ФИФА загуби контрола: футболът е на тези, които пея, смеят се и я празнуват

На Световното първенство се чува нов вид шум: не подреденият, предвидим рев на съперничещи си запалянковци, държани на разстояние, а радостен хаос, който размива границите между отбори, нации и традиции. По стадионите, фен зоните и градските улици, привържениците си разменят скандирания и знамена и превръщат съперничеството в нещо по-топло и по-странно, отколкото някой е очаквал.

Докато ФИФА празнува турнира като най-големия в историята на футбола, футболните фенове са във възторг от новата култура, която завладява световното събитие.

„ФИФА официално е загубила контрол над Мондиала. Никой вече не знае кой кого подкрепя. Шотландци празнуват мексикански голове. Мексиканци пеят шотландски песни. Бразилци носят килтове. Корейци развяват мексикански знамена.“ Коментарът улавя настроението перфектно.

Това е турнир, в който верността е станала флуидна и където радостта от футбола изглежда по-важна от строгите национални граници. За много фенове тази промяна е по-голяма от самото състезание. „Световното първенство прави повече за световния мир и подобряването на международните отношения, отколкото Олимпийските игри. Наистина е прекрасно да се види“, каза един привърженик.

Друг добави: „Това се случва, когато оставиш настрана правителството и религиозните си убеждения и просто бъдеш човек.“

В тези реакции духът на турнира става ясен: футболът не заличава идентичността, а я омекотява достатъчно дълго, за да могат хората да се срещнат като равни. Сцените са особено ярки по трибуните и във фен зоните, където скандиранията пътуват по-бързо от резултатите, а хуморът пресича границите с лекота.

„Честно казано, мисля, че „Тартанската армия“ може да е излекувала малка част от Америка“, пошегува се един фен, докато друг отпразнува глобалния микс, казвайки: „Земята е едно човечество. Човечеството е една раса. Едно сме ние.“

Звучи възвишено, но емоцията зад това е истинска. Световното първенство има начин да накара непознати да се почувстват за кратко като съседи.

Това чувство на споделена радост е част от това, което прави турнира толкова жив. „Не забравяйте австралийците в Сиатъл и тяхната песен за „frumpy“. О, Боже, беше забавно! Любов към вас и останалия свят!!“, написа един фен, улавяйки игривата енергия, която сега определя голяма част от събитието.

Вече не става въпрос само за това кой печели или губи; става въпрос и за песните, смеха и малките моменти, които се превръщат в спомени.

Ако ФИФА е загубила контрол, то може би това изобщо не е провал. Може би е доказателство, че играта все още принадлежи най-много на хората, които пеят, смеят се и я празнуват.

В свят, често разделен от политика и подозрения, това Световно първенство предложи нещо рядко: напомняне, че футболът все още може да събере всички в една шумна, емоционална, красива бъркотия.