Левски загуби с 4:0 от АЕК и отпадна от битката за Шампионската лига. “Но ако трябва да търсим причината за този резултат, тя не е само в индивидуалните грешки или в класата на съперника. Тя започна още от първата минута — с начина, по който Левски избра да се защитава.

Веласкес прие ролята на по-слабия отбор. Левски се съобрази с АЕК и избра да му даде инициативата, контрола върху топката и темпото. По този начин „сините“ признаха на съперника, че е по-добрият отбор и трябва да бъде спрян, а не надигран.

И точно тук е големият парадокс. През първите 30 минути Левски изпадна в ситуацията, в която самият той поставя толкова често отборите в България — съперникът да стои в собствената си половина, да няма отговор и да не може да излезе от натиска. Само че този път ролите бяха разменени. АЕК беше този, който владееше територията, а Левски този, който нямаше отговор.

Проблемът беше в начина на защита. На двата фланга Левски избра крайните му футболисти да следват преките си противници. Дори когато бек и крило епизодично си ги предаваха, оставаха огромни пространства, които АЕК атакуваше много лесно. Релвас, Мукуди, Кайринен и Марин получаваха топката с достатъчно време и пространство, за да проиграват предната двойка на Левски — Бала и Сержиньо.

Така АЕК започна да печели територия още от първата минута. Не беше необходимо да прави нещо гениално. Просто получаваше топката, намираше свободния човек и постепенно местеше Левски все по-назад. А когато един отбор трайно се настани в половината ти, въпросът вече не е дали ще допуснеш ситуация, а колко дълго ще издържиш.

Майкон и дилемата на Веласкес!

Другият ключов момент беше желанието на Веласкес да запази двойката централни защитници.Той не искаше да вади единия от зоната му на комфорт и да го оставя да играе един на един срещу нападателите на АЕК. Затова Майкон трябваше да стои прекалено близо до централните защитници. Но така той губеше възможността бързо да излезе към халфовете на АЕК и да скъси дистанцията.

И когато няма кой да излезе навреме към Кайринен, Марин или другия футболист, който получава топката между линиите, съперникът има време да мисли. А срещу отбор с тази класа това е проблем. Левски не просто се защитаваше дълбоко. Той се защитаваше така, че постепенно сам се отказа от възможността да контролира мача.

АЕК получи топката. После територията. После темпото. И накрая — мача!

Левски и Веласкес показаха нещо, което може би е неприятно, но е важно да бъде разбрано: те не са митологично създание. „Сините богове също могат да кървят. Могат да бъдат притиснати. Могат да бъдат наранени. И могат да се окажат от другата страна на огледалото — там, където обикновено поставят съперниците си в България. Този път Левски беше този без отговор.“- това беше мнението за мача на анализатора Нико Петров.

Следвай ни: