В продължение на повече от десетилетие европейските успехи на българския клубен футбол почти неизменно носеха името на Лудогорец. Разградчани редовно достигаха до груповата, а впоследствие и до основната фаза на европейските турнири, докато останалите родни представители често приключваха участието си още през юли или началото на август. Изключенията бяха малко – най-вече отделните силни кампании на ЦСКА и влизането им две последователни години в групови фази на Лига Европа и Лига на конференциите.
Днес обаче картината изглежда различно.
За втора поредна година България има реалната възможност да класира три отбора в плейофите на европейските клубни турнири. След като през миналия сезон това сториха Левски, Лудогорец и Арда, сега същият шанс е пред Левски, ЦСКА и ЦСКА 1948. Ако трите тима преодолеят настоящите си съперници, българският футбол отново ще има сериозно присъствие в последния квалификационен кръг преди основната фаза.
И ако през миналия сезон само Лудогорец достигна до Основна фаза след плейофите, през настоящия българските отбори ще изравнят минимум това постижение на фона на това, че Левски си гарантира минимум участие в Основна фаза на Лига на конференциите в най-лошия възможен случай.
Нещо повече обаче дава надежди за по-добро представяне през този сезон. ЦСКА също си осигури минимум участие в плейофите на европейските клубни турнири и е само на крачка от класиране в Основна фаза. Най-трудна изглежда задачата на ЦСКА 1948 с оглед и на съперника с който ще играят в третия квалификационен кръг на Лига на конференциите – Панатинайкос. Но както каза треньорът на тима Александър Александров при заминаването на отбора за първия мач задачата е трудна, но не и невъзможна.
Междувременно станаха ясни и потенциалните съперници на трите ни български представители и за евентуалните плейофи, като те не изглеждат чак толкова непреодолими. Но със сигурност сега фокусът на треньорските щабове и играчите е първо в предстоящите мачове и свършване на основната работа.
Това е много повече от любопитна статистика. То е знак, че конкуренцията у нас започва да се пренася и на европейската сцена. Все повече български клубове успяват да бъдат конкурентоспособни, да елиминират съперници и да останат в играта до края на квалификациите.
Още по-важното е, че евентуален нов троен успех няма да бъде плод на една силна година, а ще затвърди тенденция. Ако до скоро Лудогорец почти сам носеше коефициента на България, сега към тях се присъединяват и други клубове. Именно това е формулата, по която държавите с по-висок коефициент успяват да се изкачват в ранглистата на УЕФА – не чрез един доминиращ отбор, а чрез няколко конкурентни участника.
Залогът не е само престижът. Всяка победа и всяко продължаване напред носят точки за националния коефициент на България. Колкото повече наши представители останат в Европа, толкова по-големи са шансовете страната да подобри позицията си в ранглистата на УЕФА. Това означава по-добри изходни позиции в бъдеще, по-благоприятни жребии и по-реални възможности за нови участия в основните фази. Разбира се, пътят до тях остава труден. Плейофите традиционно противопоставят далеч по-сериозни съперници, а всяка грешка може да се окаже фатална. Но самият факт, че за втора поредна година България е близо до три отбора в последния квалификационен кръг, показва, че клубният ни футбол постепенно започва да излиза от зависимостта си от един-единствен представител.
След години, в които европейската надежда почти винаги се казваше Лудогорец, днес Левски, ЦСКА и ЦСКА 1948 имат възможност да покажат, че българският футбол вече разполага с повече от един конкурентоспособен клуб. А именно това е най-добрата новина за бъдещето на родния футбол.
Следвай ни:
