Клубната емблема на Рома Франческо Тоти даде любопитно интервю пред бившия си съотборник в националния отбор на Италия Лука Тони за Prime Video Sport. В него легендарният нападател сподели колко тежко е приел оттеглянето си от футбола и говори по други теми от близо 25-годишната си кариера в римския клуб.

За семейната любов към Рома

Вкъщи бяхме само фенове на Рома, единствено баба и дядо бяха малко ориентирани към Лацио. Нито веднъж в моята 25-годишна кариера баща ми не ми каза, че съм добър, но можех да видя, че родителите ми се гордееха с мен. Когато бях на 12 години, Ариедо Брайда дойде в моя дом и предложи 160 млн. италиански лири, за да ме отведе в Милан. Майка ми обаче искаше да ме предпази и пожела да остана в Рим, така че нищо не се получи.

За началото на кариерата си и други отказани оферти

За мен Джузепе Джанини беше бог, а само няколко месеца по-късно вече играех с него. Карло Мацоне пък ми беше като втори баща. Той промени моята кариера. Освен Реал Мадрид, получих огромна оферта от американската Мейджър Лийг Сокър. Преди прощалния ми мач пък получих обаждане от Синиша Михайлович, който ме искаше в Торино. Аз обаче никога не бих приел да нося друга фланелка, така че нямам никакви съжаления. Моят избор винаги е бил само и единствено Рома. Още от самото начало си мислех: “Роден съм тук и ще умра тук”. Трудно ще се намери друг човек, който ще направи това, което аз сторих за моите хора и фланелка.

За края на кариерата си

Спалети дойде в Рома през 2016-а, за да ме накара да се откажа с подкрепата на клуба. Постоянно имах проблеми с него, като към мен Спалети се държеше напълно различно спрямо 2005-а. Може би си е мислил, че тогава съм съдействал за смяната му с Клаудио Раниери, но това не е вярно. Тогава ръководството повика мен и други играчи, за да ни пита кого искаме измежду Роберто Манчини, Раниери и други варианти. Когато се оттеглих, клубът беше този, който ми каза да спра. Един ден дойдоха у дома, за да ми кажат, че съм щял да изиграя последното ми дерби. Не съм глупав и знаех, че рано или късно щях да се оттегля, но все още се чувствах добре в главата и краката. Може би в този случай клубът ме разочарова повече от Спалети. Почувствах, че съм неудобен за клуба. Заявих, че щях да играя дори за без пари. Бих дал всичко за Рома. След това нещата не станаха по-добре. Когато спрях да играя, сякаш нямах земя под краката си. В продължение на три седмици плаках всеки ден. Бях уплашен, чувствах страховита атмосфера и изпитвах хладнина към всички. Препрочитах писмото ми за сбогуване в тоалетната и плачех, мислейки колко бързо изминаха тези 25 години. Бях убеден, че щях да изиграя бенефис, но след емоциите от последния ми мач осъзнах, че не бих могъл да направя още едно сбогуване с футбола и Рома. За мен онзи ден беше като раздяла между майка и син.

За ритника към Марио Балотели, удара към Франческо Колонезе и наплюването на Кристиан Поулсен

Дълго време таях злобата си към Балотели. Той беше млад и феноменален, но също така арогантен и самонадеян. Тогава целта ми не беше да изравня резултата в мача. Вместо това реших, че ако имам възможност, бих го пратил на трибуните. Впоследствие се чухме, извиних му се и се засмяхме. Колонезе пък ми каза, че Кристиан не е мой син, заради което загубил контрол. Дори и сега не мога да осъзная, че съм наплюл Поулсен, и съм засрамен от тази постъпка. Това е грозен жест и като футболист не го приемам, защото е недостоен.

За Скудетото си с Рома и настоящия състав

Не просто спечелих Скудетото, а го направих с моята фланелка, защото тази на Рома е направена като за мен. Да го преживея като капитан и романист беше неописуемо. Спечелването на Световно първенство и Скудетото са двете мечти, които всеки играч иска да сбъдне. Някои хора може да ме помислят за луд, но, често казано, поставям Скудетото едно ниво над труимфа в Мондиала. Раниери е единственият, който може да обясни на настоящите играчи стойността на тази фланелка, но откакто се завърна, не съм се чувал с него. Също така съм убеден, че щях да се разбирам с Джан Пиеро Гасперини.

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages