Остава и известно съмнение заради склонността на неговия Борнемут да допуска късни голове. Възможно е по-дълбокият състав да предложи незабавно решение, но това би могло да подсказва и проблем с управлението на натоварването. Участието в Шампионската лига със сигурност няма да го направи по-лесен за разрешаване. Ираола винаги е разчитал на изключително интензивни във физическо отношение тренировки, но те ще трябва да бъдат умерени поне до известна степен заради изискванията на европейския футбол, в който той няма голям опит.

Подобни въпроси могат да бъдат зададени и за Майкъл Карик в Манчестър Юнайтед. През миналия сезон той постигна достатъчно, за да може клубът на практика да бъде принуден да го назначи за постоянен мениджър, но не и толкова, че да предложи неопровержимо доказателство за способностите си. Направените до момента трансфери изглежда подсилиха правилните зони от състава, но големият въпрос е дали Карик може да се справи с изискванията на участието в няколко турнира. Юнайтед завърши трети през миналия сезон, без нито веднъж да се изправи срещу отбор, който е изиграл по-малко мачове от него.

Съвременният календар е толкова натоварен, че умората може да се окаже по-голям фактор от който и да било мениджър. Ако си суперклуб, ключът към успешния сезон след слаба кампания – както показа Юнайтед – е предишният да е бил толкова лош, че да не се класираш за нито един от европейските турнири. Това е изключително добра новина за Челси. В лицето на Шаби Алонсо клубът не само разполага с един от най-обещаващите млади треньори в Европа, но той ще има и достатъчно време да наложи идеите си, а отборът му ще бъде по-свеж от съперника си в почти всеки мач през този сезон.

Господството на Емери в Лига Европа парадоксално му създаде репутацията на треньор, който не принадлежи съвсем към най-високото ниво. Но ако Астън Вила намери друг начин да печели мачове, освен чрез далечните удари на Морган Роджърс, които се забиват в горния ъгъл, испанецът има отлична възможност да остави своя отпечатък. Де Дзерби, който притежава харизмата на водеща фигура, също би трябвало да участва в битката за класиране в Шампионската лига, имайки предвид летните попълнения на Тотнъм и липсата на ангажименти в Европа.

Големите зверове може вече да ги няма, но това просто означава, че Висшата лига навлиза в нов етап. Оттук нататък най-важна ще бъде битката кой ще се превърне в следващия водач на глутницата. Артета вероятно се намира в най-добра позиция, но претендентите са многобройни. Земята очаква своя следващ гигант.

Коментар на Джонатан Уилсън за "Гардиън"

Снимки: Imago