Капитанът на националния отбор на България Алекс Грозданов ще играе за втори пореден сезон за шампиона на Полша Богданка ЛУК (Люблин). В навечерието на старта на новия сезон в местната Плюс Лига 28-годишният център гостува в предаването "Magazyn PlusLigi", където говори за изминалото лято с "лъвовете" и сподели очакванията си за сезона в Полша. Ето какво точно каза Алекс Грозданов:

– Да поговорим малко за националния отбор на България. Какво се промени, откакто Джанлоренцо Бленджини стана селекционер?

- О, промени се много. Сменихме и базата, където тренираме и се подготвяме – сега нивото на хотела, залата, всичко е перфектно. Това дава големи възможности да работим по-добре. А с треньора – разбира се, той е на най-високо ниво. Водил е Италия години наред. Промени доста и манталитета, особено на младите играчи – как трябва да подхождаме към мачовете, към различните ситуации по време на гейма. Мога да кажа, че промени и стила на игра. Преди беше само "силно и силно". Сега опитваме да спасяваме трудните топки, да подновим атаката, да играем пак. Напълно променихме облика на отбора.

– Искам да те попитам нещо в сравнение между националния отбор и клубния ти тим в Люблин. И двата имат двама големи играчи – Алекс Николов и Вилфредо Леон. Каква е ролята им в отборите?

- Вилфредо е невероятен. На игрището и извън него помага страшно много – ментално, с напътствия. А на терена всички му имаме доверие в трудните моменти. А с Алекс е така, в трудните топки отиват към него. Завършва мачове с по 40–60 атаки. Има нещо общо – доверие в трудните ситуации. Чудесно е да имаш такъв човек до себе си. Вилфредо е по-опитен, един от любимите ми волейболисти, и съм щастлив, че е в нашия отбор в Люблин.

– Треньорът на България казва, че сте вторият най-млад отбор от всички 32 на Световното. Къде виждаш възможностите за развитие?

- Средната ни възраст е 22 години. Потенциалът е огромен. Имаме трети централен блокировач, второ либеро и още няколко момчета, които дори бяха резерви в българската лига. Бленджини ги намери, даде им шанс, и в трудните моменти те влизаха и се справяха отлично. Не мога да си представя как ще изглеждаме след година-две, когато всички тези момчета натрупат игрово време в по-силни клубове. Например нашият млад блокировач сега е във втора дивизия в Италия – очаквам догодина да се върне с много повече опит (б.р. Преслав Петков).

– Кога започнахте да вярвате, че медал за България е реалистична цел на Световното?

- Още от началото вярвахме в собствените си сили, но без да си поставяме конкретна цел или натиск. Просто вървяхме стъпка по стъпка, мач за мач. Разбира се, всички искахме финал, но това, че се концентрирахме върху всеки следващ двубой, ни помогна страшно много.

– Как се чувстваш, връщайки се в клуба със сребро, докато съотборниците ти имат бронз? Шегувате ли се за това?

- Честно казано, нямахме време за шеги. Аз съм тук от четири дни, Сасак също, Вилфредо дойде малко преди мачовете за Купата на Люблин, Коменда също. Но се чувствам добре – по-уверен, след такъв успех. Атмосферата в отбора е чудесна.

– Как би описал новия си отбор в Люблин след промените и трансферите?

- Видях страхотна атмосфера – в съблекалнята и на терена. В първите два мача се борихме до последната точка, което е голямо оръжие за целия сезон. Отборът е млад, но аз се чувствам добре и вярвам, че ще се борим за призовите места и тази година.

– Миналия сезон станахте шампиони. Сега всички ще искат да победят шампиона. Как гледате на това?

- Да, това е нещо, което трябва да очакваме. Ще бъде трудно – всяка среща в Полша е на високо ниво. Но това е нов шанс да покажем колко добри можем да бъдем.

– Вълнуваш ли се за Шампионската лига?

- Много! Това е възможност да се изправим срещу най-добрите отбори в Европа – от Италия, Турция... Да играем срещу звездите на тези клубове е невероятно. Надявам се да се насладим на всяка минута и да се борим.

– В Суперкупата на Полша отивате с мисълта за победа, нали?

- Разбира се. Всички имаме манталитета "отиваме, за да спечелим". Ще има трудни моменти, но най-важно е да запазим работната етика и мисленето – да се борим във всяка тренировка и да ставаме по-добри.

– Имате ли предимство срещу Ястржембски след последния приятелски мач?

- Не бих казал. Те са страхотен отбор, всеки мач е различен. Съжалявам, че либерото им се контузи, надявам се бързо да се възстанови (б.р. Максимилиан Граниeчни). Ще бъдат подготвени и ние също.

– Следиш ли трансферите в Плюс Лигата и кои отбори смяташ за най-опасни конкуренти?

- Следя малко, не всичко. Но първите четири отбора от миналия сезон пак са с много силни състави. А и в Полша всяка среща може да донесе изненада. Не можеш да играеш на 60% – винаги трябва да даваш всичко.

– Миналия сезон беше най-добрият централен блокировач. Имаш ли същата цел и сега?

- Честно казано, не следя статистиката. Но, да, ще е страхотно пак да съм сред най-добрите. Това обаче е резултат от колективна работа – тактика, синхрон, разбиране. Не е само заслуга на един човек, а на целия отбор.

– Имаш ли лични цели за новия сезон?

- Да, искам да подобря всяка част от играта си. Най-вече сервиса – смятам, че мога повече. След лятната травма на пръста изгубих малко контрол и сила, но ще го оправя. В атака също искам дори с една успешна топка повече на мач – това е крачка напред.

– Един по-труден въпрос - случаят с Миколай Савицки, говорите ли още за него?

- Не, не ме тревожи, но е лоша ситуация. Не съм добре информиран и не искам да говоря дълго. За мен той остава част от отбора и се надявам да не получи тежко наказание. Страхотен играч и добър човек, вярвам, че е недоразумение и скоро ще се върне при нас.

– А кой е Алекс Грозданов в съблекалнята? Весел, сериозен, DJ?

- Труден въпрос! Със сигурност не съм DJ (смее се). Надявам се да съм забавен и да внасям настроение, но трябва да питате съотборниците ми – те ще кажат по-добре.

– И последно – кои братя са по-добри, Ено или Николови?

- (Смее се) Разбира се, че ще подкрепя нашите момчета – Николови! Прекарваме повече време заедно през лятото, отколкото със собствените си семейства. Така че залагам на тях!

Следвай ни: