Гръцкият баскетболен специалист Димитрис Пападопулос застана пред камерата на Sportal.bg, за да говори по различни теми, като най-горещите са участието на водения от него отбор на България U16 (девойки), на Европейското първенство в Румъния в средата на този месец, както и новата му позиция като старши треньор на 15 и 16-годишните момчета в академията на Балкан. Разбира се, засегнахме теми като тази за мъжкия национален отбор на България, участието на Балкан в ЕвроКъп, присъствието на Евролигата в България, талантите и голямата звезда на баскетбола ни Александър Везенков.
– Добре дошли отново в България. Не за първи път сте тук, а и както разбрахме, вече ще сте част от Балкан през следващия сезон. Ще останете тук за дълго време. Как се чувствате?
⁃ На първо място искам да кажа, че първият път, когато дойдох в България, беше именно в Ботевград – миналата година през февруари. Първата ми локация в България беше Ботевград. Така че… все едно ми е било писано да се случи така и да съм тук. Първото нещо, което усетих, беше баскетболната атмосфера на този град. Затова със сигурност съм щастлив, че съм тук.
– Как се стигна до това да станете част от Балкан? Кой Ви предложи, кога и как се случи всичко?
- Беше буквално едно 20-секундно обаждане по телефона от г-н Везенков. Попита ме: „Интересуваш ли се?“. А когато ти се обади личност като него – човек, към когото имам огромна почит и доверие, просто искаш да бъдеш тук и да помогнеш на българските деца в тази ситуация. Наистина беше буквално един кратък и директен 20-секунден разговор, а аз просто казах: „Да, участвам!“.
– Имате добра кариера в Гърция. Как оценявате идването си в България – като една стъпка нагоре?
- Мисля, че да. Знаете, че треньорите имат много възможности за работа. Моята беше, че искам да развивам играчи. Да работя индивидуално с децата и да ги развивам като баскетболисти и личности. По различен начин работи един треньор, който развива млади играчи, и по различен – този на професионалните отбори. Много е трудно в България, Гърция или където и да е по света да намериш клуб с визия за бъдещето, отбор, който наистина иска да изгражда. Защото в 80% от случаите разбирането е, че добрият треньор е само този, който печели титли. В Арис работим по този начин и се опитваме да изграждаме. В други отбори, като Ираклис, също се работи така. Затова успяхме да стигнем до договор с Хаджилабро. И в Арис миналата година наблягахме именно на тази визия – да изграждаш състезателя. Балкан има същото желание. Нашата цел е да помогнем на децата да се развият и да отидат в САЩ или на някое друго добро баскетболно място. Именно това разбиране и желание за развитие на играчите е близко до моето мислене и затова се спрях на това предложение.
– Как Вашият опит от Гърция ще Ви помогне тук в България?
- Щастлив съм, че съм тук. Работя с жените, с националния отбор и с тима до 16-годишна възраст. Вижте, аз съм на 33 години, а от 19-годишен съм баскетболен треньор. В 12 от тези 14 години съм бил треньор на мъже.
– Всички обаче мислят, че през цялото време сте с женски отбори.
- Да. Баскетболът си е баскетбол, независимо от направлението. В Гърция имахме много успехи навсякъде. Но, да ви кажа, най-много се радвам, когато видя прогрес в младите състезатели. Такива, с които съм работил от 7-годишна възраст, или такива, които на 15–16 години вече подписват сериозни договори и играят в първа дивизия на Гърция. Може би някои от тях ще стигнат и до НБА. Това беше най-голямата награда за мен.
– Лесна ли е за Вас работата тук с националния отбор?
- Лесна е, защото всички ми се доверяват. Когато усетиш това доверие от всички, се работи лесно. Когато чуеш: „Върши работата си така, както знаеш, че можеш да я свършиш. ОК сме и всичко ще бъде наред“, за мен това е всичко. Не искам нищо друго. Не ми трябва кой знае какво, за да си върша работата. Разбирате ме добре какво искам да кажа. Първото нещо, от което има нужда един треньор, е доверието. Имам доверието на Балкан и на Българската федерация. Щастлив съм и затова ми е лесно.
– Каква е разликата в баскетбола в Гърция и тук в България?
- Мисля, че разликата е единствено в броя на играчите, които се занимават с този спорт. В Гърция има много повече състезатели, отколкото тук. Ако през следващите години тук започнат много деца – момчета и момичета – да се вълнуват и интересуват от баскетбола, разликата няма да бъде толкова голяма.
– Да, но в момента нивото е много различно.
- Да, разбирам го. Но ако в една академия имаш 100 деца, а в друга – 30, тази със 100-те деца ще има много по-големи шансове за развитие. Голямата разлика с Гърция, разбира се, е и заради играчи като Янис. При нас баскетболът е национален спорт. Във всяка академия има много момчета и момичета. Разбира се, покрай Саша и всичко, което постига, ако той запали децата и те започнат да тренират много повече, мисля, че разликата няма да бъде толкова голяма.
– Чух името на Саша Везенков. Какво е Вашето мнение за него? Моето мнение?
- Че кой съм аз, за да казвам нещо за него? Той е най-добрият играч в Европа. Постигнал е всичко. Игра и в НБА. За мен той е един от най-добрите играчи, които някога са играли.
– Разкажете ми как хората в Гърция го коментират, когато сте на кафе или нещо подобно. Какво чувате за него?
- Той е силно свързан с Гърция, защото играеше в Арис и всички много го обичаха. Ако работиш там, усещаш, че неговата аура все още е жива. Това е абсолютно сигурно.
– Споменахме много пъти Арис, но един от опонентите на Балкан е ПАОК. Какво мислите за този противник на Балкан в ЕвроКъп? Тази година Балкан ще играе в този турнир, който е на много високо ниво. Какво мислите конкретно за този сблъсък?
- Много е важно за Балкан, за един български отбор, че ще играе в този турнир. Това е много голяма крачка. Не само за Балкан, но и за целия български баскетбол. Знам, че Ботевград е баскетболният град на България, но това е важно за цялата страна. ПАОК сега инвестира много средства благодарение на г-н Мистакидис. Те ще опитат да превземат Евролигата. Със сигурност ще бъде труден мач. Баскетболът си е баскетбол. Играе се 40 минути и не знаем какво ще се случи. Смятам, че и в Ботевград, и в Солун мачовете ще бъдат перфектни. Мисля, че всички трябва да ги гледат и да се насладят на тези сблъсъци.
– Какво мислите за ЕвроКъп и участието на Балкан? Както казахте – голяма стъпка за този клуб?
- През тази година Балкан прави солидна организация. Има нови лица в отбора, а за мен и много добър треньор. Уважавам го изключително много, защото съм виждал как работи в Арис. Смятам, че бъдещето принадлежи на Балкан.
– Сега обаче сте тук заради националния отбор на България до 16 години. Какви са Вашите очаквания за Европейското първенство?
- Първото нещо, което искам да изградя в момчетата, е баскетболна култура. Искам да им изградя отношението и поведението на победители. Да знаят как да се борят и как да бъдат задружни по време на дългия лагер. Момчетата са много мотивирани. Вярвам, че всички ще видят отбор, който отказва да губи. Това е нещото, което искам да постигна – отбор, който ще печели и ще губи, но ще бъде агресивен и пълен с бойци, тим, който респектира. Това е първата ми цел.
– Колко трудно ще бъде за България да остане в Дивизия А?
- Със сигурност ще бъде трудно, защото, както казах по-рано, една държава ще селектира от 300 момчета, докато България – от 50 или 100. Това е съществената разлика. Ще бъде трудно, но не е нещо непостижимо. Зависи от нас.
– Какво мислите за България? Имаме или нямаме таланти? Треньорите добри ли са? Какъв е проблемът на българския баскетбол? Защото виждаме, че имаме добри състезатели при малките възрасти, но в даден момент губим тези момчета. Те не стигат до мъжките отбори. Добрите български играчи са пет, десет или петнадесет, но това не е достатъчно за страната ни. Къде е проблемът?
- Това ще бъде първият случай, в който ще се задържа по-дълго в България. Тогава ще мога да кажа категорично каква е причината за това, което казвате.
– И все пак има ли нещо, за което можете да кажете: „Това е проблем“?
- Пак ще се повторя, както казах по-рано – свързано е с броя на децата, които практикуват баскетбол. Колко имаш от едната страна и колко – от другата. Не живея тук. Не виждам как работят клубовете. Не мога да критикувам никого. Това не ми е работата. Моята работа е на игрището. Имате таланти. С правилна работа и с все повече деца, които започват да играят баскетбол, всичко в българския баскетбол ще бъде наред.
– Гледахте последния мач на българския национален отбор със Саша Везенков в игра. Какво мислите за този отбор?
- Мисля, че при мъжете започва да се изгражда нещо много добро. И, ако трябва да бъда напълно откровен с Вас, мога да кажа, че този отбор има големи шансове да се класира за Европейско първенство.
– ОК. Предстои мач с Полша...
- Както казах – имате най-добрия играч в Европа, а честно казано виждам и още много таланти, които идват. Не всичко се върти около Саша и по-опитните играчи. Ден след ден нещата ще се подобряват и всичко ще бъде отлично за мъжкия отбор, както и за женския национален отбор на България. Сигурен съм в това, което казвам. През следващите пет години баскетболът в България ще направи огромни крачки в развитието си.
– Какво смятате, че носят на българския баскетбол мачовете на Балкан в ЕвроКъп или тези на Апоел в Евролигата, които се играха у нас?
- Ако на тези мачове има 15 деца и след тях 10 от тях поискат да се занимават с баскетбол, това е най-добрата отплата. Всички заедно трябва да работим задружно и да дадем на децата шанс да започнат да се занимават с баскетбол. Те трябва да обичат играта. С примера на Апоел и силните турнири в България това е най-важното – да накараш децата да започнат да играят баскетбол.
– В края на нашия разговор искам да Ви попитам какво искате да кажете на момичетата от националния отбор преди Европейското първенство?
- Те знаят какво ще им кажа – да играят с реалния си потенциал. Не си поставяйте лимит на възможностите. Можете повече и повече. Играйте с увереност и самочувствие. Най-доброто нещо за мен е да си изградят добри спомени. Трябва да бъдат готови за следващата стъпка. Ако са настроени за битка и имат нужната увереност, съм сигурен, че всичко ще бъде наред.
