Барселона се радва на впечатляващ сезон 2024/25 – както по отношение на представяне, така и на спечелени трофеи. Но за да разберем колко далеч са стигнали, трябва да си припомним къде се намираха само преди няколко години.
Чави Ернандес пое треньорския пост в един от най-мрачните периоди в модерната история на клуба. Барса не беше фактор в Европа, изоставаше от Реал Мадрид с най-голямата разлика от времето на Емилио Бутрагеньо и беше лишен от своя талисман Лионел Меси заради опустошителна финансова криза. Въпреки тези предизвикателства, Чави изведе Барселона от 9-о място в класирането до 2-ро място, веднага след Реал Мадрид.
И все пак, както се случва с почти всеки треньор на Барса, който не се казва Пеп Гуардиола или Тито Виланова, Чави беше критикуван за стила на игра на отбора. Дори Луис Енрике, който спечели требъл, не беше имунизиран срещу критики. Феновете имаха своите причини.
Макар че шампионският отбор на Чави от сезон 2022/23 беше солиден в защита и дисциплиниран, му липсваше онзи плавен атакуващ футбол, който мнозина свързват с идентичността на клуба. Все пак този тим показа признаци на възраждане: проблясъци на преса, подобрена структура и най-важното – доверие в млади таланти като Ламин Ямал, Фермин Лопес, Пау Кубарси и Рафиня, които се оказаха ключови през 2024/25.
Последният сезон на Чави обаче не притежаваше защитната стабилност от предходната кампания, което доведе до замяната му с Ханзи Флик преди предсезонната подготовка за 2024/25.
Ефектът „Флик“
Ханзи Флик пристигна с визитката на треньор, спечелил шест трофея с Байерн (Мюнхен), и световен шампион (като асистент на Йоахим Льов през 2014 г.). Въпреки това съществуваха съмнения след разочароващия му престой начело на Германия на Световното първенство през 2022 г. От първия ден обаче Барса на Флик изглеждаше различно. Отборът възприе ултраагресивна висока преса и рискована висока защитна линия. В началото на сезона Барселона водеше в лигата по предизвикани засади, привличайки вниманието в цяла Европа с рискованата си тактика.
Ако попитате феновете на Барса кога сезонът наистина се е променил, те ще посочат една определяща седмица през октомври: разгром с 4:1 над Байерн , последван от зашеметяваща победа с 4:0 на „Сантиаго Бернабеу“. Тези две последователни победи белязаха завръщането на Барселона към топ форма.
Въпреки това пътят не беше гладък. Вълна от контузии през ноември и декември, включително ключовото отсъствие на Ламин Ямал, доведе до загубени точки и свличане до трето място в Ла Лига. След това дойде изкуплението. Във финала за Суперкупата на Испания Барса разгроми Реал Мадрид с 5:2 в представяне, толкова доминиращо, че мнозина вярват, че разликата можеше да бъде още по-голяма, ако Войчех Шчесни не беше изгонен рано.
Повратни моменти и безмилостен устрем
От януари до април Барселона навлезе в своя ритъм. Те унижиха няколко отбора с резултати като 5:0 срещу Валенсия, 7:1 срещу същия съперник по-късно и 5:1 над финалиста в Лигата на конференциите Бетис. Формата на отбора го изкачи обратно на върха в класирането на Ла Лига и до четвъртфиналите на Шампионската лига.
Въпреки болезнената загуба с 1:3 на „Сигнал Идуна Парк“ срещу Дортмунд, Барса отново се съвзе. Във финала за Купата на краля те надделяха над Реал Мадрид с 3:2, за да вдигнат трофея – още едно доказателство за тяхната устойчивост и еволюция под ръководството на Флик.
Нова ера или пореден преходен сезон?
Скептиците може да кажат, че Барселона се е възползвала от слабия сезон на Реал Мадрид или от благоприятен жребий в Шампионската лига. И да, има известна правота в това. Кампанията на Рафиня, достойна за „Златната топка“, беше изключителна – може би дори неповторима. Възрастта на Левандовски започва да си личи, а липсата на дълбочина на някои позиции остава проблем.
Но фактите остават:
С Ханзи Флик начело – треньор, който вярва на играчите си и ги развива – бъдещето на Барселона изглежда повече от обещаващо.
Заключение
Ако президентът Жоан Лапорта и бордът продължат да взимат умни и устойчиви решения – като се започне с дългосрочен договор за Флик – Барселона наистина може да навлезе в нова ера. Ера, която може да бъде дефинирана не чрез оцеляване след Меси, а чрез процъфтяване с нова идентичност, изградена върху младост, преса и интелигентен футбол.
Независимо дали ще вдигнат „La Sexta“ (шестата Шампионска лига) през следващите два сезона или не, парчетата от пъзела най-накрая са на мястото си. Това не е просто поредният преходен сезон. Това може да е началото на нещо наистина велико.
ФАКУНДО ДЮРИТИ, Breakingthelines.com
