Именитият вратар Франческо Толдо се върна назад във времето и си припомни моменти от своята кариера. Златният медалист от Шампионската лига с Интер и герой на Италия от Евро 2000 не се занимава пряко с футбол, като призна пред "Гадзета дело Спорт", че не изпитва никаква липса по любимия спорт. Понастоящем Толдо взима участие в различни мероприятия с легендите на "нерадзурите" и е доброволец в отдела на Гражданска защита в Милано.
"Баща ми имаше магазин за тютюневи изделия. В началото на 90-те години ми предложи пари, за да спра с футбола и да започна да работя с него. Отказах, исках да успея на футболния терен. Две години по-късно вече бях във Фиорентина. Истината е, че започнах като бек. Дори карах проби в Падуа, но не ме одобриха. За щастие, бих казал. Застанах на вратата малко случайно, просто мразех да тичам и обичах да се хвърлям в снега. Буквално се гмурках. Един ден треньорът ми каза да се пробвам между гредите. И това беше. Забавлявах се много", довери Толдо.
"След Евро 2000 се имах за най-добрия на света. Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че всеки ден мислех за това. Беше адреналин. Дори когато Жулио Цезар дойде в Интер и Роберто Манчини ме остави на пейката, отидох при директора Марко Бранка и му казах: "Ти се лишаваш от най-добрия вратар в света". Не беше арогантност, наистина го вярвах", продължи бившият страж на "нерадзурите".
"Имах предложения от Ливърпул и Байерн, но аз исках да печеля с Интер. Години по-рано Барселона също се обърна към мен, но и там казах "не". Серия "А" по мое време беше върхът във футбола. Нямаше нищо по-хубаво! По време на сезона с требъла (2009/2010 – б. а.) си казах: "Ако спечелим, ще се откажа". И така стана. Да, мисля, че това беше най-хубавият момент в кариерата ми. Разбира се, Евро 2000 също беше нещо магическо. А най-хубавото всъщност, и най-смешното, беше вкарването на гол на Буфон на "Сан Сиро" срещу Ювентус. Беше епично. Дори казах на Ектор Купер: "Мистър, ако губим в резултата, ще отида в наказателното поле и ще вкарам". Виери се радваше, но голът беше 100% мой. И не беше единственият, който вкарах на Буфон. В тренировъчен мач преди Мондиал 2002 също пратих топката в мрежата му. Този път нямаше съмнение, че аз съм авторът. Празнувах сякаш бях реализирал на финал в Шампионската лига", каза още Франческо.
4"Буфон беше първият избор в националния отбор, аз бях резервата му. С Джиджи никога не станахме приятели. Между нас имаше много високо ниво на конкуренция, и двамата искахме да дадем най-доброто от себе си. Иначе се уважавахме като вратари и личности. Бях близък повече с Тоти, Индзаги и Дел Пиеро, докато с Джиджи си имахме съперничество – бяхме колеги, които постоянно се бореха за титулярното място. С Жулио Цезар сме си приятели, обичам го. Винаги сме имали добри отношения, откакто пристигна в Интер. Най-лошият ми момент е 5 май 2002 г. Без съмнение. Този ден остави отпечатък върху мен и все още боли", призна 54-годишният бивш вратар.
"Ще кажа честно, че футболът не ми липсва изобщо. Първият ден извън терена беше облекчение за мен. Аз съм щастлив човек, с много интереси. Футболът не е единственото нещо в живота. Беше прекрасно приключение, дълго и трудно. Това е един отделен свят – един балон, който рискува да промени възприятието ти за реалността. Аз винаги съм бил себе си, така че футболът не ми липсва и никога не бих се върна", добави Толдо, който участва на две световни (1998, 2002) и три европейски (1996, 2000, 2004) първенства с "адзурите".
Следвай ни:Снимки: Imago
