Шампионът Мялби - пощальон за скаут и училищен директор за треньор

Новината, че Швеция има нов шампион в лицето на известния у нас като Мялби отбор, логично събуди интереса на мнозина. Историята на скромния клуб е като приказка. Той е основан през далечната 1939 година, но едва сега печели титлата. “Жълто-черните” стигнаха до трофея след успех над Гьотеборг с 2:0 като гости в понеделник вечер.

Отборът е съставен основно от местни играчи от близкото рибарско селище Хелевик, което има население от едва 1485 души. Благодарение на правилото за 51% собственост в шведския футбол, клубовете са основно притежавани от феновете, което означава, че богати инвеститори не могат да държат контролен дял.

Само допреди седем години тимът още играеше в третото ниво на местния футбол, като имаше сериозни финансови проблеми след две поредни изпадания. Спортният директор Хасе Ларсон е работил три години без заплата, за да помогне на клуба да се изправи на крака.

Главният скаут Арвид Францен е пощальон през деня и работи почасово като скаут за Мйелби, както по-скоро звучи името на клуба на шведски. Старши треньорът Андерс Торстенсон е бивш директор на училище, който наскоро се пребори с левкемията и през 2023 г. се завърна за трети път начело на отбора.

Шест автобуса, пълни с привърженици, пътуваха от Блекинге до Гьотеборг и стадион „Гамла Улеви“ в понеделник, за да видят как техният отбор вдига трофея „Ленарт Йохансон“. Бурак Юджел, фен на Мялби и управител на местен хранителен магазин, взел децата си в колата за една изненада, която те дълго няма да забравят.

„Казахме им по пътя и те бяха изключително щастливи. Атмосферата на място беше съвсем различна. Това се е случвало само веднъж преди, не е нещо, което искаш да пропуснеш, така че се възползвахме от шанса да пропътуваме целия път дотам“, разказва Бурак Юджел в „Nyhetsmorgon“.

Семейството се прибрало у дома в 2:00 часа през нощта, а самият той трябвало да става за работа отново в 5:00 часа. Според него обаче всичко си е заслужавало.

„Почти не съм спал и все още не мога да проумея нищо. Не знам дали е реалност или сън“, казва той.

Футболната привърженичка Йохана Тьорнбери следи Мялби от 80-те години на миналия век, а баща ѝ също е играл за отбора от Листерландет. Тя описва първата титла на клуба и „семейството“ като нещо абсолютно прекрасно.

„Това е нещото, за което сме мечтали толкова дълго. Просто е фантастично“, споделя Йохана.

Тьорнбери, която е гледала победата над Гьотеборг по телевизията у дома, разказва, че чашите са били извадени още десет минути преди края.

„Отворихме шампанското, което отдавна държах охладено, когато оставаха само две минути. Тогава се осмелихме“, казва тя.

Както Бурак Юджел, така и Йохана Тьорнбери са били на работа в пет часа сутринта и въпреки ранния час, е било ясно какво означава тази шампионска титла за колегите и клиентите в магазина през сутрешните часове.

„Чувството е сякаш ще получиш топла прегръдка от всеки клиент с шал на Мялби. Това е радост и гордост, същото е и с персонала. В стаята за почивка говорим само за тима и колко добри са те“, казва Бурак Юджел.

Празненствата за титлата тепърва започват
С оставащи два домакински мача, празненствата за титлата в Мялби тепърва започват. Йохана Тьорнбери разказва, че въпреки че титлата вече е спечелена, това е нещо, което всички очакват с нетърпение.

„Ще продължим с празненствата. Просто слагаме следващото шампанско да се охлажда – дори и да сме на работа след това“, казва дамата.