С представянето си на Световното първенство Норвегия изглежда като нация, която върви в една и съща посока, започва репортажа си BBC за изключително симпатичния отбор на скандинавците, който стана истински хит в социалните мрежи.

Норвегия – страна с население, почти колкото това на Шотландия – се превърна във футболна сила на Световното първенство, и то не само заради Ерлинг Холанд. Нападателят на Манчестър Сити, който вече има седем гола в турнира, е лицето на отбора заедно с Мартин Йодегор, капитан както на Арсенал, така и на националния тим.

Те обаче не са единствените успешни продукти на норвежката система за развитие на млади таланти. От състава им от 26 души за Световното първенство, 17 играят в четирите най-силни европейски лиги – Висшата лига, Бундеслигата, Ла Лига и Серия А.

По-голямата част от тях са преминали през националната система за обучение по футбол на Норвегия, известна като Националното отборно училище (НОУ), създадена през 2013 г. Сравнението с Шотландия не е в полза на последната. Макар двете страни да са сходни по размер, разликата във футболно отношение нараства.

И двете нации отсъстваха от световни финали в продължение на 28 години след Мондиала във Франция през 1998 г. Но докато тимът на Стив Кларк не успя да премине груповата фаза през 2026 г., Норвегия ще се изправи срещу Англия в събота на 1/4-финал, след като елиминира Кот д'Ивоар и Бразилия в елиминационната фаза.

Хакон Гротланд, ръководител на отдела за развитие на играчи в Норвежката футболна федерация, заяви, че сега сме свидетели на резултат от повече от две десетилетия планиране за превръщането на Норвегия от страна, синоним на зимните спортове, във футболна нация.

„Когато започнах работа във футболната федерация през 2010 г., мечтата ми беше Норвегия да се състезава на Световно първенство, защото твърде много години говорехме за 1998 г.“, казва той пред BBC.

Гротланд приписва успеха на Норвегия на два основни фактора – инвестиция в изкуствени терени в периода 2000-2010 г. и треньорска революция, предизвикана от създаването на НОУ. От 2000 г. насам Норвегия е инвестирала в огромен брой изкуствени терени. Между 2016 г. и 2025 г. са изградени 539, а други 586 са реновирани. За страна, която преживява сурови зими, това има огромно въздействие. „Футболът в Норвегия се превърна от летен в целогодишен спорт“, обяснява Гротланд. „По мое време трябваше да играем на ужасни терени през зимата, на лед и подобни неща.“

През 90-те години Норвегия беше синоним на ефективен, но "работнически" стил на защитен футбол. Играта на предвидими настилки доведе до по-техничен стил – олицетворен от капитана им, 27-годишния Мартин Йодегор.

„Частично се дължи на изкуствените терени, но също и на влиянията“, добавя Гротланд. „Всички искаха нещо малко по-различно. Но сега това отиде твърде далеч, защото не създаваме достатъчно защитници.“

Норвегия е една от най-богатите страни в света благодарение на значителните си нефтени запаси, най-големите в Европа след Русия. Силата на икономиката ѝ, измерена на глава от населението, е почти два пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство и по-голяма от тази на САЩ.

Един уникален фактор в начина, по който Норвегия финансира вътрешния спорт, е как страната използва приходите от хазарт. Залаганията са строго регулирани, а основният държавен оператор „Norsk Tipping“ дарява 64% от приходите си за спортни цели, като основната част от средствата отива за съоръжения в страната. През 2026 г. „Norsk Tipping“ е генерирал над 2 милиарда норвежки крони (152,7 милиона британски лири) за спортни съоръжения.

Наред с развитието на изкуствените терени, Гротланд посочи „революция“ в периода 2010-2020 г., „когато норвежкият футбол, водещите клубове, федерациите и областите започнаха да инвестират сериозно в развитието на играчите“. След като не успява да се класира за Евро 2012, Норвежката футболна федерация създава „Ландслагсколен“, известно като НОУ, през 2013 г.

От 15-те играчи, които взеха участие в победата на Норвегия над Бразилия с 2:1, 14 са представяли националния отбор на младежко ниво, а 11 от тях са били част от системата на НОУ от отборите до 15 или 16 години. Гротланд уточнява, че НОУ не е академия, нито централизирано училище като прочутия Клерфонтен във Франция, а „национална структура за развитие, свързваща клубовете от масовия спорт, областите, водещите клубове и федерацията“.

„Не е като в други страни, където водещите клубове работят по развитието на таланти, а клубовете от масовия спорт просто се забавляват. В Норвегия всички са заедно в това", казва той.

Значението на тази система беше признато от националния отбор преди Световното първенство, когато съставът позира за отборна снимка, носейки екипите на първите си клубове. В Англия много обещаващи таланти биват избирани от академиите на Висшата лига на осемгодишна възраст, но в Норвегия децата остават в своите клубове от масовия спорт до 12-годишна възраст.

„Важна част от нашата философия е, че не се опитваме да затваряме вратите твърде рано“, казва Гротланд. Той използва Ерлинг Холанд, който сега е на 25 години, като пример защо тази философия работи, добавяйки: „Той беше част от националните лагери за таланти в структурата на Националната футболна школа (НФШ) от 14-годишна възраст, но по онова време никой не мислеше, че ще стане най-добрият играч в тази възрастова група.“

Единственият играч, за когото Гротланд е бил сигурен от ранна възраст, е Йодегор, признавайки, че цялата философия на НФШ е вдъхновена от срещата му с него, когато е бил на 11 години. След като беше желан от водещите европейски клубове, талантливият полузащитник подписа с Реал Мадрид на 16-годишна възраст срещу 4 милиона евро (3,4 милиона паунда).

„В Норвегия талантлив играч е този, който обича играта най-много – играч, който е отговорен за собственото си развитие и поема отговорност за развитието на отбора. Ние не измерваме контрола над топката, скоростта и подобни неща. Започваме с въпроса: „Обича ли този играч играта. Това беше вдъхновено от Йодегор – никога не съм виждал някой като него като дете", добавя Гротланд.

Най-важните уроци, които НФШ внушава, според ръководителя на отдела за развитие на играчи, са „сигурност, увереност и сплотеност“. „Това е резултатът, който виждаме на Световното първенство. Нито един играч не е по-голям от отбора.“

За него норвежкият дух се олицетворява от викингското гребане, което завладя „Таймс Скуеър“ и стадионите по време на Световното първенство това лято – ясен пример за нация, която върви в една посока. „Гребането е свързано със сплотеността“, добави той.

Въпросът обаче остава дали Националната футболна школа може да обогати вътрешното първенство на Норвегия. Само четирима от състава на Столе Солбакен играят в родината си, като трима от тях представляват Бодьо/Глимт, чийто приказен поход до 1/8-финалите на Шампионската лига миналия сезон може да подсказва за по-добро бъдеще.

„Една от основните ни цели в норвежкия футбол е да произвеждаме и продаваме играчи на големите първенства. В същото време, през последните няколко години, нашето собствено първенство се разви. Двете неща работят заедно", каза Гротланд.

Селекционерът на Норвегия Солбакен заяви пред BBC: „Имаме играчи, които са на около 30 или повече години, имаме играчи, които са на около 18 и 20, а след това и играчи по средата, които са в своя пик. Не знам дали е поколение, но това е резултат от упорита работа от страна на клубовете и упорита работа от страна на федерацията.“

Следвай ни: