Прочутият футболен треньор Гуус Хидинк се върна назад в спомените си и разказа интересни неща за световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. По онова време нидерландският специалист водеше отбора на южнокорейците, който достигна до четвъртото място на турнира.

"Помня, че вечерта преди играем с Португалия се срещнах с Луиш Фиго на стадиона. Познавахме се от времето, в което работих в Испания. "Вече съм целия в пот, а още не сме излезли на терена. Утре сигурно твоят ляв защитник ще ми диша във врата непрекъснато", каза той. Въпросният бек беше Лий Йонг-пьо, когото после взех при мен в ПСВ Айндховен. "Да, ще те преследва навсякъде", отговорих. Луиш се засмя, но на другия ден Лий наистина му беше като сянка. Парк Джи-Сун вкара победния гол и се хвърли в ръцете ми. Беше символичен момент. Това не беше виждано преди в Южна Корея - футболист да скочи така върху треньора. Винаги е имало физическа дистанция между тях. Правех всичко по силите ми, за да накарам момчетата да се чувствам по-свободни и спокойни.

След това елиминирахме сензационно Италия и Испания. В тези мачове имаше спорни съдийски отсъждания - нека кажем, че понякога нещата се развиват в твоя полза, а понякога не. Никога не съм чул моите испански приятели да се оплакват от съдията. Различно е обаче с италианските ми приятели. Те бяха бесни относно втория жълт картон на Франческо Тоти - за "гмуркане", и отменения "златен гол" на Дамяно Томази. След мача италианците потрошиха цялата съблекалня - летяха столове. Стоях на дистанция със скръстени ръце и гледах. Италианците имаха нужда да изпуснат парата. Забравят, че Тоти трябваше да получи червен картон за удар с лакът по-рано.

Ан вкара "златния гол" за нас, по това време той играеше в Перуджа. За корейските стандарти той имаше внушителна фигура. Когато го видях за първи път, Ан пристигна с модни дрехи и спретнато оформена коса. Вече притежаваше маниерите на италианец, но му липсваше физика. Обърнах му внимание върху това: "Оправи си физиката и може да се върнеш в отбора". Той прие сериозно моя съвет. В днешно време се появява често по телевизията в Южна Корея, той е нещо като шоумен там", разказа Хидинк пред FourFourTwo.

"В навечерието на световното се срещнах с президента на Южна Корея Ким Де Чун. Имах прякори за много от играчите и щаба. Много от тях се казваха Ким, Чой, Лий или Парк. Имах шофьор на име Ким - така че той стана Шофьора Ким. Имахме един Ким, който преди това беше работил в Германия - той беше Германския Ким. Президентът също се казваше Ким. Той беше преживял много, бил е в опозиция, преживял е няколко опита за покушение. Това го караше да ходи бавно, затова си помислих: "Ще го нарека Бавния Ким". Когато му споменах после това, хората около него ме погледнаха и сякаш казваха: "Как може да кажеш това нещо?". Но президентът се засмя. Имаше чувство за хумор. Той никога не говореше публично английски език, но с мен го правеше.

Бях чувал, че олимпийските шампиони на Южна Корея са освободени от задължителната военна служба в страната. Помислих си, че трябва да видя дали същото нещо може да важи за нашите футболисти, ако стигнем до полуфиналите на Мондиала. Не очаквах това да се случи, но все пак. Ден преди четвъртфинала с Испания дойде отговор. По време на тренировката преводачът дойде при мен и ми каза, че президентът иска да говори с мен. Подаде ми телефон. "Ако победите Испания, всички момчета ще бъдат освободени от военна служба", заяви корейският резидент. Казах това на играчите след тренировката и те не можаха да повярват. Струпаха се и започнаха да плачат - наистина плачеха. За тях това значеше много, особено ако искаш да станеш професионален футболист в Европа. Президентът удържа на думата си", добави бившият наставник на ПСВ, Валенсия, Реал Мадрид, Бетис и Челси.

Следвай ни: