Футболният трансферен прозорец в Англия през това лято официално счупи всякакви граници на икономическата логика. Ако в миналото цената на един футболист се определяше от неговите голове, асистенции и постоянство на терена, днешният пазар в Премиър лийг работи по абсолютно мистериозни правила. Ставаме свидетели на пълен парадокс – играчи, които записват разочароващи сезони и не успяват да се наложат в отборите си, необяснимо поскъпват с десетки милиони при следващия си трансфер.

В центъра на фенските дискусии попаднаха няколко конкретни трансакции, които илюстрират този мистериозен модел на ценообразуване. Става въпрос за трансферите на Лиъм Делап от Челси в Нотингам Форест, за Савиньо, който премина от Манчестър Сити в Тотнъм и за Николас Гонсалес, който също бе продаден от Манчестър Сити, но на Нюкасъл.

Лиъм Делап премина в Челси преди година за £30 милиона. Последвалият му сезон бе белязан от контузии, неубедителни игри и едва 3 гола в 47 мача. Вместо логичен срив в цената обаче, Нотингам Форест реши да счупи клубния си рекорд и да извади близо £50 милиона за него. Финансовият скок е факт, въпреки липсата на спортни аргументи.

Още по-голям шок обаче предизвиква трансферът на Савиньо от Манчестър Сити в Тотнъм. Крилото струваше на „гражданите“ £30 милиона при привличането му. За две години неговият актив се равнява на едва 7 гола в 84 срещи. Тези скромни показатели обаче се оказаха напълно достатъчни за Тотнъм, за да инвестира колосалните £85 милиона.

Случаят с испанския дефанзивен халф Нико Гонсалес е малко по-различен, но следва същия модел. За година и половина на „Етихад“ той остана дълбока резерва. При него поскъпването е минимално (купен за £49.9 млн., продаден за £52 млн.), но самият факт, че Нюкасъл покрива и дори надгражда пълната инвестиция за футболист без никакви игрови минути, е показателен за пазара.

Това обаче не е всичко. В Англия и това лято станахме свидетели на някои от най-скъпите покупки. Челси взриви футболния свят с привличането на Морган Роджърс от Астън Вила за £117 млн. Сумата е стряскащо висока макар тук да става дума за играч, който определено показа сериозно развитие в последните години. Същото важи и за трансфера на Елиът Андерсън от Нотингам Форест в Манчестър Сити за £116 млн. И тук става дума за играч в подем, но много специалисти смятат, че подобна сума не отговаря на неговите качества. Само бъдещето ще покаже дали "сините" и "гражданите" са направили добри инвестиции.

В основата на това не стои някаква лудост от страна на клубовете, а строгите Правила за финансова устойчивост на Премиър лийг. Английските клубове са принудени да извършват вътрешни размени и да купуват играчи на изкуствено завишени цени, за да генерират счетоводни „чисти печалби“ от юноши или заварени футболисти преди крайните срокове на УЕФА и лигата. Футболът на Острова все по-често се диктува от счетоводителите, а не от статистиката на зеления килим.

Въпросните правила ограничават финансовите загуби на отборите. За да не бъдат наказани с отнемане на точки, клубовете откриха законен трик, наречен амортизация. Когато един клуб продава играч, цялата трансферна сума се вписва в документите като мигновена, 100% чиста печалба за настоящата финансова година. Когато обаче същият този клуб купува играч, неговата цена се „разтегля“ (амортизира) за целия срок на договора му.

Тази счетоводна хватка превърна футболистите в Англия в разменна валута. Клубовете изкуствено надуват цените на играчите си при взаимни продажби, защото колкото по-висока е изписаната сума на хартия, толкова по-голяма е моментната счетоводна печалба. Модерният трансферен прозорец в Англия вече не се интересува от головете и асистенциите на зеления килим. Сега пазарът се диктува от директори с калкулатори в ръка, за които формата на играча е без значение, стига цифрите в баланса накрая да излизат в зелено.

Следвай ни: