Бившият главен редактор на списание „Франс Футбол“ Паскал Фере, който в продължение на 26 години беше единственият човек, знаещ предварително имената на победителите в анкетата за „Златната топка“, разкри малко известни подробности от кулоарите на престижното отличие. В своята нова книга „La face cachée du Ballon d’or“ („Тъмната страна на „Златната топка“) дългогодишният ръководител споделя за напрежението, емоциите и куриозните моменти, съпътствали най-бляскавата индивидуална награда във футбола.
Фере постъпва в редакцията на изданието през 1986 година, а от 1996 до 2023 година оглавява проекта за най-ценния индивидуален трофей. След това той заема поста директор по комуникациите в Пари Сен Жермен, който впоследствие също напуска. В интервю за испанския вестник „Марка“ журналистът хвърля светлина върху ключови моменти от своята кариера.
ВЪПРОС: След толкова години начело на „Златната топка“ как преживяхте съперничеството между Меси и Кристиано за наградата?
ОТГОВОР: Между 2008 и 2017 г. те я монополизираха, но защото бяха най-добрите в света. Бяха двама извънземни.
В.: Кой лобираше повече – обкръжението на Меси или това на Кристиано?
О.: Вярно е, че в света на Кристиано и най-вече в Реал Мадрид знаеха какво трябва да се направи, в рамките на правилата на играта. Това са институции, които те карат да усещаш тежестта им във футбола и в този трофей. Реал Мадрид се вкопчи в „Златната топка“ още от самото начало – с Ди Стефано, след това с Копа, докато при Барселона трябваше да се чака до Луис Суарес през 1960 г. Затова между испанските клубове и наградата съществува специална връзка.
В.: А Флорентино Перес – намеквал ли ви е какво трябва да се направи, така да се каже?
О.: Не. „Златната топка“ е машина за слухове и около нея има много лъжи. Като президент на голям клуб той харесва наградата, както и други президенти. Обяснявахме им какво очакваме за церемонията, но той никога не ми е предавал послание и не е правил опит да го направи и косвено.
В.: Но един агент действително ви е оставил плик и вие никога не сте разбрали какво е имало вътре… Така ли е?
О.: Да, вярно е. Един агент поиска да се срещне с мен. Неговият клиент беше номиниран, разбира се, и след като ми обясни и изтъкна качествата му, ме попита дали може, така да се каже, да продава кандидатурата му пред журито. Естествено, казах му „не“. След това се наложи за момент да стана от масата, за да приема телефонно обаждане. Когато се върнах, него вече го нямаше, но на масата имаше плик. Взех го и го оставих на рецепцията. Не знам какво имаше вътре. Истината е, че няколко пъти след това съм се засичал с този агент, но той никога не ми е говорил за плика и не ми е казвал какво е имало в него.
В.: Вие бяхте първият и единственият човек, който знаеше името на победителя, и се занимавахте с обаждането до него. Кое обаждане ви донесе най-голямо удоволствие или ви се стори най-справедливо?
О.: Имаше две обаждания, които се откроиха повече от останалите. Първото беше, когато се обадих на Лука Модрич, за да му кажа, че е спечелил през 2018 г. Няколко седмици по-рано отидох да се видя с него, както и с всички останали кандидати, за да им кажа, че гласовете вече се броят и че, ако е победителят, ще му се обадя около определена дата, за да бъде подготвен и вече да планираме срещите.
След като гласуването приключи, се обадих на Лука Модрич, но той не ми отговори. Няколко минути по-късно ми се обади и му съобщих новината. Тогава внезапно настъпи тишина по телефона. След това той се разплака и ми каза, че е невероятно. Няколко дни по-късно, когато отидох да се видя с него за интервюто, ми призна, че когато съм му се обадил, не е могъл да вдигне телефона, защото от вълнение не е бил в състояние да говори.
Другото беше, когато се обадих на Карим Бензема. Това, което ме изненада, беше, че той реагира много хладно, сякаш не му пукаше особено. Няколко дни по-късно обаче ми се извини и обясни какво се е случило. Каза ми, че е бил на масаж и много му се е искало да извика, но не е можел, защото е бил сред съотборниците си, а е знаел, че трябва да запази тайната.
В.: Вие вече не бяхте начело на „Златната топка“, когато се случи известният инцидент с Реал Мадрид и Винисиус, които не присъстваха на церемонията. Как го приехте и как бихте реагирали?
О.: Това беше първият случай, в който по принцип победителят не беше известен до обявяването му на самата церемония. Но доколкото знам, тази тайна не беше спазена. В Реал Мадрид бяха разбрали и бяха доста ядосани. За мен обаче е трудно да говоря по тази тема, защото по това време вече не бях там.
В.: Смятате ли, че е добра идея името на победителя да не се разкрива до последния момент?
О.: Това е добра идея от страна на организаторите, защото гарантира повече емоции и напрежение по време на церемонията. Но същевременно смятам, че за футболистите, техните обкръжения и клубовете това не е особено практично. Въпреки това мисля, че така се засилва магическата страна на „Златната топка“.
В.: Инцидентът ви с Кристиано вече е в миналото. Защо той се ядоса на вас?
О.: По онова време давахме интервюта за различни медии, в които говорехме за „Златната топка“, и през онази седмица дадох едно интервю за New York Times, в което казах, че мечтата на Кристиано е да изпревари Меси по брой „Златни топки“. Може би не постъпих много правилно, възможно е, но не беше тайна, че той е изключително конкурентен човек. Той не ми каза нищо лично, но след това ми отговори в социалните мрежи и истината е, че пред милиони свои последователи аз изглеждах като лъжец. Но както и да е – не е нещо чак толкова сериозно.
В.: Как гледате на кампаниите на Мбапе или Ламин Ямал, в които те заявяват, че заслужават „Златната топка“?
О.: Честно казано, смятам, че кампанията на Килиан е огромна в сравнение с тази на Ламин. За мен „Златната топка“ не се иска – тя се заслужава. И след като разговарях с някои от членовете на журито, с които все още поддържам контакт, тези неща нямат никакво влияние. Това са напълно независими хора с опит, които не се нуждаят някой да им казва защо да гласуват за един или друг. Честно казано, мисля, че кампанията на Килиан не е помогнала особено. Но ще видим на 26 октомври, във вечерта на обявяването на резултатите.
В.: Смятате ли, че Килиан заслужава наградата?
О.: Той е страхотен футболист, но тази година аз не бих гласувал за него, макар да е невероятен играч. Защото сред 30-те номинирани той беше един от малкото, които не спечелиха нито един трофей с клуба си. Струва ми се странно да бъдеш най-добрият футболист в света, без да си спечелил нищо през сезона. Той очевидно е страхотен играч, но не съм сигурен, че „Златната топка“ трябва да отиде при човек, който не е спечелил нито един колективен трофей – нито в страната си, нито на Световното първенство. Футболът продължава да бъде колективен спорт и фактът, че не сме успели да спечелим, означава, че не сме били достатъчно силни. Това е моето виждане.
