Египет в момента изживява най-силното си представяне на световно първенство в историята си по време на четвъртото си участие. “Фараоните” записаха първата си победа на Мондиал след 3:1 над Нова Зеландия и след две равенства - срещу Белгия и Иран тимът от Северна Африка стигна за първи път до елиминациите и днес се изправя срещу Австралия. Историята обаче можеше да изглежда малко по-различно – и този Мондиал да бъде всъщност петият за тима от страната на пирамидите.

За да разберем защо, трябва да се върнем почти век назад - към първото световно първенство в Уругвай. Пилотният Мондиал е повече идея, отколкото завършен проект. Първоначалният план за турнир с 16 отбора бързо се сблъсква с реалността – липсата на желаещи. Всички членове на ФИФА имат право да участват, но интересът извън Южна Америка е слаб. Решението домакин да бъде Уругвай също е компромис, след като всички останали кандидати се отказват. За страните от региона това е естествен избор, но за Европа пътуването до Южна Америка изглежда като скъпо и рисковано приключение. Междуконтиненталните полети все още не съществуват, а пътят минава единствено по море. В същото време Голямата депресия вече е започнала да притиска света и малцина са склонни да инвестират в подобни авантюри.

Два месеца преди началото на турнира картината е тревожна за организаторите – нито един европейски отбор не е подал заявка за участие. Налага се лично президентът на ФИФА Жюл Риме да се намеси и да убеждава федерации да поемат към Уругвай. В крайна сметка четири европейски тима се съгласяват. На 20 юни румънците се качват на кораба „Конте Верде“ в Генуа, а на следващата сутрин от Вилфранш-сюр-Мер край Ница към тях се присъединяват французите и югославяните. Белгийците са качени от Барселона, а девет дни по-късно в Рио де Жанейро на борда се качват и бразилците. С кораба пътуват още самият Риме, трофеят за бъдещия световен шампион и съдиите, които ще ръководят финала.

На този кораб трябва да бъде и Египет. Само че историята има други планове. Силна буря в Средиземно море забавя пътя на египетската делегация от Александрия към Марсилия – мястото, откъдето трябва да се осъществи връзката с „Конте Верде“. В епоха, в която разписанията не търпят компромис, никой не чака закъснелите. Египтяните пристигат твърде късно. Следващият кораб означава закъснение за турнира, а престоят в Европа изисква средства и организация, които федерацията не разполага. Така „фараоните“ поемат обратно към дома – разочаровани и с усещането, че са изпуснали не просто пътуване, а исторически шанс. За едно поколение играчи този момент се превръща в неполучения шанс на живота им.

Важно е да се подчертае, че Египет по онова време не е възприеман като екзотична добавка. Напротив – това е уважаван и конкурентоспособен отбор. На Олимпийските игри през 1924 г. в Париж египтяните побеждават Унгария с 3:0, преди да бъдат спрени от бъдещия бронзов медалист Швеция. Четири години по-късно в Амстердам те разгромяват Турция със 7:1 и след това надделяват над Португалия с 2:1, преди да отстъпят на Аржентина на полуфинала.

Несправедливостта е поправена четири години по-късно в Италия, когато Египет все пак става първият африкански участник на световно първенство. По пътя към Мондиал 1934 „фараоните“ разгромяват Палестина с 7:1 и 4:1. Самият турнир се играе изцяло в елиминационен формат, а Египет отпада още в първия си мач след загуба с 2:4 от Унгария. Двата гола за африканците отбелязва Абделрахман Фавзи – име, което остава в историята като първия африкански голмайстор на световни първенства.

И така, един пропуснат кораб през 1930 г. остава като малка, но показателна пукнатина в историята на футбола. За Египет – пропуснато участие. За Африка –  едно отложено начало.

Следвай ни: